ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ
Приемник на първия музей в Южна Добруджа
Съхранява находки, илюстриращи материалната култура на населението от Балчик и околностите от възникването на града през VІ в.пр.Хр. до 1940г.
Eкспозицията включва и мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик - Храм на Понтийската богиня майка КИБЕЛА - “откритието на века”, според наши и чужди археолози.
Граден 280-260 г. пр. хр. и съществувал до IV в. сл. Хр.
Като брой и разнообразие на изображенията, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към Кибела, откривани до сега на едно място. Проученият античен храм е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров, най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият в света толкова добре съхранен храм на богинята.
Първият музей-галерия в Балчик възниква през 1937 г., когато градът е под румънска окупация. Сградата се намира в крайморската част - бившия хотел Дионисополис.
Съдържа интересни колекции и сбирки, част от които са 55 живописни творби, редки старопечатни издания, няколко антични статуи (една от тях е торс на бог Дионис), както и мраморни глави, епиграфски паметници и монети.
Той просъществува до 1940 г., когато чрез Крайовската спогодба Южна Добруджа е върната в пределите на България.
Всички експонати от музея и галерията са натоварени на кораба „Ойтус“ и са изнесени в Румъния.
През 1961 г. възниква първата археологическа сбирка в Балчик, която се помещава в сграда, намираща се на площад „21-ви септември“. Тя е построена през 1907 г. по проект на австрийски архитект за общинско и околийско управление.
През 1928 г. е извършена реконструкция на фасадата по проект на румънския архитект Хенриета Делавранча-Жибури.
От 1959 г. сградата е използвана за читалище и градска библиотека.
Няколко години по-късно, през 1969 г., получава статут на държавен музей. Обособени са няколко отдела: „Археология“, „Етнография“, „История на българските земи 15-19 в.“, „История на капитализма и революционното работническо движение“, „Социалистическо строителство“ и „Художествен отдел“.
Отделите „Етнография“, „История на българските земи 15-19 в.“ и „Художествен“ се намират в самостоятелни сгради – Етнографски музей, Взаимно училище и Художествена галерия.
При създаването си Исторически музей разполага с 5 183 архивни единици.
Днес те достигат до 20 000. Експозицията на музея е представена в три зали, както следва, на първия етаж, в първа и втора зала, са представени експонати от праисторията и античността, епохата на византийското владичество и периода на Първо и Второ българско царство, а в трета зала се намират находките от храма на Понтийската майка на боговете – мраморни скулптури, епиграфски паметници и архитектурни детайли.
През 2013 г. по проект с Фондация „Америка за България“ и „Американски научен център“ – София, част от находките, открити при проучването на храмът на Понтийската майка, са реставрирани, а експозицията е с нова модерна визия.
Историческият музей в Балчик съхранява ценни колекции и уникални експонати, разкриващи богатото историческо минало на този древен град.
На този ден през 1961 г. в сградата на Градското народно читалище „Паисий Хилендарски“ се учредява историко-археологическа музейна сбирка. Основоположници на първата експозиция са Клара и Петко Петкови.
По повод знаменателното събитие бе издаден научен сборник „60 години Исторически музей – Балчик“,
бе организирана изложба с пана „60 години Исторически музей – Балчик“ в центъра на града, както и пътуваща изложба "Храмът на Понтийската майка на боговете - Кибела" (през 2022 г. се навършват 15 години от откриването на храма), също така и изложба "Никола Даскалов" в градската художествена галерия.
На 02.04.2022 г., по повод 60 години от създаването на Музейната сбирка в Балчик, на площад "21-ви септември" и с финансиране от Община Балчик, бе открит и представен барелеф - паметна плоча на Клара Петкова - основоположник на музейната сбирка през 1961 г. Датата на откриването на барелефа на Клара Петкова не е случайна, тъй като на 02.04.1969 г. историко-археологическата сбирка се одържавява като музей.
Клара Петкова има голям принос и в създаването на художествен отдел. Благодарение на събрани творби и с помощта на Националната художествена галерия през 1966 г. е открит официално и художественият отдел. През 1969 г. е открита първата изложба „Балчик и морето”.
Автор на барелефа е Венцислав Марков, завършил Националната художествена академия със специалност "Метал", член на съюза на българските художници от 2014 г.
Авторът на барелефа - Венцислав Марков, г-н Николай Ангелов- кмет на Община Балчик и Радостина Енчева- директор на Историческия музей
Адрес: гр. Балчик, ул. “Димитър Желев” № 2, п.к. 9600
Директор: Радостина Енчева
Уредник: Дарин Канавров
Тел.: 0579/7 21 77; 0895/554037
e-mail: museum_balchik@abv.bg
ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ
Етнографски музей – той представлява възрожденска къща от 60-те г. на ХІХ в., която първоначално е притежание на гръцки търговец, а след това на българския търговец - житар Атанас Щерев.
През 1980 г. от Национален институт за паметници на културата е извършена реконструкция на балчишка възрожденска къща, която след съгласуване с Етнографския институт с музей София, е превърната в Етнографски музей. Експозицията разкрива различни страни от селската и градска култура на балчишкия регион от края на XIX - началото на XX век.
Къщата представлява двуетажна сграда с масивен каменен зид от север и еркерно излизане на втория етаж на южната фасада.
Първият етаж се е използвал като маза, а на втория етаж са разположени жилищните помещения. Имало е идея на двора да бъде направена възстановка на старо градско кафене, в което да се сервира кафе на пясък, рахат локум и домашни сладка и лимонада.
Предвиждало се е на посетителите да се предлагат фотокопия на балчишки вестници, излизали в началото на XX век.
През 90-те г. чуждестранните туристи са посрещани с питка, мед и шарена сол от момичета,
облечени с добруджански носии.
Сега във фонда на Етнографска къща се съхраняват над 1500 музейни единици, а изложените експонати са свързани с поминъка и начина на живот на местното население, с дома и бита, с празниците и обичаите /изложени са работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити и др./.
На първия етаж са показани основните поминъци и занаяти, характерни за населението в Балчишко, а именно - земеделие, животновъдство, риболов, лозарство и винарство, и някои традиционни занаяти - бъчварство, ковачество, дърводелство, медникарство, кожухарство, абаджийство. Интерес представляват оригиналните майсторски свидетелства на местни майстори-занаятчии, които са имали дюкяни и работилници в града.
Повечето от тях са дарени от техни родственици. Пресъздадено е и помещението „къщи“, където централно място заема огнището, около което се събира цялото семейство, до което са подредени бакъри, софра с трикраки столчета, предмети, необходими за разпалване на огъня и приготвянето на храната.
От единия ъгъл „надничат“ печатите за хляб и нощвата, пъстри паници и стомни греят от полиците. Тук е уютно и красиво, защото всеки предмет разказва своята история, има минало, но и настояще. Усещаме очарованието на старата възрожденска къща, защото тя е градена с мерак, внимание и любов, защото това е дом с душа.
На втория етаж е представено народното творчество, отразено преди всичко в народните тъкани и носии, с прекрасни багри и орнаменти, показващи уменията, чувството за хармония и красота на българката.
Изложените носии дават представа за демографския облик на района.
Облеклото се различава със своето голямо разнообразие поради сложните миграционни процеси.
Мъжкото облекло на добруджанското население се отнася към чернодрешното.
Показана е риза от памучно платно с туникообразна кройка, дънести гащи, запасани с широк вълнен пояс. Горните дрехи са елек, антерия, на краката са обути цървули, навуща, на главата, има и калпак.
Женското облекло се отнася към сукманеното. Представени са риза с туникообразна кройка, фуста или сукман, престилка, елек и матине, кърпа за глава.
Тъкачеството е едно от основните занятия на българката.
Вложила цялото си умение, чувството си за хармония и красота, тя създава разнообразни тъкани с прекрасни багри и орнаменти, предназначени за битови нужди и за украса на дома. В експозицията са представени уреди, свързани с влакнодобива - дараци за вълна и коноп, чекръци, предачки, хурки. В отделна стая е отделено място за тъкачния стан.
На втория етаж е показана и собата – най-представителното помещение в добруджанската къща. Тук могат да се видят дългите миндери, застлани с червени покривки, шарените възглавници, люлката, раклите. Разноцветието на чергите, простиращи се открай до край на пода допринасят за усещането на спокойствие, сигурност и топлина. На стената висят огледало и икона. Красиви добруджански черги и пешкири, изработени от памук, коприна и вълна се показват от раклите. В отделна стая е представен и градският бит, с тежкото дървено огледало, мраморна тоалетка, дървен скрин, виенски столове и кресла, семеен албум.
В Етнографската къща се пази колекция от произведения на местни майстори - златари.
Тези накити са естествено допълнение към облеклото. Те са поместени във витрини, разграничени по видове: за украса на глава (прочелници, висулки, подбрадници, наушници, игли, обеци); за врата - метални гердани; за ръцете - гривни, пръстени; за кръста - метални колани с пафти, тъкани колани. Показани са и накити от мъниста и разноцветна вълна.
Външният вид на къщата приятно хармонира с цветната градина и двора пред нея.
През 2016 г. тук е отредено специално място за външна експозиция, която проследява пътя на виното – от засяването на лозята, брането на гроздето до неговото приготвяне.
В етнографската къща в Балчик се организират фолклорни представления, както и демонстрации на стари български занаяти.
Предлагат се и образователни програми за изработване на предмети по стари техники,
с традиционни народни инструменти.
Адрес: гр. Балчик, п.к. 9600
Уредник: Димитрина Станчева
Тел.: 0579/7 21 77
ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС
„Свети Нйколай Чудотворец“ – най-старата православна църква в гр. Балчик, съградена през 1845 г. и първото взаимно българско училище, намиращо се в двора на храма, образуват Възрожденски комплекс – паметник на културата от Епохата на Възраждането и историческа забележителност.
Към възрожденския комплекс е включена и отделно стояща църковна камбанария и градина в двора на храма.
Църквата е действаща и в нея може да се види постоянна изложба „Възрожденски икони от Добруджанския край“- набор от ценни възрожденски творби, олицетворяващи славния дух на българите.
Впечатляващи са красотата на иконостаса на църквата, украсата на тавана и резбованият архиерейски трон, а старото взаимно училище, съградено към храма, днес е малък музей, в който посетителите могат да се запознаят с културно-просветния и обществено-политическия живот на балчишките българи през Възраждането.
В началото на 40-те години на XIX в. замогналите се първенци от Гемеджийската махала решават да построят българска църква и училище в своя квартал в Балчик.
През 1845 г. е получено разрешение от Високата порта и така е издигната църквата „Свети Николай Чудотворец“. Към църквата, по инициатива на местния патриот Кою Райчев, е открито и първото българско училище в града, където за учител е назначен Стойко Иванов.
Тази инициатива на българите обаче предизвиква гнева на гръцкото духовенство.
Новият варненски митрополит Порфирий подлага на гонения свещениците и учителите в българските учреждения.
През 1848 г. българската църква е обсебена от гърците, духовниците са пропъдени, богослужението на църковнославянски език – забранено, а училището - закрито.
Българите в Балчик не спират опитите си за възстановяване на своята църква.
Така през 1866 г., с помощта на видни български представители в Цариград, е издействан специален ферман на султан Абдул Хамид, узаконяващ възстановяването на църквата „Свети Николай Чудотворец“.
През същата година, по инициатива на Кою Райчев, училището към църквата отново е открито. По-известни учители преподавали в него са Стойко Иванов, даскал Константин, Димитър Гавраилов, Петър Стоянов, Атанас Рачев и др.
Музеят „Взаимно училище“ е изграден през 1976 г. Автор на възстановките е доц. Минко Гечев, като те пресъздават обстановката в училището в периода 1866-1867 г.
Посетителите могат да видят пълна възстановка на учебна стая, стая на учителя и историческата експозиция „Балчик през Възраждането“.
Взаимното училище е светско начално училище. Главното помещение е учебната стая.
Нейната вътрешна уредба отговаря на изискванията, които определят тогавашното българско
светско образование – обучението да се води на български език, да се изучават светски дисциплини, да се преподава по „взаимоучителната метода“, при която по-големите помагат на учителя при обучението на по-малките.
В отделна зала е разположена експозицията „Балчик през Възраждането“. Тук са изложени факсимилета от житието на Кою Райчев, султанският ферман от 1866 г., оригинални старопечатни и възрожденски книги, стари икони, църковна утвар, оръжие, лични вещи на опълченци.
Пряко свързани с борбите за църковно-национално признаване, Взаимното училище и храмът „Свети Николай Чудотворец“ свидетелстват за съпричастността на балчиклии към идеите на българското националнo Възраждане.
Днес Взаимното училище и храмът „Свети Николай Чудотворец“ са най-важните паметници
на културата от епохата на Възраждането в Балчик, съхранили за поколенията непреклонния
български дух.
Уредник: Венцислав Чаков
Тел.: 0579/7 21 77, 7 24 41