ПРОЕКТ!

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата Общинска стратегия е документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите на общинско ниво и е разработена в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), приета с Решение на Народното събрание на 01.03.2012 г и Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация на Област Добрич (2012-2020), утвърдена през 2013 г.

Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, и не изключва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.

Стратегията кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата: Международни инструменти на ООН, ЕС, СЕ и др., отнасящи се до зачитане на правата на човека, към които Република България се е присъединила: Международен пакт за граждански и политически права 1966 г.(в сила за Република България от 1970 г.); Международен пакт за икономически, социални и културни права 1966 г.(в сила за Република България от 1970 г.); Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация 1966 г.(в сила за Република България от 1992 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените 1979 г. (в сила за Република България от 1982 г.); Конвенция за правата на детето 1989 г.(в сила за Република България от 1991 г.), Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и др.

Настоящият документ се приема за период до 2020 г. включително. След 2020 г., Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати и евентуалните промени, които биха могли да настъпят в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

II. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ

По данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението и жилищния фонд в Република България (окончателни данни от 2011 г.), ромите са третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325 343 души или 4.9% от българските граждани.

Населението на Добричка област наброява 189 677 души, като ромския етнос е третия по численост след българския, който наброява 131 114 души и турския, наброяващ 23 484 души. Към 01.02.2011 г. като роми се самоопределят 15 323 души, с относителен дял 8.8%, който е намалял в сравнение с 2001 година, когато са били 18 649 души.

В Община Балчик  общият брой на населението е 20 317 (2011 г.), а самоопределилите се като роми са 2 194 жители (11,7%). Част от хората, които околното население назовава като „роми" или „цигани" се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.

Лица от ромската етническа група в област Добрич:

Разпределение на населението	Общо	Лица, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност	Българска етническа група - бр.	Ромска етническа група - бр.	Дял на ромското население в общината спрямо общия брой на жителите в нея
Общо за страната	7 364 576	6 680 980	5 664 624	325 343	4.9 %
Област Добрич	189 077	173 899	131 114	15 323	8.8 %
Община Балчик	20 317	18 717	12 690	2 194	11.7 %

Данни за етническото самоопределяне на живеещите в Община Балчик

Характерно за Община Балчик е обособяването на ромски квартали в по-големите населени места. В град Балчик те са 2, а в с. Оброчище - 1.

Ромите в общината имат уседнал начин на живот. Голяма част от тях не притежават собствени земя и жилище, нямат постоянни доходи и икономическа стабилност. Тези и други причини водят до трайна бедност сред ромите и влошаване на условията, при които живеят, а оттам и до по-ниския им стандарт на живот. Вследствие на това произтича и друг общественозначим проблем - невъзможността да плащат здравните си осигуровки, което затруднява достъпа им до здравни грижи.

От данните от последното преброяване (2011 г.) прави впечатление, че преобладава броят на ромите във възрастовата група от 20 до 29 години (18.1 % от общия брой отговорили на въпросите, касаещи възрастта).

След 29 години започва постепенно намаление на броя на ромите по възрастови групи, което показва ниска продължителност на живота.

Ромите над 70 години са едва 2.3 % от всички представители на тази етническа група. Най-многобройни са ромите във възрастовата група 20-29 г., следвана от: 0-9 г., 10-19 г., 30-39 г., 40-49 г., 50-59 г., от 60-69 г.

В община Балчик за ромската етническа група преобладава четиричленното домакинство. Голям е броят на  петчленните семейства и на едночленните домакинства. Най-малък е броят на осемчленните домакинства.

1.      АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ ПО СЕКТОРИ:

1.1.ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

Статистиката сочи, че ромите, живеещи в град Балчик са  954, а в селата - 1 237,  или 15,4 % от цялото селско население на общината.

По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищния фонд от 2011 г., на национално равнище етническите българи разполагат средно с 23.2 кв.м. жилищна площ на едно лице, при ромите тя е едва 10.6 кв.м. Данните за Община Балчик не прави изключение от установеното за страната. Жилищната площ средно за едно лице от българския етнос е значително повече от тази за едно лице от ромски произход. В същото време качествените характеристики на сградите и помещенията, в които преобладаващата част от ромското население живее, не отговарят на строителните стандарти.

Общите проблеми за ромското население в общината са свързани с недостатъчно добре изградената инфраструктура - липса на канализация, нерегламентирани сметища, хаотично строителство върху парцели с неизяснена собственост, неспазване на градските регулационни планове.

Има случаи на обособени ромски квартали, в които домовете са незаконно построени върху парцели общинска или неизяснена собственост, без нужните строителни книжа. Така изградените постройки, са обикновено полумасивни, примитивни и паянтови, като полезната им площ е под 20.0 квадратни метра и се обитават предимно от многодетни семейства, болни стари хора и самотни майки.

Основен проблем в общинските центрове се явява недостигът на общински жилища.

1.2. ЗАЕТОСТ

Профилът на безработицата на територията на общината показва тенденция за постоянна регистрирана безработица на ниско квалифицираните и неквалифицираните жители на общината. Забелязва се тенденция за увеличаване времето на престой на безработните на трудовия пазар.

Забавяне на икономическия растеж в страната води до спад в заетостта и нарастване на безработицата.

Съгласно данните от последното преброяване, икономически активното население на Добричка област възлиза на 79 873 души, а общия брой на заетите лица е 63 957.

На територията на община Балчик се наблюдава увеличаване на броя на безработните. Средното равнище на безработица в Община Балчик за 2015 г. е 10,9%. От всички регистрирани в Дирекция „Бюро по труда" 43% са продължително безработни лица.  Най-силно засегнати са ромите, като процентът на незаетите е най-висок, именно сред представителите на тази етническа група (53.3 %). Като сравняваме квалификацията и образованието им тази група е по-неконкурентноспособна от останалите малцинствени групи. Най-често единствената възможност за работа на представителите на ромския етнос се явяват програмите за заетост и предимно Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" и Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". По-голямата част от прилаганите от Агенцията по заетостта програми и мерки за заетост и обучение, са насочени именно към безработните с основно и по-ниско образование, лицата без квалификация и специалност, с цел подобряване на тяхната пригодност за заетост.

Икономическото положение на ромския етнос се утежнява допълнително и от големия брой икономически неактивни лица, възлизащи на  63.2 %.

Високият процент на безработица сред ромското население обуславя зависимостта от социални помощи на значителен брой от тях. Получаването на трудово възнаграждение, а не на социална помощ ще допринесе за преодоляването на социалната изолация на общностите.

1.3. ОБРАЗОВАНИЕ

На въпросите, свързани с образователното равнище на населението според етническите групи в област Добрич, от общо 15 323 роми отговор са дали 13 370 души. От тях завършено висше образование имат 26 души или 0,29 %. Средно образование са завършили 675 души или 5 % от ромите. С основно образование са 4 694 души, което е 35.1 % от отговорилите на въпросите, касаещи степента на образование. Делът на ромите с начално и по-ниско образование е 49.1 % или 6 568 роми. Броят на тези, които не са посещавали училище е 1 349 или 10 % от отговорилите

Данните за Община Балчик сочат запазване на тенденцията много млади роми да остават без подходящо образование, рано да напускат училище или да не тръгват на училище, което поставя редица бариери пред включването им в пазара на труда.

Факторите, обуславящи случващото се са следните: голям брой безпричинни отсъствия от учебни занятия; по-слаба начална подготовка и ниска успеваемост в провеждания образователно-възпитателен процес; недостатъчно владеене на български език; неангажираност на родителите, които не оказват необходимата подкрепа и стимулиране на подрастващите, и не подпомагат ориентирането им към по-добро образование, което е необходима предпоставка към по-добра бъдеща социална и трудова реализация; липса на финансови средства; висока заболеваемост. През последните години голяма час от напусналите училище заминават в чужбина с родители и близки, където вместо да учат, децата най-често си стоят вкъщи, за да не попадат в полезрението на полицията и социалните служби.

 

1.4. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Основните фактори, влияещи рисково върху  здравето на малцинствените общности в България са: масово и дълбоко обедняване, висока безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятна околна и жилищна среда, бит, генетични заболявания и други.

Здравните проблеми на ромската общност в община Балчик не са нещо строго специфично, различно и отделно от здравните проблеми на останалото население. Факт е, че неблагоприятните за здравето характеристики са по-силно изразени сред хората от ромската общност, поради социално-битови традиции и по-силно изразено въздействие на отрицателните социално-икономически фактори. Поради бедност и социално изключване голяма част от ромите са най-уязвимата група по отношение здравеопазване. Ромите рядко прибягват до превантивно медицинско обслужване и разчитат твърде много на спешната медицинска помощ.

Въпреки че няма точна статистика, в община Балчик  съществува и проблема с ранните раждания. Тези случаи се наблюдават при млади момичета между 14 и 17 годишна възраст, предимно от малките населени места.

Недоизградената или лоша инфраструктура в обособените ромски квартали води до по-чести случаи на заболявания от хепатит, стомашно-чревни инфекции, различни болести, причинявани от паразити. Високият процент на хронични заболявания също представлява тревожна тенденция.

Население от ромски произход над 16 години, живущи на територията на Община Балчик с признат от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност

	Област Добрич	Община Балчик
Общо отговорили	11014	1597
Напълно работоспособни	7996	1072
До 50%	58	9
От 50 до 70% (III група)	153	19
От 71% до 89% (II група)	160	31
Над 90%  (I група)	100	15
Непоказано	2547	451

Сред представителите на ромската етническа група се наблюдава запазване на високия брой лица с призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена степен на работоспособност. От живеещите на територията на община Балчик роми на въпросите, касаещи наличие на степен на инвалидизация, са отговорили 1597 души. От тях 1072  са посочили, че нямат трайно намалена работоспособност (67.13 %). Най-голям е броят на представителите на ромския етнос със 71 % до 89 % инвалидизация - 31 души или 1,94%. След тях се подреждат ромите с инвалидизация  от 51 % до 70 % - 19 души или 1,19 %. С първа група на трайно намалена работоспособност  над 90 % са 15 души  (0,94 %). Не посочили конкретно степента си на инвалидизация са 451 представители на ромския етнос.

Друг основен проблем представлява липсата на здравно осигуряване при по-голямата част от ромското население.

Върху здравното състояние на лицата от ромски и турски произход косвено влияние оказва и по-ниското им образователно равнище. Те по-трудно могат да дадат обективна оценка на здравното си състояние и да обяснят от какво страдат. От обслужваното население около 40% е с ромски произход, висок е процента на групата социално слаби /безработни, инвалиди-деца и пенсионери/.

Според проучване на община Балчик от 2014 г.:

- 48% от анкетираните не са здравно осигурени, което ги лишава от навременна медицинска и болнична помощ;

- 41% заявяват, че причината за неплащане на здравните осигуровки е липсата на средства.

Затруднения достъп на ромската общност до пазара на труда и незаконното наемане често пъти е основна причина и за затрудненият им достъп до здравеопазване.

III. ВИЗИЯ

ОБЩИНА БАЛЧИК - европейска община, с устойчиво развитие при интегрирането на българските граждани от етническите малцинства в обществения и икономически живот и осигуряване на равни възможности и достъп до права, блага, стоки и услуги в обществените сфери, и подобряване на качеството на живот, при спазване на върховенството на закона.

IV. СТРАТЕГИЧЕСКА  ЦЕЛ.

До 2020 година да се създадат условия за успешно интегриране на българските граждани от етническите малцинства на територията на Община Балчик, чрез подобряване на образованието, равнопоставено участие на пазара на труда, повишаване на доходите, добра жилищна осигуреност, достъпно здравеопазване и култура, чрез провеждане на активна социална, демографска, културна и образователна политики, при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.

V. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ И ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Връзките на Стратегията със стратегическите планови и програмни документи на областно, регионално, национално и европейско ниво са разгледани в два аспекта: нормативни (регламентирани от действащата законова база) и технологични (продиктувани от самата технология на тяхното разработване).

1. ПРИНЦИПИ:

Общинската стратегия за социално включване на етническите малцинства обвързва тяхната интеграция с наличието на комплекс от условия в няколко сфери на обществено-икономическия живот: образование, здравеопазване, жилищни условия, пазар на труда, върховенство на закона и недискриминация, и култура и медии. Стремежът за равнопоставеност в обществото извежда на преден план основните проблеми на малцинствата: съхраняване на културната идентичност; достъп до по-добро образование; по-добро здравеопазване; както и високата безработица; нисък жизнен стандарт и т.н. В условията на пазарна икономика се изисква развитие на личността и утвърждаване на качества на активност и предприемчивост. Значителна част от представителите на малцинствените общности все още принадлежат към определена група като приемат безпрекословно нейните правила и така, лишени от собствен облик, се опитват да оцелеят по странно солидарен начин.

Настоящата Стратегия е разработена въз основата на 10-те основни принципа за включване на ромите, приети от Съвета на Европейския съюз на 08.06.2009 г., които са:

1. Конструктивни, прагматични и недискриминационни политики;

2. Ясно определена, но не изключителна насоченост;

3. Междукултурен подход;

4. Приобщаване към мнозинството;

5. Осъзнаване на измерението за равенство между половете;

6. Трансфер на основани на фактите политики;

7. Използване на общностни инструменти;

8. Участие на регионалните и местните власти;

9. Участие на гражданското общество;

10. Активно участие на ромите.

Десетте общи основни принципа за приобщаване на ромите са инструмент, който е насочен към вземащите решения и определящи политики, ръководителите на програми и проекти. Извлечени от натрупания опит в резултат на успешни политики, те осигуряват рамка за успешно планиране и изпълнение на дейности, подпомагащи приобщаването на ромите.

Разработената Стратегия предлага обща рамка и последователност от конкретни действия за социално включване в основните сфери на гражданите в уязвимо положение на местно ниво. Стратегията е оперативен документ, обединяващ целите и начините за тяхното постигане, при задължително съответствие с Десетте принципа за интеграция на ромите, Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012 - 2020), Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация в област с административен център град Добрич (2012 - 2020) и Плана да развитие на община Балчик.

Дейностите в областта на здравеопазването целят да адресират достъпа до услуги, превенция, информационни и разяснителни кампании към създаването на мрежа на ромските здравни медиатори.

2.      ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ

Политиките за интегриране на ромите и лицата в неравностойно положение от други етнически групи представляват неразделна част от общонационалните политики за повишаване благосъстоянието на българския народ.

Стратегията обединява действащите стратегически документи и планове за развитие на отделните сектори на областно ниво. Основни подходи при изпълнение на дейностите: Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на различни форми на неравнопоставеност във всички обществени сектори. Утвърждаване на позитивни обществени нагласи към ромската общност; Насърчаване на позитивни действия за преодоляване на традиционни практики в ромската общност, които засягат правата на жените и децата; Интегриран териториален подход, при който на териториален принцип едновременно се предприемат мерки и обединяват ресурси по различни приоритети, съобразени с местните особености и нужди, включително на най-нуждаещите се с цел постигане на видима промяна на конкретно населено място /квартал, махала/.

3. ЦЕЛИ НА ОБЩИНСКОТО ПЛАНИРАНЕ:

Ефективност на предприетите действия и оптимизиране на използването на ресурсите (финансови и човешки ресурси, материална база и социална инфраструктура); Развитие на междусекторното сътрудничество и взаимодействие за намиране на устойчиви решения за стимулиране на социалното включване на уязвимите етнически общности и маргинализираните групи в Община Балчик;

Планиране на дейности, обхващащи територията на цялата община, които да решават специфични проблеми на маргинализирани етнически групи и изключени етнически общности;

Съответствие на предприетите действия с реалните потребности на маргинализираните групи.

VI. ПРИОРИТЕТИ

Стратегията за социално включване на етнически малцинства включва 6 приоритета:

Приоритет 1. Повишаване на образователното ниво на представителите на етническите малцинства, гаранция за успешна и устойчива интеграция, с 5 специфични цели и 29 мерки.

Приоритет 2. Достъп до здравеопазване и социална интеграция на уязвимите групи от етническите малцинства, с 4 специфични цели и 26 мерки.

Приоритет 3. Жилищни условия и благоустрояване на териториите, компактно населени с етнически малцинства, с 3 специфични цели и 18 мерки.

Приоритет 4. Повишаване на заетостта и равнопоставено участие на пазара на труда на представителите на етническите групи, с 3 специфични цели и 18 мерки.

Приоритет 5. Върховенство на закона и недискриминация, с 5 специфични цели и 25 мерки.

Приоритет 6. Култура и медии, с 3 специфични цели и 17 мерки.

Приоритетите и техните специфични цели са структурирани, като се взема предвид състоянието на етническите малцинства и проблемите при интегрирането им.

ПРИОРИТЕТ 1. ПОВИШАВАНЕ НА ОБРАЗОВАТЕЛНОТО НИВО НА ПРЕДСТАВИТЕЛИТЕ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА, ГАРАНЦИЯ ЗА УСПЕШНА И УСТОЙЧИВА ИНТЕГРАЦИЯ.

Специфична цел 1.1. Повишаване на обхвата на децата от етническите малцинства в предучилищното и началното образование.

Мярка 1.1.1. Обхващане на всички деца от уязвимите групи от етническите малцинства (УГЕМ) на законоустановена възраст в подготвителна група.

Мярка 1.1.2. Обхващане в детските градини на всички деца от УГЕМ, чиито родители желаят това. Подкрепа в тази насока на социално слабите семейства.

Мярка 1.1.3. Създаване на условия за ефективно ранно детско развитие на децата от 3 до 6- годишна възраст със затруднен достъп до детски градини, чрез прилагане на алтернативни форми на обучение и възпитание, базирани в общността.

Мярка 1.1.4. Обхващане на всички деца от УГЕМ в задължителна училищна възраст от образователната система.

Мярка 1.1.5. Създаване на условия за всички деца и ученици роми, живеещи в места с етнически смесено население, да се обучават и възпитават в етнически смесени групи в детските градини и класове в училищата.

Мярка 1.1.6. По-пълно обхващане в подготвителни групи на децата, които не владеят български език и нямат училищна готовност.

Мярка 1.1.7. Включване на разпоредби в правилниците на детските градини, училищата и обслужващите звена за гарантиране на толерантно отношение към децата от етническите малцинства, създаване на подходяща училищна среда и провеждане на политика за борба срещу дискриминацията.

Мярка 1.1.8. Разработване и прилагане на програми за засилено изучаване на български език от най-ранна детска възраст,сред представителите на малцинствените общности, представени на територията на Община Балчик.

Специфична цел 1.2. Намаляване до минимум на отпадналите ученици в основната степен на образование.

Мярка 1.2.1. Разработване и прилагане на цялостна стратегия и програма за превенция на отпадането на деца от образователната система и за реинтеграция на вече отпаднали от училище, включително от етническите малцинства.

Мярка 1.2.2. Общностни кампании и работа с етническите малцинства за формиране на подкрепяща среда и превръщане на образованието в устойчива ценност.

Мярка 1.2.3. Привличане на родители в образователния процес и към активно участие в училищния живот. Налагане на образованието като семейна ценност.

Мярка 1.2.4. Целенасочени дейности за въздействие върху родителите на децата за задържането им в училище, осъзнаване на по-добрите шансове за живот на техните деца при наличието на образование, позоваване на добри примери за реализация на лица от ромската общност.

Мярка 1.2.5. Формиране на родителски клубове /училищни настоятелства с активното участие на ромски родители в училищата, които се намират в селища с компактно ромско население.

Мярка 1.2.6. Обучение на учители за превенция на отпадането на деца от училище.

Мярка 1.2.7. Включване на деца от етническите малцинства в извънучилищни дейности - курсове, СИП, спортни занимания, летни лагери.

Специфична цел 1.3. Обучение и ограмотяване на неграмотни и малограмотни представители на етническите малцинства с цел интегрирането им на пазара на труда.

Мярка 1.3.1. Организиране на програми за обучение и заетост на пълнолетното ромско население.

Мярка 1.3.2. Осъществяване на комуникация и координация между образователните институции и бизнеса.

Мярка 1.3.3. Приложение на програми за професионална квалификация на младежи.

Мярка 1.3.4. Участие в проекти за преодоляване неграмотността сред младите хора.

Специфична цел 1.4. Подобряване на квалификацията на педагогическите специалисти за взаимодействие в мултиетническа образователна среда.

Мярка 1.4.1. Специализирана дейност на училищните психолози и педагогическите съветници за улесняване на взаимната адаптация на децата от етническите малцинства към новата образователна среда.

Мярка 1.4.2. Организиране на квалификационни форми за учители за работа в мултиетническа среда и създаване на положителни нагласи.

Мярка 1.4.3. Обучение на учителите от средните училища за ефективна работа в мултикултурна среда.

Мярка 1.4.4. Включване на допълнителен компонент „интеграция на ученици от етническите малцинства" към делегираните училищни бюджети.

Специфична цел 1.5. Увеличаване на процента на роми със средно и висше образование и тяхната успешна реализация на трудовия пазар.

Мярка 1.5.1. Ежегодно провеждане на мотивационни кампании сред завършващите основно и средно образование от етническите малцинства.

Мярка 1.5.2. Формиране на Ученически парламенти, работещи за превенция на отпадането от училище в училищата, които се намират в селища с компактно ромско население.

Мярка 1.5.3. Създаване на специализиран училищен библиотечен фонд, чрез подкрепата на Националния съвет по етнически и демографски въпроси и други дарители и с активното участие на училищните настоятелства.

Мярка 1.5.4. Осигуряване на общински стипендии за изявени ученици и студенти от уязвимите етнически групи.

Мярка 1.5.5. Включване на ученици и студенти в стажове в общински институции, фирми и неправителствени организации по различни европейски проекти.

Мярка 1.5.6. Съдействие при осигуряване на участие в различни курсове за адекватна реализация на трудовия пазар.

ПРИОРИТЕТ 2. ДОСТЪП ДО ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ И СОЦИАЛНА ИНТЕГРАЦИЯ НА УЯЗВИМИТЕ ГРУПИ ОТ ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА.

Специфична цел 2.1. Осигуряване на условия за адекватна и равнопоставена медицинска помощ и здравна профилактика на представителите на всички етноси в община Балчик.

Мярка 2.1.1. Подобряване на профилактичните дейности сред населението от етническите малцинства.

Мярка 2.1.2. Провеждане на профилактични прегледи от дентален лекар за деца от 3 до 7-годишна възраст.

Мярка 2.1.3. Провеждане на задължителни гинекологични прегледи за жените.

Мярка 2.1.4. Осигуряване на достъп на хората от етническите малцинства до съществуващите национални програми за превенция и контрол на сърдечно-съдови, онкологични заболявания, диабет и други наследствени заболявания.

Мярка 2.1.5. Провеждане на скринингови програми и ранна диагностика на най-разпространените инфекциозни болести, СПИН, ППИ, туберколоза и други.

Мярка 2.1.6. Подобряване на комуникацията и координацията между МЗ, РИОКОЗ, РЦЗ, НЗОК, общопрактикуващите лекари, Общината и други отговорни структури относно етническите малцинства.

Мярка 2.1.7. Подобряване на подкрепата на хората с увреждания, самотни възрастни хора, пенсионери, деца в риск сред уязвимите етнически групи.

Специфична цел 2.2. Увеличаване на процента на здравно осигурените лица сред уязвимите етнически групи.

Мярка 2.2.1. Осигуряване и провеждане на широка разяснителна кампания за информиране на ромите за правата и задълженията им като здравно осигурени лица, за подобряване на здравните нагласи и поведение, повишаване на здравната информираност и ефекта от нея за подобряване на достъпа до здравни услуги.

Мярка 2.2.2. Създаване на условия за повишаване на процента на здравно осигурените граждани от етническите малцинства.

Специфична цел 2.3. Повишаване на здравните знания и информираността на представителите на етническите малцинства. Обучение на здравни специалисти за работа в мултиетническа среда.

Мярка 2.3.1. Създаване на извънкласни форми за здравно образование в училища с предимно ромски деца, клубове и спортни секции.

Мярка 2.3.2. Обучение на здравни специалисти за работа в мултиетническа среда.

Мярка 2.3.3. Провеждане на обучителни семинари за здравни специалисти от доболнична помощ, детско и училищно здравеопазване.

Мярка 2.3.4. Включване на представители на ромската общност като здравни медиатори за работа на терен чрез засилено участие на неправителствените организации.

Мярка 2.3.5. Утвърждаване на здравния медиатор като координираща фигура между здравните институции и лицата от малцинствените групи.

Мярка 2.3.6. Идентифициране на населените места, в които има нужда от здравни медиатори и избор на подходящи хора.

 Мярка 2.3.7. Осигуряване на ефективна трудова реализация на здравните медиатори и текущото им обучение чрез различни европейски проекти.

Мярка 2.3.8. Разширяване на сътрудничеството на личните лекари със здравните медиатори.

Специфична цел 2.4. Подобряване грижите за бременните жени, новородените и децата в предучилищна и училищна възраст.

Мярка 2.4.1. Повишаване на здравната култура на бременни и родилки с деца от 0 до 3 годишна възраст, чрез разкриване на допълнителни социални услуги с участието на специалисти и здравно-социални сътрудници.

Мярка 2.4.2. Подобряване на здравната помощ за новородените и децата в предучилищна възраст.

Мярка 2.4.3. Ранно обхващане и наблюдение на бременните сред представителите на етническите малцинства от женска консултация, с цел намаляване ранната раждаемост, детската смъртност и майчината смъртност.

Мярка 2.4.4. Повишаване броя на обхванатите от имунизации и създаването на условия съответните медицински служби да работят в синхрон с програмите за здравно образование за бременните и родилките на деца от 0 до 3 годишна възраст.

Мярка 2.4.5. Провеждане на разяснителни кампании за активиране на родителите, при провеждане на имунизационни кампании за деца.

Мярка 2.4.6. Формиране на здравни и социални умения на младежите (12 - 18г.) за опазване на здравето, контрол върху рисковото поведение и семейното планиране, чрез предоставяне на допълнителни социални услуги с участието на специалисти.

Мярка 2.4.7. Информационна кампания сред жените за превенция на ранната бременност, трафика на жени и домашното насилие.

Мярка 2.4.8. Активно съдействие на обучени здравни специалисти в усилията им за обхващане на бременните до четвъртия месец на бременността и регистрация, консултации с лекар - специалист по акушерство и гинекология и своевременно постъпване в лечебно заведение за болнична помощ при раждане.

Мярка 2.4.9. Осъществяване на дейности за семейно планиране и за повишаване на капацитета на семействата за формиране на семейните отношения и средата за отглеждане и възпитание на децата и превенция на изоставянето.

Приоритет 3. Жилищни условия и благоустрояване на териториите, компактно населени с етнически малцинства.

Специфична цел 3.1. Подобряване на техническата инфраструктура на селата, кварталите и махалите, обитавани от компактно население на етническите малцинства.

Мярка 3.1.1. Разработване на Общинска програма за подобряване на техническата инфраструктура в квартали и райони с ромско население.

Мярка 3.1.2. Проектиране на техническа инфраструктура - водоснабдяване и канализация, улична мрежа и др.

Мярка 3.1.3. Изграждане на улична канализация и асфалтиране на улиците в населените с представители на етническите малцинства

Мярка 3.1.4. Реализация на благоустрояването на кварталите с преобладаващо ромско и смесено население и подобряване състоянието на техническата инфраструктура, асфалтиране на улици, изграждане на тротоари, благоустрояване на алейни мрежи, зелени площи и детски площадки в

Мярка 3.1.5. Изграждане и поддържане на сгради за обществено ползване (читалища, библиотеки).

Мярка 3.1.6. Изграждане на обекти на социалната инфраструктура: здравни заведения, образователни заведения, обекти за култура и отдих, полиция, поща след актуализиране на устройствените планове.

Специфична цел 3.2. Подобряване на жилищните условия на социално слаби ромски и други уязвими семейства.

Мярка 3.2.1. Създаване на благоприятна обществена среда за подобряване на жилищните условия на етническите малцинства.

Мярка 3.2.2. Стимулиране на граждански инициативи за подобряване на жизнените условия, подържане и хигиенизиране около жилищните пространства.

Мярка 3.2.3. Разработване на система за подпомагане на семейства от етническите малцинства при извършване на неотложни ремонти на жилищата им в кризисни ситуации.

Мярка 3.2.4. Подобряване на жилищните условия в квартали с компактно население от етническите малцинства, целящи осигуряването на съвременна жилищна среда.

Мярка 3.2.5. Отреждане на нови територии за жилищно строителство, с възможности за деконцентриране на териториите с компактно население, представители на етническите малцинства.

Мярка 3.2.6. Продължаване на процеса за изработване на кадастрални карти и кадастрални регистри, които да обхващат зони, населени компактно с представители на етническите малцинства.

Специфична цел 3.3. Изграждане и рехабилитация на социални жилища.

Мярка 3.3.1. Общинска програма за изграждане на социални жилища с прилежащата им инфраструктура за крайно нуждаещи се.

Мярка 3.3.2. Изграждане на социални жилища - определяне на терени и строителство.

Мярка 3.3.3. Осъществяване на съпътстващи дейности за подобряване на нивата на заетост, образование, социални и здравни услуги на настанените, в социални жилища.

Мярка 3.3.4. Осигуряване на подходящо, алтернативно жилищно настаняване в случай на евакуация на семейства от етническите малцинства от домовете, които обитават незаконно или при опасност за тяхното здраве и сигурност.

Мярка 3.3.5. Предоставяне на общински жилища за лица и младежи, включително от ромски произход, напуснали специализираните институции или услуги тип „защитено жилище" и „център за настаняване от смесен тип".

Мярка 3.3.6. Привличане на НПО и изявени лица от общността за изграждане на поведенчески модели за формиране на отношение на отговорен и добър стопанин при предоставяне на право на ползване на недвижим имот.

Мярка 3.3.7. Преустройство на неизползваеми  сгради в общежития за бездомни и социално слаби представители на етническите малцинства.

Приоритет 4. Повишаване на заетостта и равнопоставеното участие на пазара на труда на представителите на етническите групи.

Специфична цел 4.1. Обучение и повишаване на квалификацията на безработни и ниско платени лица, представители на етническите малцинства.

Мярка 4.1.1. Да се повиши броя на включените безработните роми и други представители на етническите малцинства в организирани курсове за придобиване на професия.

Мярка 4.1.2. Организиране на обучение за придобиване на умения по традиционните за ромите занаяти: копанарство, калайджийство, кошничарство, ковачество, което ще възроди и запази тези автентични за ромите занаяти.

Мярка 4.1.3. Осигуряване на възможност за заетост, в т. ч. чиракуване и стажуване след преминатите обучителни курсове.

Мярка 4.1.4. Включване на ниско образовани и неквалицифирани лица в схема, която комбинира субсидирана заетост през летните месеци, обучение за грамотност или квалификация през зимните месеци, последващо стажуване при работодател.

Мярка 4.1.5. Организиране на квалификационни курсове за безработните с по-високо образование по: компютърна грамотност, предприемачество, изготвяне на бизнес проекти, започване и стартиране на собствен бизнес, социални дейности и др.

Мярка 4.1.6. Придобиване на професионална квалификация в рамките на годишните програми за обучение по Националния план за действие по заетостта.

Специфична цел 4.2. Мотивиране на неактивни и обезкуражени лица от етническите малцинства.

Мярка 4.2.1. Провеждане на обучения за служителите в бюрата по труда за придобиване на специфични умения за работа с представители на ромското население.

Мярка 4.2.2. Организиране на мотивационни кампании на Центъра за развитие на общността и местните клубове сред обезкуражени, неактивни и дълготрайно безработни лица.

Мярка 4.2.3. Разкриване на центрове за партньорство между служители на Бюрото по труда, представители на администрацията, работодатели и ромски организации.

Мярка 4.2.4. Назначаване на работа в Бюрото по труда на специалисти от ромски произход, които познават проблемите на общността и могат да се явяват като "медиатори" при обслужването на лицата.

Мярка 4.2.5. Организиране на срещи, семинари, дискусии, кръгли маси и кампании с цел преодоляване на проблемите, които срещат представителите на етническите малцинства в процеса на търсене на работа.

Мярка 4.2.6. Осигуряване на насърчителни дейности за заетост и самозаетост на ромите в селското стопанство.

Мярка 4.2.7. Организиране и провеждане на информационни дни на "Отворените врати" за запознаване с възможности за кандидатстване по проекти за собствен бизнес.

Специфична цел 4.3. Подобряване достъпа до пазара на труда, повишаване на заетостта и доходите на населението от етническите групи.

Мярка 4.3.1. Организиране на местни трудови борси, посредством които да се осигурява връзка между работодатели и безработни представители на малцинствата.

Мярка 4.3.2. Включване на безработни лица от етническите малцинства в програми и мерки финансирани по реда на Закона за насърчаване на заетостта и по схемите на ОП "Развитие на човешките ресурси".

Мярка 4.3.3. Проучване за необходимостта и възможностите за предоставяне на алтернативни форми на заетост на безработни представители на етническите малцинства.

Мярка 4.3.4. Повишаване на заетостта с акцент на младежката заетост сред етническите малцинства, живеещи на територията на община Балчик, чрез грантови схеми и проекти от страна на Общината и местни нестопански организации.

Мярка 4.3.5. Разкриване на изнесени приемни на Бюрото по труда.

Приоритет 5. Върховенство на закона и недискриминация.

Специфична цел 5.1. Борба с дискриминацията и повишаване на осведомеността относно основните човешки права и правната култура на етническите малцинства.

Мярка 5.1.1. Провеждане на редовни информационни кампании, които възпитават етническа толерантност сред гражданите.

Мярка 5.1.2. Подобряване информираността на етническите малцинства относно правата им и социалните придобивки, които се предлагат.

Мярка 5.1.3. Информиране на малцинствените общности относно нормативните документи третиращи, равенство, недискриминация и за организации в защита на жертвите на дискриминация.

Мярка 5.1.4. Осигуряване на защитена среда, където хората да се чувстват уверени и спокойни да докладват за случаи на дискриминация и злоупотреба с човешките им права.

Мярка 5.1.5. Използване на спорта като дейност в защита от дискриминация и формиране на толерантно поведение.

Специфична цел 5.2. Осигуряване на условия за участие на етническите малцинства в процеса на вземане на решения при разработването и прилагането на местни интеграционни политики.

Мярка 5.2.1. Стимулиране участието на структурите на гражданското общество, ангажирани с проблемите на ромското включване, в процеса на формиране, прилагане и мониторинг на интеграционите политики.

Мярка 5.2.2. Увеличаване броя на заетите роми в публичната администрация и подобряване квалификацията на вече назначените служители.

Мярка 5.2.3. Предоставяне на специално обучение за медиатори и назначаването им в администрацията, за работа на терен в ромските махали с цел подпомагане на ромите в контактите им с администрацията.

Специфична цел 5.3. Подобряване на ефективността на работа на полицейски служители в мултиетническа среда.

Мярка 5.3.1. Повишаване на капацитета на служителите в общинската администрация и служителите в органите на МВР по отношение на борбата с трафика на хора и престъпленията от прояви на дискриминация, насилие и омраза, основани на етническа принадлежност.

Мярка 5.3.2. Повишаване на квалификацията за ефективна дейност на полицейски служители в мултиетническа среда.

Мярка 5.3.3. Привличане на млади роми, неформални лидери в структурите на полицията за работа на терен в ромските махали, с цел гарантиране реда и обществената сигурност.

Мярка 5.3.4. Информационна и мотивационна кампания сред ромски младежи за информиране относно условията за кандидатстване в полицията.

Мярка 5.3.5. Назначаване на роми като полицейски служители .

Мярка 5.3.6. Подобряване на ефективността на работата на служителите в правоохранителните органи в мултиетническа среда при спазване стандартите по правата на човека.

Специфична цел 5.4. Осъществяване на съвместни действия на полицията и ромската общност.

Мярка 5.4.1. Използване на авторитета на ромските лидери за превенция на престъпността в ромските села и махали.

Мярка 5.4.2. Провеждане на мероприятия, целящи превенцията на престъпността сред децата и младежите, относно трафика на хора и проституцията.

Мярка 5.4.3. Превантивна дейност срещу разпространението на наркотиците в ромските квартал и кварталите със смесено население.

Мярка 5.4.4. Провеждане на периодични срещи на Районното полицейско управление с модераторите и лидерите на етническите групи за планиране на съвместни действия.

Мярка 5.4.5. Насърчаване на семейното съветничество, включвайки към отговорнист майките/бащите за противосоциалните действия на техните деца.

Мярка 5.4.6. Подобряване на междусъседските отношения чрез популяризиране на основни норми за добро съжителство между гражданите.

Специфична цел 5.5. Защита правата на ромската жена.

Мярка 5.5.1. Подпомагане реализацията на инициативи за професионално ориентиране на ромски жени, с цел трудова реализация.

Мярка 5.5.2. Реализация на дейности по превенция по наболелите проблеми на ромската жена - ранните бракове и ранната раждаемост, изоставянето на децата в домовете за отглеждане, проституция и др.

Мярка 5.5.3. Дейности срещу нарушаване правата на ромските жени в следствие на традиционни ромски практики за съжителство на съпружески начала с непълнолетни и злоупотреба с родителската власт.

Мярка 5.5.4. Увеличаване на формите за пряко участие на ромската жена в проекти за съвместно обучение, като средство за постепенно преодоляване на формите на дискриминация.

Мярка 5.5.5. Насърчаване на равнопоставеността между жените и мъжете и осигуряване на предпоставки за успешна реализация и нова социална роля на ромската жена.

ПРИОРИТЕТ 6. КУЛТУРА И МЕДИИ.

Специфична цел 6.1. Съхранение и развитие на традиционните за всеки етнос - култура, творчество и обичаи. Равен достъп до обществения и културен живот на Общината.

Мярка 6.1.1. Съхраняване и популяризиране на традиционната култура на етническите малцинства, представени на територията на община Балчик.

Мярка 6.1.2. Развитие на любителското изкуство сред малцинствата, като предпоставка за професионално развитие и реализация.

Мярка 6.1.3. Стимулиране на етническите малцинства за активно участие в обществения и културен живот.

Мярка 6.1.4. Представяне на ромската общност - проблеми, традиции, култура и съвременни достижения в печатните и електронни медии.

Мярка 6.1.5. Включване в официалния културен календар на община Балчик на събития по повод „Банго Васил" и Международния ден на ромите - 8-ми април -осигуряване на общински целеви средства за организиране на тези празници.

Мярка 6.1.6. Актуализиране на програмите на ключови културни прояви в Общината с цел осигуряване на участие на състави и творци от етническите малцинства.

Мярка 6.1.7. Засилване на ролята на читалищата, разположени на територии, населени с етнически малцинства.

Мярка 6.1.8. Подкрепа участието на ромски състави и формации в етнофестивали в други общини.

Мярка 6.1.9. Отбелязване на ромските празници в средните училища/ читалища, чрез самодейни прояви.

Специфична цел 6.2. Повишаване на осведомеността по отношение на ромите и тяхната култура.

Мярка 6.2.1 Представяне на ромската култура, обичаи и традиции посредством съвременни методи за визуализация в средните училища и читалища.

Мярка 6.2.2. Повишаване на административния капацитет на служителите в администрацията по отношение на културните ценности и обичаи на различните етнически малцинства.

Специфична цел 6.3. Присъствие на малцинствените общности в медиите.

Мярка 6.3.1. Осигуряване на условия за равен достъп на ромската общност до участие в печатните и електронни медии.

Мярка 6.3.2. Разработване и разпространение на информационни материали, представящи културата и традициите на етническите малцинства.

Мярка 6.3.3. Своевременно разпространение на информация за събития от всички сфери на живота на етническите малцинства, особено за реализацията на културни мероприятия.

Мярка 6.3.4. Обучения на представители на печатни и електронни медии за преодоляване на съществуващите стереотипни представи и негативни нагласи.

Мярка 6.3.5. Насърчаване на представителите на културните институции и читалищата за ефективна работа с медиите за представяне на етническите малцинства.

Мярка 6.3.6. Организиране на тренинги и кръжоци за развитие на умения на хора от ромската общност за писане и изработка на медийни материали.

VIII. МОНИТОРИНГ НА ИЗПЪЛНЕНИЕТО, ИНДИКАТОРИ ЗА РЕЗУЛТАТ И ВЪЗДЕЙСТВИЕ.

1. Наблюдение на Стратегията

Предмет на наблюдение е изпълнението на целите и приоритетите на Общинската стратегия за социално включвaне на етническите малцинства, съгласно определени физически и финансови индикатори, организацията и методите на изпълнение, прилагани от органите за управление и мерките за осигуряване на информация и публичност за резултатите от изпълнението на Стратегията.

В цялостния процес на наблюдение и при спазване на принципа за партньорство следва да участват представители на общинската администрация, представители на Общинския съвет, социалните и икономическите партньори, неправителствените организации и представители на гражданското общество.

Системата за наблюдение и оценка на изпълнението на Общинската стратегия за социално включване цели осигуряването на ефективност и ефикасност на стратегическото планиране, програмиране, управление и ресурсното осигуряване на местното развитие. Системата осигурява ефективното изпълнение на Стратегията, с оглед постигане на целите за интегрирано устойчиво местно развитие и ефикасно разходване на ресурсите за реализация на планираните дейности и проекти. В Системата за наблюдение и оценка на изпълнението на Стратегията влиза и Плана за действие, който включва списък с дейностите и тяхната принадлежност и принос към целите, приоритетите и мерките, времеви график  за реализация.

Системата за наблюдение и оценка обхваща източниците, начините и периодичността за събиране, обработка и анализиране на информацията; индикаторите за наблюдение и оценка; органите за наблюдение, организацията и методите на тяхната работа; системата на докладване и осигуряване на информация и публичност.

Източници, начини и периодичност за събиране, обработка и анализиране на информация. Набирането на подходяща информация за резултатите е основен фундамент за извършването на описаните видове оценки, в резултат на които, на по-късен етап могат да се актуализират и прецизират дейностите в Плана за действие, които следва да претърпят промени поради настъпили изменения на факторите на средата и/или някои промени в държавните политики.

Данните, въз основа на които се извършва наблюдението и оценката се събират от институции и партньори:

• Национален статистически институт (НСИ);
• Районна здравноосигурителна каса (РЗОК);
• Районно полицейско управление - Балчик (РПУ);
• Дирекция" Социално подпомагане";
• Дирекция "Бюро по труда";
• Представители на ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация;
• Други надеждни регионални и местни източници на информация.

Данните се събират, обработват и анализират ежегодно с цел да послужат за разработването на Годишен доклад за наблюдението на изпълнението на Стратегията и Плана за действие.

Индикаторите за наблюдение и оценка на Общинската стратегия и Плана за действие отчитат степента на постигане на целите и приоритетите за развитие, определени в него, въз основа на данните за физическото и финансовото им изпълнение. Те отчитат конкретните продукти, резултатите и въздействието от изпълнението на целите и приоритетите за развитие. Индикаторите, на чиято база се извършва наблюдението и оценката са:

-индикатори за резултат;

-индикатори за въздействие.

Орган за наблюдение на Общинската стратегия за социално включване на етническите малцинства и Плана за действие е Общинският съвет чрез мониторинг и прилагане на различни форми за наблюдение и оценка.

Система на докладване и осигуряване на информация и публичност. Резултатите от наблюдението и оценката на Стратегията за социално включване на етническите малцинства и Плана за действие, се отчитат при изпълнението на Областната стратегия за интегриране българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация в област с административен център град Добрич и на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите.

2. Екип, извършващ наблюдението на изпълнението.

Кметът на Община Балчик определя Оперативна група за наблюдение и оценка на изпълнението на Стратегията и Плана за действие. Кметът определя конкретния състав на Групата със своя заповед, като представителите на Общинския съвет в групата се определят на заседание на Общинския съвет.

Групата е в състав:

- заместник кмет на Общината;

- двама общински специалисти;

- трима общински съветника;

- трима представители на НПО;

- трима представители на етническите групи.

Към Групата за наблюдение на изпълнението на Стратегията и Плана за действие могат да се привличат експерти по стратегическо планиране и етническите въпроси.

При възлагане на оценки органите за управление на регионалното развитие изискват писмени доказателства за установяване на съответствието с посочените изисквания и за липсата на конфликт на интереси от кандидатите.

Основните функции на Групата за наблюдение и оценка са:

• Разглеждане и утвърждаване на индикаторите за наблюдение на изпълнението на Стратегията и Плана за действие;
• Извършване на периодичен преглед на постигнатия напредък в изпълнението на Стратегията и Плана за действие;
• Разглеждане на резултатите от изпълнението на мерките и степента на постигане на целите;
• Разглеждане на резултатите от междинната оценка;
• Разглеждане на предложения за преразпределение на средствата по заложените мерки;
• Изказване на предложения за изменение на Стратегията и Плана за действие с цел тяхното подобряване.

3. График за наблюдение и реализация на Плана.

Оперативната група за наблюдение извършва следните дейности:

3.1. Ежегодни наблюдения - за изпълнението и напредъка по реализацията на Стратегията и плана за действие. За резултатите от наблюдението на изпълнението се изготвя годишен доклад.

3.2. Наблюдения при необходимост - при сериозна промяна в ситуацията, при задание от Общинския съвет и други. Групата изготвя документ, съгласно поставената задача.

3.3. Наблюдения в края на периода. Групата изготвя доклад за цялостното изпълнение на Стратегията за социално включване на етническите малцинства, с оценка на постиженията и въздействието от реализацията на Плана, оценка на ефективността на ресурсите, анализ на изпълнението, изводи и препоръки за новата Стратегия и др. Препоръчва се включването на външни експерти.

Годишният доклад за наблюдението на изпълнението на Стратегията за социално включване на етническите малцинства и Плана за действие се изготвя по определен от кмета на Общината ред и се одобрява от Общинския съвет по предложение на кмета на Общината.

4. Оценка на изпълнението на Стратегията и Плана.

Оценката обхваща всеки стадий от жизнения цикъл на Стратегията и Плана за действие - предварителна, междинна и последваща.

Предварителната оценка се разработва до края на първата година от действието на Стратегията. Осигурява информация за съвместимостта между целите на политиката и планираните дейности.

Междинната оценката на Стратегията се извършва не по-късно от 4 години от началото на периода на нейното действие, който е 7 години. Идентифицира и анализира резултатите в началния период на изпълнение, дава препоръки за промени в мерките и ресурсите за остатъка от плановия период. На базата на тази оценка се определя необходимостта от актуализация на документите.

Последващата оценка на изпълнението на документите за стратегическо планиране се извършва не по-късно от 1 година след изтичането на периода на неговото действие. Тази оценка разглежда постиженията, резултатите и въздействието от изпълнената Стратегия.

4.1. Актуализация на Стратегията.

При актуализацията на Стратегията и Плана за действие следва да се анализира и оцени динамичното въздействие на външните и вътрешните фактори и условия върху социално - икономическите характеристики на развитието на Общината и качеството на околната среда, като на тази основа се разработи реалистична и адекватна стратегическа рамка и система за управление и изпълнение на целите на Стратегията до края на съответния период.

Общинската стратегия за социално включване на етническите малцинства и Плана за действие се актуализират:

- При съществени промени на икономическите и социалните условия в Общината;

- В съответствие с актуализирания документ за изпълнение на Областната стратегия за интеграция;

- В резултат на промени в свързаното национално законодателство или в законодателството на ЕС;

- При съществени промени в секторни стратегии и програми, влияещи върху изпълнението на Стратегията;

- На основата на резултатите от междинната или последваща оценка.

За актуализиране на Стратегията и Плана за действие се разработва актуализиран документ за изпълнение за остатъка от периода на неговото действие. Изработването и приемането на Актуализираната общинска стратегия за социално включване и Актуализиран план за действие се извършва при условията и по реда за изработване и приемане на Общинската стратегия за социално включване.

5. Индикатори за резултат и въздействие

Системата от индикатори за наблюдение на изпълнението на Общинската стратегия за социално включване на етнически малцинства за периода 2014 - 2020 година и Плана за действие до 2020 г., отчита напредъка и степента на постигане на целите и приоритетите за развитие на Общината по физически и финансови характеристики.

За целите на Плана се използват два вида индикатори:

- Индикатори за въздействие;

- Индикатори за резултат.

Индикаторите за въздействие отчитат изпълнението на специфичните и стратегическите цели и имат значение за цялостната оценка на ефективността на избраната стратегия и политика за устойчиво интегрирано местно развитие за периода до 2020 година. Степента на въздействие се отчита с количествено и/или качествено измерими индикатори, а в някой случаи - с качествени оценки.

Индикаторите за резултат се отнасят до наблюдението и оценката на изпълнението на изведените в Плана приоритети и мерки за развитие на Общината в периода до 2020 година. Определените индикатори, там където е възможно са количествено измерими и имат за цел осигуряване на обективност на направените оценки и изводи (в годишните доклади от наблюдението на изпълнението на Плана, междинната и окончателната оценка) по отношение на напредъка при реализацията на приоритетите и мерките и постигнатото пряко въздействие в съответната област.

За някой от т.нар. „меки мерки", за които не могат да бъдат определени обективни количествени индикатори, приноса им за постигане на специфичните цели се оценяват посредством качествени оценки в годишните доклади по наблюдение изпълнението на Плана, междинната и окончателната оценка.

В Таблици 1 и 2 са представени специфичните количествени индикатори на Общинската стратегия за социално включване на етническите малцинства за периода 2014 - 2020 година и Плана за действие до 2020 година, чрез които се осъществява наблюдението на Стратегията.

IХ. ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Разработената „Общинската стратегия за социално включване на етническите малцинства" за периода 2014 - 2020 г. на община Балчик е основополагащ документ за решаване на проблемите на етническите малцинства

Изпълнението на Стратегията е тест за развитието на гражданското общество. Постигането на резултатите зависят от доброто управление, адекватния мониторинг и ефективното взаимодействие между ангажираните институции на общинската и държавна администрация с представителите на неправителствени организации, образователните институции, бизнеса и етническите малцинства.

План за действие до 2020 год. в прикачения файл.