Църкви

                                       „Свети Николай Мирликийски Чудотворец“

Най-старата православна църква в град Балчик, съградена през 1845 година под настоятелството на Кою (Никола) Райчев – виден български възрожденец.

Представлява голяма белокаменна трикорабна постройка - паметник на културата от Епохата на Възраждането и историческа забележителност.

Към храма е съградено и първото българско взаимно училище в града. 

Така заедно - църквата и взаимното училище, намиращо се в двора на храма, образуват възрожденски комплекс, включващ също отделно стояща църковна камбанария (наподобяваща морски фар) и градина към храма.

Храмът „Св. Николай Чудотворец“ и сградата на училището са основно реставрирани. 

Старото възрожденско училище днес в превърнато в музей, в който са представени пълни възстановки на учебна стая, стая на учител и експозицията „Балчик през Възраждането”. 

Музеят напълно пресъздава обстановката и духа в старото взаимно училище през Възраждането.

 На 9 май 2009 г., с благословията на Варненския и Великопреславски Митрополит Кирил, е открит църковен музей в храма, единствен по рода си в епархията, представящ богата колекция от икони, събрани от цяла Добруджа. 

В православната вяра на българите светецът Николай Мирликийски (Свети Николай), чието име означава "Побеждаващ", се почита като покровител на рибарите, моряците, търговците, банкерите и затворниците.

Свети Николай се смята и за покровител на децата, семейството и рода, пазител на дома, имота и стоката.

В градината на храма се пази много стар български каменен кръст, около който през 2009 г. настоятелството изгражда фонтан.

През август 2011 г. се съгражда голяма белокаменна възпоменателна чешма в градината на храма с арка и православен кръст в памет на българските военни моряци от Черноморския и Беломорския флот със зидарския труд на инж. Ангел Иванов и арх. Миломир Богданов, по проект на последния и с ценната помощ и дарени материали от негови съмишленици.

Осветена е на 19 декември 2011 г. лично от Варненско Преславския митрополит Кирил в съслужение с двама йереи и настоятеля на храма - отец Георги. Открита е от кмета на Балчик Николай Ангелов в присъствието на църковното настоятелство и много граждани.

В двора на възрожденския храм е издигната и осветена на 19 декември 2011 г. от Варненския и Великопреславски митрополит Кирил и висока белокаменна възпоменателна чешма в памет на Кою Райчев.

Днес църквата е действаща и отбелязва храмовия си празник на 6-ти декември – Никулден.

Традицията повелява на този ден в менюто на трапезата да присъства риба, най-често шаран.

Освен на 6-ти декември, Никулден се празнува и на 9-ти май, когато е т.н. Летен Никулден, тогава Православната църква чества пренасянето на мощите на св. Николай Мирликийски от гр. Мира (Мала Азия) в гр. Бари (Италия).

Адрес:

п.к 9600, гр. Балчик

ул. "Възраждане" №3

тел: 0579/ 7-24-41

"Св. Великомъченик Георги Победоносец"

е най - голямата православна църква в гр. Балчик, построена през 1897 година и e част от Варненската и Великопреславска епархия на Българската православна църква.

Намира се в центъра на града. 

В архитектурно отношение е трикорабна базилика с един купол и звънарна над притвора.

Във вътрешността трите кораба са отделени от два реда от по четири четвъртити стълба, като средните стълбове поддържат високия барабан на купола.

Главният вход на храма е от запад, а има и два малки от юг.

Впечатляващ и с висока художествена стойност е резбованият иконостас и резбованият владишки трон, изработени от известните дебърски резбари - братята Васил Аврамов и Филип Аврамов и синовете на Филип – Иван и Йосиф Филипови.

 

Интересен факт от миналото е, че докато град Балчик е бил във владенията на Румъния след окупацията на Южна Добруджа, след теч от покрива, на стената на църквата се образува влажно петно със силуета на Богородица и затова църквата е била преименувана на "Дева Мария Морска".

Днес храмът "Св. Великомъченик Георги Победоносец" посреща миряни от близо и далеко, редовно се изнасят служби и литургии в неделни и празнични дни, провеждат се кръщенета и венчавки.

 

 

Председател на храма е ставрофорен иконом Стратия Александров.

Храмовият празник на църквата е на 6-ти май, когато се чества името на свети Георги Победоносец - великомъченик за християнската вяра.

Прави се курбан (от турски- "кръвна жертва") за здраве, който обичайно се приготвя от агнешко месо.

По традиция всяка година на празника в двора на църквата "Св. Георги Победоносец" в гр. Балчик се прави такъв курбан и се раздава на миряните за здраве.

 

В българския народен календар Гергьовден се чества като един от най-големите празници през годината и още като Ден на храбростта и Българската армия.

Свети великомъченик Георги Победоносец е почитан и от източните, и от западните християнски църкви, а също така и в Исляма.

На иконите светецът обикновено е изобразяван на кон, а в краката му лежи убит от него змей. 

По стар български обичай, на Гергьовден във всеки дом се пече агне и агнешка дроб-сърма, а около празничната трапеза се събира цялото семейство. 

Празникът предвещава пристигащото лято и е свързан с новата стопанска година - затова денят е изпълнен с много обичаи, свързани със земеделието, скотовъдството и здравето. 

 

Адрес:

п.к. 9600, гр. Балчик

ул. "Черно море" №30

тел: 0579/ 7-51-36 

____________________________________________________________________________________

"Св. Петка Търновска"

е най - новопостроената православна църква в гр. Балчик.

Изградена е по проект на румънския архитект Стефан Балс.

Храм "Св. Петка Търновска" се намира в кв. ”Левски” гр. Балчик.

Строежът на църквата е започнат през 1938 г. от румънските власти по времето на окупацията.

С усилията на свещеник Василий Демирев и църковни настоятели, благодарение вярата на християните, храмът е завършен и осветен на 14 ноември през 1954 г. от Варненски и Преславски митрополит Йосиф и посветен на св. Петка Търновска.

Църквата е кръстокуполна с къс трансепт. Куполът стъпва върху висок барабан, а над нартекса се издига звънарната.

Храмът е иззидан от местен камък, видим от външната страна. Таванът е полуцилиндричен.

Божият дом е ограден с масивна каменна ограда с красиви християнски орнаменти.

Дворът около църквата е 1800 кв.м.

През последните години е поставен изящен нов дърворезбован иконостас, подновена е вътрешната фасада.

През 2003 г. по проекта „Работа с деца“, финансиран от фондация „Покров Богородичен“, се преустрои помещение в неделно училище, в което деца изучават християнските традиции. Попълни се библиотеката на църквата, която вече съдържа повече от 600 книги на различна тематика.

Днес тази най-млада християнска църква развива активен духовно-енорийски живот в града.

Св. преподобна Параскева Епиватска, наричана от нашия народ и Петка Българска, е една от най-обичаните и почитани светици не само в България, но и в целия православен свят.

Параскева Търновска е почитана за закрилница на града, народа и държавата.

Тя живяла в единадесетия век. Родителите й били българи, които живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград.

Светицата просиява с чудни монашески и аскетични подвизи в светите земи на Палестина и завършва земния си път в родния си Епиват, където множество легенди разказват за безброй чудеса и чудотворни изцеления, извършени от нетленните й мощи.  

Въздигането на посмъртната слава на св. Параскева (св. Петка) е свързано с българското царство.

Когато Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.), мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново, в църквата „Св. Петка Търновска” през 1238 г., по времето на цар Йоан Асен II и патриарх Йоаким. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. Тук е написано и най-вдъхновеното житие на светицата - от св. патриарх Евтимий.

В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г.

След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград.

След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни, мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

С благословението на Вселенския патриарх Партений, на 13 юни 1641 г., мощите на св. Петка са пренесени в новопостроения манастир "Свети Трима светители" в гр. Яш – северна Румъния.

Храмът е издигнат по времето на княз Василий Лупу и осветен от Молдовския митрополит Варлаам. В тази църква мощите били съхранявани в готическата зала на Василий Лупу в параклиса, където след избухналия пожар по чудо остават невредими.

На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф, мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в гр. Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.

На 14 октомври Православната църква почита паметта на Света Петка.

  

Адрес:

п.к 9601 гр. Балчик

ул. "Янтра" №1

тел: 0579/ 7-70-35

_____________________________________________________________________________________

Параклисът „Стела Марис” -

наричан още "Света Богородица", се намира в Ботаническата градина в гр. Балчик.

Построен през 1929-1930 г., параклисът е копие на църква от 15 век, която и до днес съществува в северната част на остров Кипър.

Там тя се нарича Св. Джеймс и се намира в селцето Трикомо (Trikomo) или Иени Искеле (Yeni Iskele) (гръцкото и турското име на селището), на 20 км от град Фамагуста.

Кралицата посещава Трикомо и много харесва църквичката.

Така тя решава да изпрати специален каменоделец, който да вземе размерите и да изгради такъв храм в резиденцията й в Балчик. 

Стенописите са дело основно на художника Анастасе Демиан (1899-1977), като в началото по тях е работил друг румънец - Димитру Браеску (1886-1947), а на по-късен етап се включва и Таше Папатриандафил (1903-1951).

Иконостасът в църквата е изработен през 1721 г. и донесен от Кипър специално за новопостроения параклис.

Дърворезбованият трон в храма е с изящно фина позлата. Разчита се красива раннохристиянска символика. Предните два крака на трона са резбовани змейове, а подлакътниците са със стилни флорални, пластични символни форми и композиции, изобразяващи представата за Рая.

Част от флоралните елементи на облегалката описват полукръг, в двата края на който има хералдически лъвове, символ на властта и бдителността.

Според средновековните поверия, царят на животните спял с отворени очи, а паунът, държащ в клюна си кръст, е символ на вечния живот в Рая.

   

В ляво на пауна е страната на греха с луната и два пентаграма–символи на Адам и Ева.

Слънцето, от другата страна, символизира божествената светлина на живота и вечната истина.

Над него е владишката митра, обградена с меч /християнски символ на справедливост и възмездие/ и скиптър /древен символ за власт/. Птицата най-отгоре е феникс. В християнската религия е знак за вечност и най-вече за възкресение. В най-горната част на облегалката е резбовано слънце, увенчано с корона.

Днес Дворецът в Балчик е предпочитано място за сватби в региона. В Параклиса се извършват венчавки.

 

“Стела Марис” или “Пътеводна звезда на морето” е предпочитано име от далечни времена, с което хората на морето са наричали Благословената Дева Мария.

В украсата на храма важно място заема изображението на самата кралица, която държи Стела Марис. Разположено е от дясната страна на входа, а от лявата е принцеса Илеана, държаща кораб.

Един от най-интересните факти за параклиса „Стела Марис” е този, че кралицата пожелава след смъртта й сърцето й да бъде положено в него. Тази нейна воля е изпълнена. След смърта й през 1938 г. сърцето й е поставено в обковано със скъпоценни камъни ковчеже и оставено в параклиса.

На 8-ми септември 1940 г. – ден след подписването на Крайовската споготба, ковчежето със сърцето на кралица Мария е изнесено от параклиса „Стела Марис” на Двореца в Балчик и предадено на генерал Еуженио Свиленик, за да бъде отнесено в Румъния.

Съществуват сведения, че сърцето на Кралицата е отнесено в замъка в Бран и поставено в дървената църква там.

Една година по-късно е преместено в скалиста пещера, намираща се до двореца в Бран.

Още през 1940 г. година, принцеса Илеана – любимата дъщеря на кралица Мария, предприема инициатива в Бран да бъде изграден параклис по модела на „Стела Марис” в Балчик и в него да бъде поставено сърцето на Кралицата. Параклисът е завършен едва през лятото на 1947 г., в края на която обаче режимът в румъния премахва монархията и крал Михай и принцеса Илеана отиват в изгнание. Така сърцето на кралица Мария остава в скалната крипта на двореца в Бран цели 27 години.

 Замъкът Бран в Румъния.

Замъкът Бран (Bran Castle) е една от най-популярните и интересни туристически атракции в северната ни съседка Румъния. Главната причина за това е, че Бран е известен още като замъка на Дракула.

Сърцето на кралицата е пренесено в Националния исторически музей на Румъния през март 1971 г.

След дългия си престой там, през ноември 2015 г. – 77 години след смъртта на Мария, с тържествена церемония, на която присъстват нейни потомци, румънски и чуждестранни високопоставени личности, сребърното ковчеже със сърцето на кралицата е пренесено в семейната крипта на замъка Пелеш в град Синая, в подножието на Карпатите.

Замъкът Пелеш в Румъния.

Адрес:

Ботаническа градина гр. Балчик