(Приет с Решение 79, по Протокол № 13 от 12.05.2008 г.)

ВЪВЕДЕНИЕ

1.1              БЪЛГАРИЯ - Oбща информация

България е разположена в Източна Европа и граничи с Румъния на север, Гърция на юг, Турция на юго-изток;, Сърбия на северо-запад и Македония на юго-запад. Страната има обща площ 111,000 км² и население от приблизително 8 милиона.

България е кандидат членка за присъединяване към Европейския Съюз, затова реконструкцията и модернизацията на инфраструктурите на водоснабдяването, канализацията и отвеждането на отпадните води, според Европейските стандарти е национален приоритет.

В процеса на подготовка за присъединяване към Европейския съюз, България продължава с приемането на Acquis Communautaire. Приоритетите на присъединеното партньорство с България са:

• Краткосрочно приоритетно развитие на рамковото и съответстващо законодателство, създаване и изпълнение на подробни приравнителни програми и осъществяване на стратегии във връзка с индивидуални действия.
• Средно срочен приоритет - развитие на мониторинг и осъществяване на контрол върху сруктури и капацитет, непрекъснато планиране и изпълнение на приравнителни програми във връзка с индивидуални законови действия. Специално би трябвало да се наблегне на сектора за отпадни води и замърсяването на въздуха включително изискванията на съответните институции. Опазването на околната среда и нуждата от устойчиво развитие, като изискване, ще се включи в определението и изпълнението на националната и секторната политика.

1.2              ТЕКУЩО СЪСТОЯНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ ОТ СЕКТОРА НА ВОДОСНАБДЯВАНЕ И ОТПАДНИ ВОДИ В БЪЛГАРИЯ

1.2.1             Сектор водоснабдяване   

За да посрещне директивите на ЕС засягащи сектора за питейна вода бе подготвена национална стратегия за развитие на водния сектор и одобрена от Министерски Съвет през Май 2004г. Стратегията обхваща периода 2004 - 2015г.

България има добре развита система за доставяне на питейна вода, която осигурява вода на 5,031 селища. Това представлява 98.6% от населението на България. Все пак снабдяването с питейна вода на потребителите е един от основните проблеми във водния сектор в много райони, поради водните загуби, липсата на резервоари за съхранение и др.

Загубите на питейна вода от течове варират от 40% до 79% (средно 59.4%) в зависимост от периода на експлоатация на тръбите, материала от който са изградени и хидравличното налягане в мрежата.

Главните приоритети на водоснабдителната политика на България са:

• Подобряване на качеството на питейната вода.
• Подобряване на водоснабдителното обслужаване.
• Подобряване на мерките за намаляване на загубите в съществуващите водоснабдителните системи.

1.2.2             Сектор за отпадни води   

Правителството на България завърши окончателно заимстването на всички EС Директиви за водния сектор.

Според изискванията на Директивата на ЕС, 91/271/EEC за градски пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), членове на ЕС ще гарантират, че до 31 Декември 2005г. всички отпадни води от канализационните системи от населени системи с над 10 000 еквивалент жители, че бъдат обект на вторично пречистване преди заустването им в приемника.

За да посрещне изискванията на ЕС Директивите за отпадни води Министерството на околната среда и водите одобри Национална програма за приоритетно изграждане на градски пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) за селища с население над 10 000 еквивалент жители.

Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) също подготви Национална Програма за приоритетно изграждане на канализационни мрежи и главни водопроводи към пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ) за селища с население над 10 000 еквивалент жители.

Тези програми са подготвени в съответствие с изискванията и задълженията на България по Конвенцията за сътрудничество и защита за устойчиво използване на водите на р. Дунав, Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване и Конвенцията за защита и използване на транс-граничните водни потоци и международни езера.

Балчик е включен в Българската национална програма за приоритетно изграждане на градски ПСОВ за населени места с население с над 10 000 еквивалент жители.

Цялостната финансова схема получава средства от ИСПА фонд (75%) и от национално участие посредством държавен бюджет от  (25%).

1.3              БАЛЧИК - ОБЩО СЪСТОЯНИЕ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА ВОДНА ИНФРАСТРУКТУРА

Общото положение на водната инфраструктура в Балчик е подобно на това в други градове в България преди да се направи инвестиране, а именно:

• Лошо качество на обслужване, което се дължи на незадоволителна и недостатъчна поддръжка и занемарено оборудване; също липса на покритие с канализационната мрежа и неефективен проект на системата.
• Недостиг на средства. Най-важната причина за лошото качество на обслужване е липсата на средства и постоянно ограничените разходи по подръжката през последните десетилетия.
• Неефективни механизми на финасиране. Отдавнашната практика за финансиране главно чрез отпуснати средства за ремонт е не постоянна. Има належаща необходимост от придвижване на разходите за възстановяване и разширяване употребата на кредити за финансово инвестиране в общинските служби и инфраструктури.
• Преразход. Има значителен преразход на вода поради липса на нужното управление с цел икономическа ценова ефективност и резултатно отчитане, и високите нива на изтичане.
• Неефикасност и ниска производителност. Водните съоръжения се нуждаят от подобрено експлоатационно и финансово изпълнение, така че да могат да доставят услуги по ценови-ефективен начин и постепенно да увеличават приходите в реални срокове.
• Въздействие на околната среда. Изхвърлените отпадните води от битовия и промишления сектор в тази област на България, всички рано или късно достигат Черно море, което оказва голямо влияние върху качеството на водата.

Ситуацията в Балчик е още по-усложнена заради сеизмичната активност в областта, като цяло и в частност от местните геоложки условия, които причиняват свлачища. Това изисква още по-високо ниво на поддръжка на подземните съоръжения. Въздействието е особено силно в старата, долна част на града, където тръбите са подложени на поредица от свлачища, които са се появили през последните 20 и повече години.

Основната защитна мярка предприета от Общината за предотвратяване на появяващите се свлачища, е била да поддържа основния глинен пласт възможно най - сух. По тази причина по-големите канализационни тръбопроводи в старата част на Балчик са били преднамерено проектирани да действат, като събирателни дренажни точки за подпочвени води. За съжаление водопроводните течове са също много високи, поради деформацията на гумените пръстени в старите азбесто-циментови тръби. Това разрушаване се изостря допълнително от нестабилността на стръмно наклонената земя, която е често срещана в Балчик.

1.4              ПРОЕКТНИ ЦЕЛИ И ОБХВАТ НА РАБОТА НА ПЛАНА ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДИТЕ  В ОБЩИНА БАЛЧИК

1.4.1             Общи цели   

Общата цел на ПЛАНА  е да защити басейна на Черно море от замърсяване, в следствие заустването на непречистени канализационни и промишлени води, както и да минимизира влиянието на околната среда и рисковете за здравето на населението живеещо и посещаващо въпросните области, обслужвани от новата ПСОВ и новата  водоснабдителна система чрез:

• Намаляване на несъбраната и непречистена отпадна вода.
• Намаляване на течовете от тръбопроводите и септичните ями.
• Намаляване на инфилтрацията и екс-филтрацията от канализационната мрежа.
• Намаляване на високите нива на пропускане от водоснабдителната мрежа.
• Премахване от употреба на азбесто-циментови тръбопроводи за водоснабдителната мрежа.

Ще се извърши замяна на някои от най - увредените структури и осигуряването на нови колектори и разпределители. Геоложката стабилизация може да е необходима предварително заради напреднала работа в някои области. Ще са необходими и други стабилизационни мерки извън ИСПА програмата.

Българските власти, ще са в паралелно финансиране 100% местно за допълнителни дейности (национални или общински) фондове. Тези дейности са:

• Геотехническа стабилизация и брегови укрепителни работи (ако са необходими, като резултат от геоложкото проучване).
• Премахване на съществуващите септични ями и изграждане на връзка между домакинствата и второстепенната мража (което ще бъде възстановено с ИСПА средства).
• Спиране от експлоатация на съществуващата ПСОВ.
• Мерки за защита на водоснабдяването на града от замърсяване от старото сметище

В резюме, основните дейности, които бяха изпълнени от Pöyry Environment/ Ewan в рамките на "Интегриран Воден Проект Балчик" са както следва:

• Подготовка на всички необходими проучвания, изготвяне на карти и изследвания на почвата необходими работи по проекта за възстановяването и удължаването на водоснабдителната и канализационната мрежи и за всички допълнителни работи.
• Подготовка на задълбочен преглед на системата за питейна вода, за да се определи възможен втори проект финансиран от Българските власти.
• Провеждане на проучвания на почвата и подпочвените води, за да се определи необходимостта и типа мерки, нужни за защита на водоснабдяването на града от замърсяване от старото сметище.
• Провеждане на проучвания за гоетехническата стабилизация, необходими за да се оцени подреждането и конструктивните методи за водо и канализационните строежи.
• Подготвяне на проектен доклад за „възстановяването и удължаването на водоснабдителната и канализационната мрежи" съгласно всички изисквания на Българската наредба № 4, за съдържанието и обхвата на инвестиционните проекти. Проекта трябва да обединява всички резултати и цялата информация от геотехническите проучвания и изследванията на почвата.
• Завършване на проекта.
• Подготовка на подробни спецификации и проектосметки за тези строежи.
• Получаване на нужните документи, както се изисква в България за включването им в тръжните документи на окончателните проекти.
• Изработване на един комплект тръжни и документи за придобиване, за одобрените „работи по възстановяване и удължаване на водоснабдителната и канализационната мрежи" и допълнителни работи за геотехническа стабилизация, които да се финансират от Българските власти в паралел.
• Подпомагане на Възложителя по време на тръжната процедура и процедурата за договоряне за строителната дейност, да участва при обявяването на търговете, както и при тяхното оценяване и при преговорите за подписване на договора.
• Подпомагане на Възложителя по време на търга и преговорите по договора за изграждане на пречиствателната станция за отпадни води.

1.4.2             Преглед на инвестиционната програма за Балчик от определения Консултант DG Regio

През Септември 2003 г Ramböll работят заедно с определения Консултант DG Regio в преглеждането на предложената инвестиционна програма и създаването на алтернатива, с по-малко струващи мерки за подобрение. Това изпълнение бе необходимо поради големия размер на предложените инвестиции в Балчик, високи в двете независими условия, и в относителните условия предвид размера на облагодетелстваната обслужвана област.

Кулминацията на този обзор, бе изработването от Консултанта DG Regio на предложена модернизирана, ревизирана инвестиционна програма за водния сектор в Балчик. Инвестиционната програма от приблизително 21.58 милиона Евро бе представена и одобрена от Българското Министерство на околната среда и водите (МОСВ).

След това Консултанта, служейки си с наличните данни, подготви ревизирани финансови анализи обясняващи промените в инвестиционната програма. Ревизираните финансови анализи са били подготвени, като чернова. Не е било изпълнено размножаване или събиране на нови бюджетни данни, нито са направени допълнителни посещения на място в Балчик.

Както с по-рано изработения Адендум към ИСПА Приложението от Януари 2003г, ревизираните анализи бяха направени в съответствие с "Указания за изработване на нови алтернативи" и "Доклада - оценка засягащ ИСПА Приложението за Балчик".

Текущите анализи обясняват промени в обхвата на инвестиционната програма и композиция, както са представени на Консултанта от DG-Regio, и произтичащите промени върху експлоатационните разходи.

Анекс 1 от Адендума към ИСПА Приложението от Януари 2003г, дава обобщение на резултати съгласно формата посочен в указателния документ - таблицата „алтернативна нула".

1.4.3             Ревизирана инвестиционна програма изготвена през Септември 2003

Бяха направени изменения на първоначалната инвестиционна програма предложена в ИСПА Приложението за Балчик. До известна степен промени бяха направени поради ценови съображения, тъй като инвестициите първоначално предложени за Балчик бяха високи в двете независими условия и в относителни условия разглеждащи размера на облагодетелстваната обслужвана област. Изменения също бяха направени за да се осигури техническата и финансова поддръжка на мярката.

Промените се отразяват на:

(i)                 Водоснабдителна система:

Първоначалното ИСПА Приложение от месец Юни 2002г. включва сумата от 4 876  000 Евро за възстановяване на водоснабдителната мрежа.

Обхвата на работа и разходите са останали до голяма степен същите, като предложените в Адендума към ИСПА Приложението от Октомври 2003г.

(ii)               Канализационна система:

Първоанчалното ИСПА Приложение от Юни 2002г. включва нетна сума от 12 730 000 Евро за създаване на напълно разделна канализационна система (отпадни води от дъждовни) в областите от Балчик, необхванати от канализационна система.

Една мрежа би трябвало да събира и пренася отпадни води към ПСОВ и друга паралелна система, която трябва да събира дъждовни и дренажни води за отвеждане в съседните реки. Поради проблемната почва и геоложките условия в Балчик, изкопните работи са изключително скъпо струващи. По тази причина бе предложено инвестициите за канализацията в долната част на града определена, като области 3 и 4 в предварителното проучване за Балчик, не са били включени в краткия срок и като част от ИСПА мярката. Разходите за проектните компоненти включени в първоначалното ИСПА приложение от Юни 2002г. биха покачили настоящото покритие на канализацията от 38% до около 85% както за постоянното население, така и за туристите през лятото.

Предложените инвестиции за канализация бяха в последствие променени, за да се намалят разходите и докато принципа за разделната канализация все още се отнася за областите с удължение на канализацията, в настоящия обхват на работа и в предложената ИСПА мярка е включена само мрежа за събиране и отвеждане на отпадни води. По този начин цялата област в долната част на града (включително области 3 и 4) ще бъде обхваната. Инвестицията, ще увеличи коефициента на покритие от 38% в момента, до 100% за населението в рамките на града. 

Като резултат от горенаписаното бе представен Адендум към ИСПА Приложението през Октомври 2003г. и сумата бе намалена с приблизително 5 300 000 Евро до 7 426 000 Евро.

Предимството на предложената алтернатива, е че в края на проекта изпълнението през 2006г напълно ще отговаря на директива 91/271/EEC относно осигуряването на система за събиране, за агломерации по-големи от 2 000 еквивалент жители и събирането и отвеждането на отпадни води, ще бъде завършено.

Пълното покритие с канализация на долната част на Балчик ще осигури значителни водни количества към новата ПСОВ, а от там и по-ефективната и работа.

Най - големия недостатък, бе липсата на средства за изграждането на нова канализация за дъждовни води в горната част на града, кв „Левски".

(iii)             Геоложка стабилизация на канализационните тръбопроводи:

Първоначалното ИСПА Приложение включвало геоложко стабилизационни работи, предназначени да защитят избраните части на главните канализационни тръбопроводи срещу свлачища. Осъзнато е, че разходите за осигуряване на традиционна геоложка защита на някои повърхности стават изключително високи. Затова е предложено да се проведат допълнителни проучвания на терена на действителните условия и да се извърши преоценка и на двата метода, подравнителен и конструктивен метод. Поради тази причина предложението е, да се включи ТА сума за проучванията на терен, но без сума за действителните стабилизационни работи на място.

Сума от 50 000 Евро е преведена по отделна линия в ТА бюджета, която да се използва за провеждането на отделно геоложко проучване на място, което би изследвало подпочвените условия в онези области където новите канализационни тръбопроводи и главни колектори, ще бъдат построени в рамките на Лот 2 на този договор.

Подробна информация за нуждата от геотехническа стабилизация на почвата в Балчик е дадена в т. 9 на този Подробен Проектен Доклад. Допълнителните разходи за осъществяването на тази геоложка стабилизация на почвата, ще бъдат поети от Българските власти, в мярка паралелна на ИСПА мярката.

(iv)            Пречиствателна станция за отпадни води:

С внедряването на цялостната канализационна мрежа в периода 2007 - 2009г, проектната основа за ПСОВ е променена. Коефициента на обслужване е изчислен за 100% за всички постоянни жители, а също и за всички туристи и промишленост през  2007г.

Първоначалното ИСПА Приложение от 2002г приема, че ПСОВ ще бъде проектирана за 14 000 туристи или почти тройно от цифрата за Балчик за 2002г (т.е. 5000).

Новия проект на ПСОВ, се основава на броя на туристите, не надвишаващ 10 000 до 2014г.

Горепосочените години, както са предвидени в ревизираната инвестиционна програма, за завършване на строежа на ПСОВ, ще се променят, тъй като вече е ясно, че изграждането на канализационната мрежа ще започне през 2007г.

Според Българските стандарти ПСОВ трябва да бъде проектирана за поток  при дъждовно време, равен на два пъти върховия поток при сухо време или около 3.5 пъти средния поток на час. След като канализационната система ще бъде изпълнена, като напълно разделна система, по принцип няма да има заустване на дъждовни води в канализацията.

Предложените увеличения на цифрите за населението и потока отпадни води, бяха преосмислени от Pöyry Environment GmbH и община Балчик в Предварителния Проектен Доклад, за периода  от 2006 до 2022г. Те са показани в Анекс Е на този доклад.

Pöyry Environment GmbH потвърждава, че те отговарят на данните използвани за проекта на новата ПСОВ за годините от 2014 и 2022г

Високо интегрираната инвестиционна стратегия предложена в Адендума към ИСПА Приложението от Септември 2003г се отклонява от първоначалния бюджет на ИСПА Приложението в следните ключови аспекти:

• Възстановяване на водоснабдителната инфраструктура (преди всичко замяна на тръбопроводи);
• Изпълнение на Фаза 1 от новата ПСОВ, която ще бъде проектирана да обработва водни количества и потоци за 2014г.
• Възстановяване и удължаване на канализационната система за достигане на приблизително 100 % свързаност от сегашните 40 %.
• Техническа помощ за осъществяване на проекта на Звеното за изпълнение на проектите (PIU) на регионалната компания ВиК в гр. Добрич.
• Надзор върху изграждането.

ПРОГРАМА И ПРОГРАМНАТА ОБЛАСТ

1.5              ПРОГРАМНА ОБЛАСТ НА БАЛЧИК И ОБЩИНАТА  

1.5.1             История и местопложение на града 

Града е първоначално основан през VI век пр.н.е от милетски гърци, под името Крунои (Изворите). В онези дни градът е бил сигурно пристанище за корабоплаването, както и важен център на винарската промишленост. Към VI век от н.е. пристанището се запълнило с наноси и по-късно градът е наречен от турски завоеватели Балчик (Глиненият град). След разпадането на Османската империя, за известен период южна Добруджа, включително Балчик, е под румънско владение, след което бива върната на България през 1940 г.

Балчик е разположен на брега на Черно море и е на приблизително 40 км на север от Варна и 60 км на юг от границата с Румъния. Има постоянно население около 10 000 жители, което се увеличава до 20 000 през лятото. Много бунгала и вили са построени напоследък в посока юг и югозапад от града.

1.5.2             Климат  

Температурите варират от минус 5 Cº през зимните месеци до над 35 Cº през летните. Местният климат общо може да се опише, като този в източно средиземноморските страни, топъл и сух през летните месеци. Средните годишни валежи са 900 мм и са равномерно разпределени през годината.  Проливни дъждове с честота на всеки пет години имат интезивност от около 25 мм/ч.

1.5.3             Работна заетост   

Балчик има малка туристическа дейност, която се разраства през последните години. Има две или три малки промишлени предприятия (като фабрика за производство на олио и фабрика за батерии), които в момента работят с намален капацитет в сравнение с предишни години.

Заобикалящата област е главно провинциална.

1.5.4             Геология на града    

Градът е разположен на стръмен склон от варовик, който се издига на около 200м над равнището на Черно море. Новият район „Левски" е разположен в най - високата част на варовиковия склон на сравнително равен терен.

Балчик е зона, където рядко има земетресения, с нисък магнитуд.

Геологията на долната част на Балчик е сложна. По - просто казано, долната част на града е построена върху напукан варовик, който припокрива мека, естествено отводнена глина. Докато тази глина се отводнява изкуствено, тя има малка естествена сила, така че понякога наклонената маса се завърта по хоризонталата. В резултат старата част на града е разположена основно върху „свлачищна област" между склона в горната част и морето.

Основните отводнителни дейности включват изкопаването на тунел дълбоко в хълмовете зад града, за да се дренира безопасно подпочвената вода до северното дере. Този тунел е известен сред местните жители, като „дренажна галерия" и по настоящем събира около 40 л/сек вода с добро качество. Както се уточни, пробиването на сондажите към тунела не е извършено докрай, по време на неговото построяване.

Необходимо е да бъдат изпълнени някои стабилизационни проекти, за да се завърши инфраструктурата на водоснабдяването и канализацията. Те ще бъдат финансирани от Община Балчик.

1.5.5             Геология на проектната област   

Има две дълбоки долини, които се врязват дълбоко в земята на изток и запад от центъра на града. Те минават покрай направлението на разломите в посока север-юг и са известни съответно като дерето на "Чатал чешма" и "Източно дере".

И двете долини са с важно значение по отношение на проекта в Балчик поради това, че водоснабдяването на града разчита основно на изворите в, и около западното дере - „Чатал чешма". (виж раздел 5.2.1 по-долу). Източното дере е също с голямо значение поради това, че малкия поток, който тече в дерето в момента, се зауства в Черно море и носи голяма част от съществуващите отпадни води на града. Изглежда за съжаление, че се използва от местните жители като място за изхвърляне на битови отпадъци.

Геоложката последователност на проектната област може най - добре да се опише като съдържаща следните три основни образувания:

• Горното образувание Сармат е с приблизително 25-30 метра дебелина и е или непокрито на повърхността, или покрито от съвсем тънък пласт почва, от 0.1 до 1м дебелина. Този горен пласт образува т.нар "Бели скали" на Балчик.

Представен е от слоисти органогенни варовици, които в горната си част са прослоени от тънки ръждиво-червени глини (изветрял материал), а в дълбочина от бежови глини. Отчасти формира плътна скала и отчасти високо пореста и пропусклива почва, което е, както поради  шупливостта на органичния материал на коренната скала, така и поради карстовите структури.

• Средното образувание Сармат е с приблизителна дебелина 70 м и е представен от светло бежови, пъстри глини и глинести мергели прослоени от варовици. Части от непокритите бежови глини затварят водата на неограничения горен Сармат. Варовика в горните образувания, може да има 8-12 % действителна шупливост.
• Долния Сармат е приблизително от 300 до 400 метра дебелина и е представен от глини и глинести мергели на цвят сиво-зелени до светло-зелени, притежаващи паралелна слоистост.

Целият Сарматски комплекс е с нормално залягане на пластовете, с лек наклон на североизток.

Гореописаните образувания изграждат неограничен варовиков водоносен слой в горния Сармат и част от средния Сармат, който е с варираща дебелина от 10 до 60 м в областта на Балчишките плата. Подпочвените нива са на приблизително от 20 до 60 м под повърхността и коефициента на филтрация е изчислен приблизително 8-16 м/ден.

В западното дере на Балчик - „Чатал чешма", водата се избутва към повърхността вероятно поради по-малко промокаемите наносни образувания и така формира главните извори на Балчик с водни нива само от 0 до 4 м под земното ниво.

Подпочвената вода също извира на повърхността по склоновете на черноморския бряг.

1.6              ДЪЛГОСРОЧЕН ПЛАН ЗА РАЗВИТИЕ НА ГРАДА И УСТРОЙСТВЕНИ ПЛАНОВЕ ЗА БАЛЧИК   

1.6.1             Дългосрочен план за развитие    

Община Балчик изработва актуализиран дългосрочен план за развитие през 1989 г.за да контролира развитието във града и областите около него.

Целите на плана за развитие са:

• Да представи цялостен поглед върху областта.
• Да определи основните цели за постигане на тази представа.
• Да определи местния контекст за хората и местата.
• Да установи цялостна политика на развитие, в зависимост от която Общината би определила предложения за развитие.
• Да определи основите, на които ще се базира помощната планова политика.

Дългосрочния план на развитие показва областите на развитие и планираните действия.

1.6.2             Градоустройствен план за град Балчик    

Различни градоустройствени планове са изработвани за Балчик, първия от които през 1950г. Той е бил редовно актуализиран през годините, като основно е обновен през 1989г През последните няколко години (от 2000г), в Община Балчик е започнал период на интензивно строителство и по тази причина Общината е актуализирала устройствените планове за почти цялата област на града от 2000г те се актуализират и много от тях са или завършени или в окончателната фаза на изготвянето им. На фигура 4.2.1.1 са показани областите, за които има устройствени планове, области, за които устройствените планове са в финална фаза на изготвяне и области, които понастоящем нямат такива планове.

1.6.3             Градоустройствени планове за вилната зона на запад от Балчик    

Други градоустройствени планове са били разработени за вилните зони, които са разположени на запад от Балчик:

a)            Вилна зона „Двореца"

b)            „Белите скали"

c)            "Сборно място" 

За първи път са направени през 1985г. и са също редовно актуализирани, като последния е изготвен през 2005г. за областта на „Двореца".

1.6.4             Градоустройствен план за вилна зона „Кулака"    

Вилна зона „Кулака" е разположена в долната част на дерето „Чатал чешма". Така или иначе Община Балчик все още нямат подробен устройствен план за тази област. Въпреки това жилищни сгради продължават да се строят в „Кулака", много от които са в първата, най - важна защитна зона на изворите „Акбунар" (виж фигура 5.2). Тези извори са основния източник на питейна вода за града и околните области.

Това е важен въпрос за Pöyry Evironment GmbH, тъй като тези имоти не са свързани към канализация и всички отпадни води се заустват в септични ями. Оттичането на отпадни води от тези ями представлява бъдещ потенциален риск от замърсяване на изворите 'Акбунар" тъй като се заустват в подпочвения слой около изворите.

Степента на риска от замърсяване от тези имоти, понастоящем се изследва чрез шестмесечна мониторинговата програма, която започна през Юли 2006г. (първоначалните резултатаи са представени в раздел 10 долу).

СЪЩЕСТВУВАЩИТЕ ВОДОСНАБДИТЕЛНА И КАНАЛИЗАЦИОННА СИСТЕМИ

1.7              ОБЩО

Източника на питейна вода за Балчик е подпочвена вода от няколко извора и сондажа. Цялата градска зона е покрита с водоснабдителна мрежа. По-голяма част от водопроводите са АЦ (азбесто циментови) и много от тях пропускат, причинявайки големи водни загуби.

Канализационната мрежа е развита само в долната част на града. Като цяло, само 40% от града има канализационна мрежа. Горната част на града, разчита основно на септични ями. По-голяма част от отпадните води се изтичат в „Източното дере" и зоната на пристанището, чрез преливни съоръжения и само една малка част се отвеждат в малка пречиствателна станция за отпадни води.

Няма развита система за дъждовна вода в Балчик. В долната част на града има само няколко линейни оттоци и бетонови канали заустващи в „Източното дере" и морето.

В отговор на свлачищните проблеми на града, е построена дренажна галерия, която да събира и  дренира подпочвените води от долния пласт. Тя обаче, не е изцяло завършена.

1.8              ОСНОВНИ ИЗТОЧНИЦИ НА ПИТЕЙНА ВОДА ЗА БАЛЧИК

1.8.1             Изворите в долината на „Чатал чешма"    

Водоснабдяването на Балчик разчита основно на изворите във и около долината на „Чатал чешма" т.е долината „Акбунар". Те обхващат:

Акбунар зона 1 - с изворите „Акбунар" от 1 да 6 разположени на запад от пътя нагоре по дерето. Общ дебит приблизително 33 л/сек.

Акбунар зона 2 - с основния извор Акбунар на водосборния район и извор „Добруджанка". Дебит приблизително 34 л/сек.

Зона „Рачеви" съдържаща 3 извора разположени нагоре по хълма западно от дерето. Дебит приблизително 23 л/сек. В областта на „Рачеви" има 3 извора, но само два са каптирани. Те са свързани към събирателна шахта (независимо) и от нея с тръба, която отива до водосборната област.  Тръбата идваща от „Рачеви" е свързана с тръба от Сондаж (№ 61), която отива до „Акбунар 3".

Дебита на изворите не е наблюдаван или записван от водната компания при изворите „Акбунар" и като резултат не са известни някакви колебания в дебита на изворите. Това обаче, ще бъде преразгледано, когато се изпълни мониторинговата програма и вземането на проби от изворите, между Август 2006г и Януари 2007г  (виж раздел 10 на този доклад)

Съобщава се, че водозахранването извън източниците „Акбунар" идва от Сарматски неограничен варовик описан в т.3.3 горе. Тъй като водата тече от северните плата, на юг към Черно море, вътре в Сарматската водоносна система, тя избликва при контакта с делувиални-пролувиални материали на дерето през които не може да проникне със същата скорост. Всички изворни водосбори показват, че водата избликва от север.

Тъй като Сарматската водоносна система е неограничена повърхностна водоносна система има потенциална опасност от замърсяване в резултат на инфилтрацията на дъждовни и повърхностни води които трябва да се процеждат през замърсени почви и заразени източници. Има съвсем малко или изобщо няма почвено покритие върху варовиковата система. Този проблем може да следва от намиращите се в близост септични ями от имотите във вилната зона и/или от процеждането от сметището на върха на склона.

По информация, подпочвените води се захранват изключително от инфилтрацията от дъждовни и повърхностни води, които се просмукват в земята директно през варовиковата скална повърхност или индиректно през льосовото покритие. Това зареждане с вода е изчислено, че е около 2.6 до 2.83 литра/км² за водосборна област от 32 до 35 kм².

Така или иначе, приемаме, че в системата влиза по-голямо количество, тъй като средните цифри за  климатичните условия в Германия например, са от 200 до 300 л/км²

Промени в дебита на изворите Акбунар

Не можахме да открием някакви проучвания, които да са измервали колебанията в дебита на изворите например по време на сезонните промени. Източника на информация досега е само устен. Служители на ВиК Балчик съобщиха, че дебита на основния източник при Акбунар изглежда постоянен при приблизително 60 л/сек през сезоните и че не са наблюдавани промени поради увеличение на валежите. Също, че за другите извори разликата в дебита е само от 1 - 2 л/сек и може да се дължи на сезонни промени.

Такива малки разлики обаче, не подкрепят хипотезата, че подпочвената вода се захранва от Сарматски неограничен водоносен слой, който излиза на повърхността в областта на платото.

По време на интервюта, състояли се във Варна, главния геолог на „Гео-Протект" предположи, че действително се появяват значителни промени в дебита. Например дренажната галерия в Балчик, която е построена в посока изток-запад и е разположена на приблизително 40 м под земното равнище. Тя дренира приблизително 12-15 л/сек подпочвена вода през летните месеци и до 100 л/сек през зимните месеци. Този диапазон на високи колебания е в пълен контраст с докладваните сезонни дебити отвътре на неограничената водосборна система. Това открива още една възможност-изворната вода да се изкачва през разломите в западното дере от лежащите отдолу водоносни системи (т.е. от по-долните Сарматски хоризонти или Валганиан).

1.8.2             Водоснабдяване от сондажи     

Водоснабдяването с питейна вода на Балчик, разчита също на два сондажа, които черпят вода от Валганиан образуванието, което лежи в основата на Сармат. То се състои от материали на въглеродна скала, като например варовик и доломит, които имат шуплив, трошлив и карстов вид. Неговата шупливост е регистрирана от 1 до 20% със средна ефективна шупливост от 5% и коефициент на филтрация 0.99-5.4 м/ден.

Сондаж № 61, който е разположен в областта на изворите „Акбунар" (Раздел 5.2.1 по-горе) е изграден през 1984г и е дълбок около 1080 м. Той изпомпва подпочвена вода от ограничен водоносен пласт лежащ под Сармат, наречен Валганиан, който е разкъсан доломитов карстов варовик, с дълбочина приблизително 500 м, на който липсата на матрична шупливост и  неговата промокаемост произхождат главно от карстовите структури. Сондажа достига върха на този по-долен водоносен пласт на 545 м под земното равнище (п.з.р). Постоянното водно ниво в сондаж № 61 е на 50 м п.з.р. а пиезометричното ниво е около 18-20 м над морското равнище. Тъй като, неограничения водоносен слой, оказва налягане върху водата, която извира от сондажа, риска да се замърси се ограничава до известна степен.

Втори дълбок сондаж се използва за доставяне на питейна вода за Балчик, разположен в Царичино, който е на върха на варовиковото плато. Той е дълбок приблизително 1000 м и черпи вода от същия Валганиан доломитен варовиков комплекс, като сондаж № 61. Постоянното водно ниво на сондажа е 220 м п.з.р. и 240 м п.з.р. докато артезианското водно ниво отговаря на приблизително на морското равнище.

Сондажните профили на двата сондажа № 61 и сондажа в Царичино не могат да бъдат получени и затова не се знае много за водния приток и защитните мерки вътре в сондажите нито има информация за зоната за захранване от ограничения водоносен пласт.

1.8.3             Други потенциални източници на питейна вода   

Извор малко по-далече, Чатал чешма, има дебит около 12 л/сек. Той е разположен в дерето на „Чатал чешма" и е на север от областта на 'Акбунар" изворите описани в Раздел 5.2.1 горе, но е повече към платата. Водата в него идва от Сарматски водоносен слой. Извора, обаче, е изключен от водоснабдяването, поради проблеми с мътността, които са в резултат на циментова кариера на отсрещната (западна) страна на хълма. Това показва възможността от замърсяване на подпочвените води в неограничения водоносен слой.

Още повече, че този извор е разположен в долината на дерето „Чатал чешма" и е на приблизително 300м западно от общинското сметище, което е разположено върху платата на горния склон.

Предпроектното проучване от 2001г (виж Анекс 14, Приложение G) сочи, че извора „Рачеви" е бил изключен от водоснабдяването поради замърсяване от общинското сметище. Това обаче не е вярно и се приема, че когато предпроектното проучване е споменавало за Рачев това в действителност се е отнасяло за „Чатал чешма".

Допълнителни сондажни кладенци при „Македонка" и от система „Шабла" могат да доставят вода към Царичино при завишено потребление и нужда от вода.

„Дренажната галерия", която е била построена от община Балчик, в средата на 80-те години, за събиране и отвеждане на подпочвената вода, за облекчаване на проблемите, поради свлачищата в града. Наблюдава се, че голямо количество вода с добро качество се отвежда от дренажната галерия (виж Анекс 16 на Предпроектното проучване от 2002г), която би могла да се използва за водоснабдяването на града, ако това някога е необходимо. Тя черпи вода от същия сарматски неограничен водоносен пласт, като изворите.

Още един извор е разположен на източната страна на Балчик, но той е трябвало да бъде изоставен и изключен след разлив на мазут, от бивша база на военно-въздушните сили в горната част на склона. Не може да се добие повече информация за този извор. Предполага се, че той черпи вода от сарматския водоносен слой, там където е в контакт с по-малко промокаем материал, покрай източния разлом, през източното дефиле.

1.8.4             Водозащитни зони

Картата на санитарно-охранителните зони, показана на фигура 5.2.4.1, бе доставена от община Балчик. За първи път е направена през 1990г, за да определи областите, които да бъдат отделени като "Защитни зони I, II и III" за подпочвените източници на водоснабдяване за Балчик. Картата показва също, областта на цялата вододайна зона, която се предполага, че е Сарматските извори.

Защитна зона I е тази, която пряко огражда водоизточници „Акбунар", която отговаря на оградената област около извора и сондажа. Това са около 100м² в областта.

Защитна зона II е описана в картата, като правоъгълна зона с изворите Акбунар от южната страна и така обхваща основно областта на изворите нагоре  по течението. Така определена втората Защитна зона се простира също до ръба на платото на  горния склон, и покрива област от около 2kм² нагоре по течението на изворите. В някои други Европейски страни втората защитна зона обикновенно отговаря на 50 дни линия на пътуване на подпочвените води до точката на източника. Това, обаче, не е така в Балчик.

1.8.5             Основни рискове за замърсяване на водоизточниците на Балчик       

Очевидни са следните два главни потенциални източника на замърсяване, вътре в защитната зона на изворите Акбунар, тъй като водата идва от неограничения карстов водоносен пласт, който излиза на повърхността, на много места в зоната. За този водоносен пласт, който има първична и вторична шупливост, се приема че времето за пътуване е по кратко и като резултат, има много малко размиване и наличие на замърсители:

• Сметище за домашни отпадъци, на платата на горния склон. Предпроектното проучване от 2001г. (Анекс 14), съобщава, че има старо сметище, на западните хълмове, което е само на 300 м нагоре по течението на изворите Рачеви и на 500 до 1000м от зоната на изворите Акбунар. Тяхното заключение беше, че това просмукване неизбежно ще намери своя път от сметището до водоизточниците.
• Pöyry Evironment GmbH проучи въпроса и тъй като не е известно друго „старо" сметище, бе прието, че става въпрос за сметището, което и в момента се използва за отпадъци в Балчик. Мястото, което се използва от 1974 г., е на приблизително 1200м от изворите „Акбунар" (измервания с GPS) и на около 300м нагоре по течението на извора „Четал чешма" (а не от изворите „Рачеви", както са посочили Рамбол). Местоположението на сметището и изворите е показано на фигура 5.2.4.1.
• Вилните къщи, построени във вилна зона „Кулака" са в непосредствена близост до изворите Акбунар. Те не са свързани към канализационна система, а разчитат на септични ями, които са най - вероятния източник на надземната бактерия и концентрациите на Нитрат, наскоро открити в необработената вода.
• Включена е сума в Проектосметките за изграждането на новата второстепенна канализация и елиминирането на септичните ями в областта на „Кулака" Това обаче не се препоръчва за момента, тъй като Общината няма официален устройствен план за вилната зона и като резултат множество пътища са просто дири в пръстта, които не следват задължително одобрените трасета и нямат фиксирана нивилета.
• Някогашна кариера, която в момента се използва, като сметище за строителни отпадъци, се наблюдава, че е потенциален източник на замърсяване. Тя е разположена западно от „Чатал чешма" на платото на горния склон. Бе направено посещение на място на 20ти Октомври 2005г. от експерти на Pöyry Evironment GmbH и главния еколог на Общината.
• Сметището, което е в непосредствена близост до каменната кариера на „Момчил", и се разпростира на обширна област. Областта е собственост на общината, която е дала разрешение да се използва, като сметище за строителни отпдъци от кариерата.
• По време на инспектирането, бяха намерени предимно бетонни отломки, почва, тухли, покривни керемиди, камъни, тухли и др. Общински отпадъци, като пластмаса, платове и др, бяха открити само в някои малки участъци. Нямаше следи от течни отпадъци (т.е. казани или кутии от боя, масла и др.).
• Отпадъците се изхвърлят без никакви предпазни мерки на земята, която има много малко или почти никаква почвена покривка (скалисти блокове се показват в почвата и сочат зона на слаби изменения причинени от ерозия). Части от сметището са разположени в стара кариера и затова направо върху варовиковата почва. Така или иначе материалите открити при визитата, не биха представлявали значителен риск за замърсяване на водните източници на Балчик.
• Въпреки това Община Балчик трябва да гарантира, че за в бъдеще мястото няма да бъде използвано за изхвърляне на материали, носещи по-голям риск.
• Няколко животновъдни ферми и промишлени зони, и една фабрика за производство на слънчоглед, гараж, автомивка и др.

1.9              СЪЩЕСТВУВАЩА ВОДОСНАБДИТЕЛНА СИСТЕМА В БАЛЧИК

1.9.1             Общ фон на развитие на системата

Началото на водоснабдителната система в Балчик е положено през 1946г. когато е построена първата помпена станция и приземен водоснабдителен резервоар. Те са известни, като помпена станция Бачлик № 1, разположена в зоната на изворите „Акбунар" и резервоар „Люлин", са свързани чрез напорен водопровод.

Първопричината за тяхното построяване, е била да водоснабдяват военната база на летище Балчик. Отделен клон е изграден на тласкателния главен водопровод, за захранване на града.

Преди това Балчик се е снабдявал с вода от извора „Чатал чешма" (на запад от Балчик) и извор „Караач", разположен под летището. Долната част на града все още се е снабдявала гравитачно от тези извори.

През 1954г. помпена станция „Балчик 1" е надстроена до сегашния и размер и е прокаран нов тласкателен водопровод (АЦ тръби, 350 мм), от помпената станция до нов приземен резервоар с обем 650 м³ „Царичино". Taм е разположена и нова помпена станция за водоснабдяване на с. Соколово и околностите. Едната камера на съществуващия резервоар „Люлин", тогава е била предназначена за летището, а другата е била използвана за водоснабдяване на града.

Два клона са построени на новия тласкателен водопровод, първия да захранва резервоар „Люлин", а втория за водоснабдяване на развиващата се област на кв.„Левски". След построяване на новия напорен водопровод, стария тласкателен водопровод е изоставен, но само частта от помпената станция, нагоре до клона за Балчик, а частта от резервоара до клона за Балчик се използва  за водоснабдяване на града гравитачно.

През 1960г. е построена помпена станция № 2  и резервоар „Белите скали" с напорен водопровод от помпената станция до резервоара. Това е направено, за гравитачно захранване на долната част на Балчик  .

През 1984г, е построен нов тлакскателен водопровод от стоманени тръбопроводи с диаметър 400 мм, АЦ тръби с диаметър 350 мм към резервоар Царичино. Изградени са няколко нови връзки на този тласктелен водопровод, един клон за водоснабдяване на областта на блоковете и един клон за водоснабдяване на града, клона към резервоар"Люлин" е свързан отново и направена нова връзка към квартал „Левски", известна като клон „Дунав", тъй като старата връзка не е могла да бъде открита и възстановена.

През 1984г./1985г. са изградени два  сондажа - № 61 (във водосборната зона на Акбунар) и сондаж № 2 при резервоар Царичино.

В началото на 90те години двата извора - „Чатал чешма" и „Караач" са изоставени и изключени от водоснабдителната система, в „Караач" е открито наличие на масло, а в „Чатал чешма" - пясък и наноси, вероятно от кариерата наблизо.

През 1998г, след много години на оплаквания от местните жители, относно проблема с налягането на водата в кв. „Левски", резервоар „Люлин" е изключен от употреба. Част от кв. „Левски", водоснабдявана от резервоар „Люлин", е водоснабдявана директно от мрежата, чрез презониране, което е направено в тръбните връзки на водоема.

1.9.2             Настоящ режим на работа и съществуващи съоръжения         

Основна система на действие

Както е описано в предходния раздел, водоснабдителната система на града разчита основно на изворите „Акбунар". По-голямата част от града, която е разположена на склона от брега до платата в горната част на Балчик се водоснабдява директно от напорния водопровод между помпена станция 1 и резервоар Царичино.

Има четири клона по дължината на напорния водопровод:

• Клон „Кучетата", водоснабдява старата част на града.
• Клон „Блоковете", който водоснабдява зоната на блоковете.
• „Кончетата" и "Дунав", които водоснабдяват областта на кв."Левски".

Бреговата зона на града и други ниско разположени области, имат отделна водоснабдителна система. Те се снабдяват гравитачно от обслужващ резервоар ниско ниво (резервоара „Белите  скали"), който се захранва от ПС  „Балчик 2".

Обработка на водата

Като се изключи задължителното по закон дезинфекциране на подаваната вода, не се предприема никакво пречистване на подземните води. С изключение на сравнително високата степен на обща твърдост, единствения проблем с качеството на водата, черпена за нуждите на града, е замърсяването и с битови отпадни води, напр. повишеното ниво на нитрати и колиформни бактерии.

Този проблем в момента се разглежда от „Евротест Контрол" АД, София, на които бе възложен шестмесечен договор през Юни 2006г., за извършване на геохидроложко проучване, за изследване вероятността за замърсяване от някои от следните източници:

• Сметището за битови отпадици, намиращо се на около 1000м от изворите „Акбунар".
• Септичните ями, които обслужват имотите и вилите построени във близост до изворите.

Хлорирането се извършва в двете помпени станции при „Акбунар", като се използва хлор-газ. И при двете инсталации оборудването е старо, като няма монтирано оборудване за откриване на течове на хлор, нито друго обезопасяване. Хлорират се също водите, черпени от сондажа при Царичино.

Водна дистрибуция

Разпределителната мрежа се снабдява почти изцяло директно от напорния водопровод между помпена станция 1 и обслужващия резервоар в Царичино, с изключение на зоната на резервоара ниско ниво.

Общата дължина на разпределителната мрежа в града (изключвайки напорните водопроводи), според данни предоставени от ВиК Балчик, е около 44,68 км, включвайки предимно АЦ тръби, стомана и ковък чугун с малко ПВЦ, ПЕ и галванизирана стомана.

Таблица 2 представя класифициране на материалите на тръбите и размерите им. Напорните водопроводи включват АЦ и стомана с обща дължина от около 5,30 км.

Таблица 2: Обобщение на материалите на тръбите

Материал	Дължина (км) по диаметър						Общо
	≤50	60-100	125-175	200-250	300	350-400
Разпределителни водопроводи
АЦ	0	17.0	0.70	2.14	0	0	19.84
Стомана	0	5.17	2.49	2.48	0.46	0	10.60
Ковък чугун	0	5.0	3.04	0.94	0.23	0	9.21
ПЕ	0	1.98	1.70	0	0	0	3.68
ПВЦ	0	0	0	0.35	0	0	0.35
Галванизирана стомана	1.0	0	0	0	0	0	1.0
Общо	1.0	29.15	7.93	5.91	0.69	0	44.68
Тласкателни водопроводи
АЦ	0	0	0.34	0	0	2.52	2.86
Стомана	0	0	0	0	0	2.44	2.44
Общо	0	0	0.34	0	0	4.96	5.30

Може да се види, че азбесто цимента представлява около 45% от разпределителната мрежа. Тези тръби са поставени в периода между 1950г. и 1985г. и са предимно в горната част на града. Предпроектното проучване на Рамбол от 2002г. изтъква, че проблемите с тръбопроводната мрежа, се дължат главно на разрушени муфени съединения и износени гумени уплътнители, препоръчва поетапна замяна на всички АЦ материали.

От 1985г. ковък чугун и ПВЦ тръби изместват полагането на АЦ тръби, а от 1994г.  се използват ПЕ (полиетилен) тръби за всички нови водопроводи.

Водопроводите от стомана и ковък чугун са съответно около 9,98 км и 9,37 км. От разпределителната мрежа, което е 43% от нея. Стоманените тръби са най - старите в мрежата, от преди 1940 г. и са почти изцяло в долната част на града. От 1985 г. тези водопроводи са прогресивно заменяни с ковък чугун. Все по-често напоследък се използват ПЕ тръби.

Неотдавна 1,700 м, нови ПЕВП тръби с диаметър 200 мм, са положени в долната част на града, за замяна на корозиралите стоманени водопроводи и с цел намаляване на течовете.

Има също множество малки галванизирани тръби, които също са подложени на корозия.

1.9.3             Проблеми в съществуващата водоснабдителна мрежа

Бяха установени следните основни проблеми в съществуващата водна разпределителна мрежа:

Проблем № 1 - Свлачища

Геологията около Балчик предизвиква свлачища, което изисква високо ниво на техническа поддръжка на подземните съоръжения и на сградите. Влиянието е особено неблагоприятно в старата, долна част на града, където тръбопроводите са подложени на множество свлачища.

Основната защитна мярка срещу свличането е била да се поддържа основния глинен пласт възможно най - сух. По тази причина са проектирани и изпълнени  дренажни канализации за подпочвени води. Проблема се влошава още повече от сеизмичната активност в областта.

Основния проблем на водопроводната мрежа в Балчик е бавното но продължително преместване на локални пластове по варовиковите склонове. В резултат на земното движение и периодични плъзгания, е имало много скъсвания на тръби. През годините, много от водопроводите в старата мрежа на долната част на града са били заменени, като старите тръбопроводи са оставени в земята.

Предприети са известни мерки за стабилизация (дренажни шахти и метални анкери), но е необходима повече работа, преди да може да се продължи с изграждането на канализацията. Важно е да се увеличи при изграждането на тръбите гъвкавостта в преходните зони между свлачищните и стабилните зони. Препоръчителна е употребата на полиетиленови тръби в тези зони.  Преходите в шахтите  и сухите камери трябва да бъдат с гъвкави „съединителни муфи".

Проблем № 2 - Големи водни загуби

Съществуващите водоснабдителни проблеми в Балчик не се дължат на липсата на водо източници, а на високите загуби на вода във водоснабдителната система, което води до изключително високи производствени количества, с всички свързани негативни последици, следователно най - високия приоритет трябва да е възстановяването на мрежата, за да се намалят загубите до нормативни нива. Без намаляване на загубите на вода, всички други мерки няма да постигнат желания ефект.

Освен това високата степен на течове от водоснабдителната система (и най - вероятно и от съществуващата канализационна система) увеличават обема на подпочвените води, което повишава риска от свлачища (виж "Геоложки и технически анализи" от Иля Стоянов, Април 2001: "Най - добрия начин да се предотвратят и ограничат свлачищата е да се понижи нивото на подпочвените води".

Проблем № 3 - Риск от замърсяване на питейната вода

Главните водоизточници са заобиколени от населени области без канализационна система, които понастоящем използват септични ями, но няма постоянен контрол върху качеството на водата, а действието и поддръжката на тези частни ями не се контролира. Водните проби показаха косвени доказателства, че течове на отпадни води от септичните ями, си намират път до водоизточниците. Приблизително на 300м нагоре по течението от първия водосбор, „Чатал чешма" (сега изоставен), съществува зле стопанисвано сметище, течове от което неизбежно попадат във водоснабдителната мрежа. Изворите „Акбунар" са разположени на около 1 200м. от сметището. Рисковете от заразяване са обсъдени по-подробно в раздел 5.2.5 и ще бъдат по-нататък изследвани в мониторинговата програма за подпочвени води, която ще се проведе от Юли до Декември 2006г (виж раздел 9.3).

Проблем №4 - Неправилно проектиране и експлоатация на мрежата

Съгласно настоящия проект, експлоатираната мрежа се водоснабдява с контраррезервоари, което означава че главната помпена станция, нагнетява направо в мрежата, като работния напор на помпите е приблизително от 15 до 17 бара. Не са монтирани устройства за предпазване от хидравлични удари, в следствие на което се получават унищожителни хидравлични удари, които разрушават прогресивно напорните водопроводи и градската водопроводна мрежа. Монтираните помпи и разпределителни табла са в много лошо състояние, няма монтирани уреди за контрол на експлоатационните параметри, като единствения такъв прилаган контрол е максималното потребление на електроенергия на помпите.

Понастоящем съществуват отделни зони на налягане, четири от които се водоснабдяват директно от главната помпена станция 1. Единствено крайбрежната зона на ниско налягане се водоснабдява от малък резервоар „Белите скали".

Проблем № 5 - Периоди на върхово потребление

Срещат се проблеми и в периодите на върхово потребление, с липсата на хидравличен капацитет, в някои части на мрежата. На няколко места, се смята, че водопроводите са с по - малък от нужния размер за днешното върхово потребление. Това включва някои етернитови тръби във високата част на града. В допълнение към това, в системата има голям брой „глухи отклонение", където водата не може да циркулира във водопроводната мрежа. Налягането в горната част на града варира по време на периодите на пиково потребление, особенно през летния сезон. Разликата в нивата между най - високото водно ниво на резервоара Царичино и областта на кв. „Левски", особенно горните етажи на блоковете, е малка, така че променящите се водни нива в резервоара, причиняват промени на налягането в мрежата.

1.9.4             Проучване на състоянието

Съществува и цялостен проблем с азбесто-циментовите тръби, като на един от тръбопроводите са се наложили 40 ремонта в период на 3 години, дължащи се главно на движението на муфените връзки на тръбите. Консултантът присъства и фотографира някои от тези ремонти, като се изясни, че гумените уплътнения на свръзките са били разместени и усукани при първоначално полагане на тръбите.

Състоянието на стоманените тръби е различно. Наблюдава се, за корозия в някои участъци и необходимост от честа подмяна.

Съобщава се, че около 20,760м от съществуващите тръбопроводи, се нуждаят от спешна подмяна (високо приоритетно). В бъдеще всички АЦ тръбопроводи и повечето от, стоманените, ковък чугун, ПВЦ, галванизирани тръби с допълнителна дължина от приблизително 14,000м, трябва да се заменят, за постигане на значително намаляване на течовете.

1.10          СЪЩЕСТВУВАЩА КАНАЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА В БАЛЧИК

1.10.1         Общ фон на развитие на системата             

Канализационната система в долната част на града е предимно разделна. През годините в следствие на мерките за стабилизация на почвата, подпочвените води са се свързали към битовата канализация в по-голяма степен, отколкото в системата за дъждовни води. В горната част на града има само няколко канализационни клона и те са смесени. Излишната вода от смесените канали се излива директно в Източно дере.

1.10.2         Настоящ режим на работа и съществуващи съоръжения              

Канализационната мрежа на Балчик е два вида - смесена (битовии дъждовни води) и разделна канализация. В долната част на града има изградена смесена канализация за дренажни, дъждовни и отпадни води.

Тази смесена канализационна система е много стара, но не е напълно изградена. Възнамерявало се е главните канализационни колектори да бъдат изградени с дължина 5 338м. Приблизително 37 % от колекторите на канализацията са изградени до 1988г.

Общата дължина на канализационната мрежа (главни колектори и второстепенна канализационна мрежа) е 19,4м. Около 45 % от предвидената второстепенна канализационна мрежа е изградена. Към канализационната мрежа на града са включени 8 136 жители. Приблизително 47 % от общата площ на града е обхваната от канализационна мрежа.

Високата част на града е с много ограничена канализационна мрежа. Отвеждането на отпадните води става главно главно в отделни септични ями и попивни кладенци. В тази висока зона съществуват само два канализационни колектора, които свързват промишлената зона и зоната на града. Съществуващата мрежа в горната част на града, се ограничава главно до областта на блоковете и се смесва с потоци от дъждовни води в тръбопровод с малък диаметър (300мм), която се зауства в ул. "Черно море". Тръбопровода продължава със същия диаметър до ръба на долната част на града, където от преливника се оттича в Източното дере.

Има втора точка на оттичане малко по-надолу по течението, която просто изхвърля смесения поток от втори (по-малък) водосбор в дерето.

Трета водосборна област, покриваща повече или по-малко централната част на долната зона на Балчик се оттича в тръбопровода с диаметър 200 мм в ул. „Черно море" до преливна точка до сградата на съда. Поредица от повърхностни водни колектори са свързани към тази точка и потока се оттича в „Източното дере" посредством смесени канализационни преливници.

На практика повечето от отпадните води преливат много малко при преминаването си надолу.

Четвъртата водосборна област може да се определи, като лежаща между площада на града и пристанището. Горната част на водосбора, изглежда се оттича в напорния тръбопровод от канализационната помпена станция, посредством дюкер. Така или иначе точното действие на тази под система не е ясно. Долната част на водосбора включва главни колектори VI и VIа, които се заустват в помпената станция. Проблемите свързани с главен колектор VIa са представени отделно в раздел 7.

Съществува дюкер от чугунени тръбопровод с диаметър 300 мм, който свързва южната и северната част на долната канализационна мрежа през „Източното дере". Този дюкер е построен през 1960г и е реконструиран през 1990г. Дюкера отвежда отпадните води в една малка канализационна помпена станция, която още събира ограничено количество отпадни води от крайбрежната част на града. На практика тъй като много от съществуващите ключови канализационни колектори не са били изградени, помпената станция приема много малко количество отпадни води.

1.10.3         Проблеми в съществуващата канализационна мрежа               

Проблемите на съществуващата канализационна мрежа, не могат да бъдат точно разделени на категории, поради взаимната им свързаност, което допринася за изостряна на проблемите.

Проблем № 1 - ниска степен на покритие и липса на инвестиции

Основния проблем, който по настоящем стои пред Балчик е лошото покритие на града със съответно функционална канализационна система. Това най-вече идва от постоянната липса на средства в системата, което води до много малко или никакво разширяване на канализационната мрежа през последните години, в съответствие с ръста на застрояването в града, особено за  високата концентрация на население, както е в кв. „Левски".

Това е довело също до частично разрушаване на системата и непълно действие в много области в долната част на града. Това общо взето е от липсата на инвестиции за ремонт и поддръжка на съществуващите съоръжения, чрез някаква форма на инициативни действия и програма за поддръжка. Средства не са били точно определяни, за осигуряване на необходимите степен на поддръжка и разширяване на мрежата.

Проблем № 2 - Размествания на тръбите

Друг проблем, който може да се отнесе към големите проблеми, с всички подземни мрежи и съоръжения, и особено тези свързани с водния сектор, е движението на земните пластове, поради свлачищния процес, който засяга областта, като цяло. Проблемите със свлачищата са описани по-рано в този доклад. Като резултат от движението на земните маси, ефекта върху канализационната мрежа е много сериозен и е изразен в лошото състояние на голяма част от мрежата.

По време на извършването на проучването на състоянието, бе отбелязано, че много от съществуващите тръби и шахти, са били повредени поради движение на земните пластове или нестабилност. Степента на повредата, се отличава от място до място, но се концентрира  около движението на тръбите в техните връзки, което води до движение на съединителните пръстени, протичане на тръбите и/или последващо счупване. Като резултат на това голяма част от отпадната вода инфилтрира обратно в почвата, което на свой ред изостря свлачищния проблем.

Проблем № 3 - Смесена канализационна система

Както бе обсъдено преди това, голяма част от системата за отпадни/дъждовни води на Бачлик, през годините се е променила от разделна в смесена, чрез свързване на отпадна с дъждовна система или обратното. Проблема, който сега съществува, е че повечето от отпадните води, които постъпват в мрежата се заустват директно в „Източното дере" или в морето. Допълнителната дъждовна вода, която се зауства в канализационната мрежа за отпадни води, предизвиква пренатоварване на системата  и като резултат е заустване на отпадни води в Черно море през смесени преливни шахти.

1.10.4         Проучване на състоянието

За да се изработи точен модел на канализационната мрежа, бе необходимо, първо да се изпълни подробно проучване на съществуващата канализационна система. Това бе извършено в периода между Ноември 2005 г. и Март 2006 г.

Целта на проучването, бе да се съберат конкретни данни, свързани с изискването за построяване на модел, както и да се определят специфичните проблеми, които съществуват в мрежата. Информацията бе събрана от съществуващите в мрежата шахти. Проучваните области бяха:

• Нива на капаци и нива на канали на вход и изход на тръбопроводите.
• Връзки към шахтите.
• Диаметър на всички тръбипроводи.
• Водните нива бяха особено необходими.
• Общо състояние на шахтите.

Станаха известни множество проблеми, по време на проучването, някои от които:

• Лошо общо състояние на шахтите.
• Липса на кюне на основата на някои от шахтите.
• Лоша връзка на входящи странични клонове.
• Натрупване на твърди отпадъци вътре в шахтите.
• Големи количества наноси в шахтите.
• Липса на поток в някои шахти, което се смята, че е поради спукване или пропускащи връзки на тръбите.
• Обратни наклони в някои участъци на тръбите.
• Наводнени шахти.
• Капаци на шахти, които не пасват добре.
• Пропускащи връзки между фабрично изработените метални гривни на шахтите.

Друг проблем бе открит с асфалтирани капаци. При преасфалтирането на пътищата, изпълнителската фирма не е взела под внимание съществуващите капаци на шахтите и ги е покрила с асфалт. Това направи откриването на някои връзки между тръбопроводите и структурите за дъждовна вода много трудно. Бе също трудно да се определи как някои участъци от горната част на града са свързани към долната. В Анекс С има снимки и данни от проучването на съществуващите шахти.

1.11          СЪЩЕСТВУВАЩА СИСТЕМА ЗА ДРЕНАЖ НА ПОДПОЧВЕНИ ВОДИ В БАЛЧИК

1.11.1         Общ фон на развитие на системата

Една от мерките за спиране на свлачищата в Балчик, особено в долната част на града, е построяването на дренажна галерия. Както бе споменато в раздел 4.1.4, основния проблем, който има областта, е хлъзгавата повърхност, която съществува между между долния глинен пласт и лежащия отгоре пласт от трошлив варовик. Намиращия се отдолу глинен пласт има много малка здравина и с течение на времето има тенденция за завъртане по хоризонталата.

От проучвания и изследвания, които са проведени, бе установено, че степента на завъртане на глинения пласт, зависи от нивото на насищане на същия. Взето е решение да се построи дренажна система под старата част на града, която да дренира подпочвените води от пластта и да поддържа нивото на насищане на пласта постоянно, и така да се постигне ниво на стабилност.

Изграждането на дренажната галерия започва през 1985г. Работите се завършват и до днес. Дължината на дренажната галерия е 1300м, а височината е 3м. Проектирана е да съдържа 350 сондажа (хоризонтални и вертикални), но са изградени само 150 (само вертикални). Всичката вода, която се дренира от тези сондажи се излива в канал в средата на пода на галерията и се отвеждат до Източното дере и е на приблизително 40м дълбочина.

Количеството на събраната подпочвена вода варира, в зависимост от времето в годината. През по-влажните месеци, има приблизително изчислени потоци от 100л/сек, но като цяло през останалата част от годината, това количество е много по-малко и може да падне до 12-15л/сек през летните месеци. Средния годишен поток от галерията е изчислен 40л/сек.

Освен това има множество други отводнителни ситеми, които са изградени, за намаляване количеството на подпочвените води. Въпреки предприетите мерки до сега, мониторинга показва, че все още има движение по разлома.

1.12           СЪЩЕСТВУВАЩА СИСТЕМА ЗА ДЪЖДОВНА ВОДА В БАЛЧИК  

1.12.1         Общ фон на системата

Като цяло няма развита система за дъждовна вода в Балчик. В долната част на града има само няколко линейни оттока (приемници) и бетонови канали заустващи в „Източното дере" и в морето. Всички линейни оттоци са разположени в критични точки в долната част на града и заустват дъждовна вода по най - краткия път през 4 преливника към „Източното дере" или морето.

В горната част на Балчик (кв. „Левски") има две преливни структури, които заустват дъждовна вода, която вероятно е смесена с отпадни води.

1.13          СЪЩЕСТВУВАЩА ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА ОТПАДНИ ВОДИ В БАЛЧИК (ПСОВ)

1.13.1         Общ фон

Град Балчик има едностъпална пречиствателна станция, която е построена през 1965г. Тя е разположена в юго-източната част на града, от източната страна на пристанището. Планирана е нова ПСОВ на плато върху земя отвоювана от морето, близо до съществуващата ПСОВ и някои строителни работи са започнати, но не  са завършени.

1.13.2         Настоящ режим на работа и съществуващи съоръжения

Съществуващата ПСОВ приема, само малък поток от отпадни води. Средния дневен поток е измерен при програма за измерване през 2000г. (Рамбол) - 4,7 л/сек., т.е само малка част от отпадните води на града се отвеждат към пречиствателната станция. Тя приема само потоци от имоти в непосредствена близост и от група имоти, чиито потоци се отклоняват към малка помпена станция за отпадни води. Последната събира основно отпадни води от главни колектори VI и VI a и приема толкова малко отпадни води, че  изпомпва само веднъж или два пъти дневно към ПСОВ.Освен това, отпадните води от септичните ями се транспортират до ПСОВ чрез машини за изсмукване и пренасяне на отпадни води.

ПСОВ се състои от пречиствателна система на много ниско ниво. Няма предварителна механична обработка, т.е решетки или утаителни шахти. Отпадната вода идва от главния колектор или от септични ями и се изчерпва и транспортира с машини до ПСОВ, след което се отклонява в два разпределителни канала. Потока се влива в няколко циркулиращи резервоара, от тези танкове се отклонява и след преминаване през преливник, към хлориращ резервоар се зауства в морето.

1.13.3         Проблеми в съществуващата ПСОВ

Проблемите със съществуващата ПСОВ могат да се обобщят както следва:

• В пречиствателната станция липсва предварителна механична обработка.
• Отпадната вода не търпи някаква значителна обработка, което може да се види от качеството на потока.
• Много малко количество отпадни води се вливат в ПСОВ.
• Постройките са изоставени.
• Цялата област на ПСОВ е буренясала и изглежда не се поддържа.

ПОДРОБНА ПРОГРАМА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА СИСТЕМА

1.14          ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ПЕРЕСПЕКТИВИ    

1.14.1         Програмни цели

Целите са две.

Първо, да се развие идеята поставена в Идейния Доклад до етап окончателен проект включително изготвянето на подробни чертежи и Проектосметки (Фаза 1) и

Второ: да се определят възможностите за по-нататъшно развитие на водоснабдителната мрежа въз основа на изпълнените, под Фаза1 работи (Фаза 2).

Подробния проект и за двете фази на работа, би трябвало да е подкрепен от построяването на Хидравличния Модел.

Изискванията за Фаза 1 могат да се обобщят както следва:-

• Да се подобри значително работата на съществуващата мрежа чрез замяна на остарели водопроводи в лошо състояние, и по специално азбесто-циментовите (АЦ), стоманените, тези от поцинкована стомана и др.
• Замяната на структурно повредени и проблемни тръби, значително ще намали загубите при водоразпределението и съответните експлоатационни разходи.
• Подобряване работата на мрежата чрез монтиране на нови спирателни и пожарни кранове.
• Инсталирането на разходомери за да се позволи извършването на баланс на водата и да се въведе „Управление на водоподаването и отчитане на потреблението" (УВОП).
• Подобрение на качеството на водата чрез въвеждане на напречни връзки за сключване на мрежата и свеждане до минимум броя на „глухите отклонения".
• Замяната на домовите отклонения и водомерите с цел намаляване на загубите в бъдеще и подобряване на отчитането на консумацията.
• Да се ограничи налягането в мрежата до 6 бара и да се повиши налягането на водата, така че тя да достига до последните етажи на блоковете в горната част на града.

Изискванията за Фаза 2 могат да се обобщят, както следва:-

• Проектиране на потреблението.
• Преглед на действието на системата, за да се осигури, че бъдещото търсене може да бъде задоволено.
• Действието на водоснабдителната мрежа, може да се оптиимизира в бъдеще чрез допълнителни работи в рамките на бъдещ договор, който да се финансира от Българските власти.

Забележка: Всички изисквания за нуждите и развитието на системата за Фаза 2 бяха подробно разгледани в хидравличния модел (виж т. 6.3 по-долу).

1.15          ПРОГНОЗА ЗА БЪДЕЩО РАЗВИТИЕ  

1.15.1         Прогноза за населението

Постоянното население за 2005г. се основава на данни от скорошно преброяване на населението. Разпределението е в съответствие с плановете получени от Общината. Цифрите за туристите също се базират на данни получени от Общината. Разпределението е свързано особено с вилните зони и включва долната част на града, областта на пристанището и вилната зона. Годишните нараствания са приложени за да се определи проектното население през 2022, т.е. след  завършване на възстановителните и удължителни работи. Прогнозата за водното потребление, също бе завършена и предполага значително намаляване на течовете и на консумацията на глава от населението, след завършване на строителните работи по Фаза1.

Таблица 3 обобщава цифрите на проектното население за текущата година и проектната година.

Таблица 3: Цифри за ръста на населението

Компонент население	Постоянно	Туристи	Общо
2005	14000	10000	24000
2022	14000	16000	30000

Чертеж 6.2.1.1: Проектно население

 

1.15.2         Предвиждано водно потребление

Тук, както и по-горе, е представен подробен преглед на водната консумация за годините между 2005г (базисна година) и 2022г (проектен хоризонт). Бяха определени отделни цифри за зимното и лятното потребление на вода. Крайната цифра обхваща следните компоненти:-

• Местно потребление на база население и потребление на глава от населението.
• Промишлени, търговските и обществени нужди.
• Разпределителни загуби.

Цифрите за населението за всеки от двата елемента - местно население и туристи, се базират на информацията за населението.

Средната консумация на глава от населението, спрямо постоянното население за 2005г., бе получена от проучвания на потока, извършени през Ноември 2005г., като част от този проект. Еквивалентна цифра бе съгласувана с Общината за туристите. И двете цифри са проектирани на база „Управление на подаваните водни количества и отчитане на потреблението (УВОП)", което ще се изпълнява от ВиК Балчик в бъдеще.

Проучванията на потока проведени през 2005г показаха текущи нива на неотчетена вода (UFW) между 65 и 75% от водата във водоснабдяването. Възможно е част от нея да са неизвестни "незаконни" ползватели но по-голямата част вероятно е ззагуби по разпределителната система. Предполага се, намаляване на течовете до 40% през 2009 г. след завършване на проекта за възстановяване на главните водопроводи. Приема се, последващо намаляване до 35% след нарастващото откриване на течове и възстановяване. Възможно е течовете да намалеят още през следващите години, но за проектни цели се приема цифрата от 35 %, като постоянна величина.

Ще има също значително намаление на консумацията на глава от населението, след въвеждането на „УВОП" от ВиК Балчик, както е описано по-долу.

Управление на подаваните водни количества и отчитане на потреблението (УВОП)

Нуждата от дългосрочно планиране, за да се гарантира, че капацитета за водоснабдяване е достатъчен за да посрещне нуждите на потреблението през годината и през пиковия, летен сезон, е отдавна призната от водните компании. Баланса търсене-предлагане е повлиян и от двата водни фактора възможност за доставяне и икономически целесъобразно пречистване и разпределение на водата. По тази причина, е важно във всяко инвестиционно планиране, да се обмислят начини, за управление на потреблението, така че да се определи икономически най - изгодното решение.

Водното търсене и предлагане обхваща три основни елемента, а именно местно население, не местно население и течове. Първите два елемента зависят от множество фактори, включително демографски промени, отчитане, цени, климатични промени и икономически растеж. Течовете зависят основно от състоянието на тръбопроводите и налягането. Еднакво важно, освен проектирането на тези елементи, е и поддръжката на ифраструктурата и контрола на потреблението в бъдеще, за да се осигури доброто състояние на системата.

Естествено всички мерки не могат да бъдат внедрени наведнъж. Схемите са скъпоструващи, отнемат време и са подредени в съответствие с наличните средства и приоритетност. Настоящия проект представя ключовите елементи на работа включително:-

• Проектирането на водното търсене и предлагане, съобразено с демографските промени, отчитането и намаляване на течовете.
• Възстановяване/замяна на главните водопроводи, които са в лошо състояние.
• Управление на потреблението, чрез повишено и подобрено отчитане.
• Подпомагане за намаляването на течовете, чрез усъвършенстване на управлението на налягането.
• Въвеждане на мониторинг върху течовете и контрол чрез идентификация на областите с квартални водомери.
• Цялостно подобрение на действието на системата в бъдеще, чрез рационализация/оптимизация.
• Повишената употреба на водоспестяващи уреди, като перални, съдомиялни и др. които ще бъдат закупувани от потребителите, като резултат от повишения жизнен стандарт.

Липса на значително промишлено/търговско развитие в бъдеще

Няма признаци на значително развитие на промишлеността в бъдеще. Така или иначе бе приложено умерено увеличение от 2% годишно. Увеличение от 1% годишно бе приложено за потребление на институциите, с оглед предложените в бъдеще подобрения в промишления сектор.

Обобщение на потреблението за текущата (2005г.) и проектната 2022г. са дадени в Таблица 8 долу, а подробно представяне на прогнозното търсене за проектния период е направено в Анекс Е.

Таблица 4: Прогноза за потреблението

Компонент потребление	Дневно потребление (м3/ден)
	2005	2022
Местни жители	2,520	1,960
Туристи	3,000	3,520
Промишленоно/търговско	1,236	1,502
Загуби	65%	35%
Общо (Зима)	10,731	5,326
Общо (Лято)	19,303	10,742

Както може да се види от таблицата горе, общото дневно потребление, ще бъде намалено почти наполовина от 2005г. до 2022г. въпреки 60% увеличение на потреблението през летния сезон с идването на туристите. Това може да бъде обяснено, не само с намалявана на загубите при разпределение от 65% на 35%, но и с въвеждането на „УВОП", както е описано по-горе.

1.15.3         Инженерни параметри

Подробните проекти на предложената водоснабдителна мрежа бяха изготвени в съответствие със Българските стандарти, главно Наредба No 2 (от 22 Март 2005г, „За проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи"), която регулира следните проектни критерии:

• Дневна консумация.
• Минимално и максимално налягане (т.е от 2 - 6 бара).
• Мрежова структура.
• Категории на водоснабдителна система.
• Минимални диаметри на тръбите (т.е. 90 мм).
• Минимално земно покритие върху тръбите (т.е 1,50 м).
• Домови отклонения и др.

1.16          Проект на модела на водоснабдителната мрежа

1.16.1         Модел на водоснабдителната мрежа

В подкрепа на проектната работа, бе извършено изграждане на хидравличен модел на съществуващата мрежа. Модела бе използван, за да се оцени действието на съществуващата мрежа и да се определят нуждите за бъдещо развитие. По-долу следва обобщение на процеса.

Изграждането на модела може да бъде описано в пет основни етапа:

a.                  Опознаване на системата, което включва разговори с ВиК и посещения на място за определяне на действието на системата и означаването на проблемните области.

b.                  Събиране на данни, включително сверяване на данните за инфраструктурата - диаметър на тръбите, данни за надземните съоръжения и данни за консумацията. Това позволи въвеждането на мрежови данни в структурата на модела.

c.                  Проучване на потока и налягането, извършено от Pöyry Environment за да се определят размерите на ключови места в мрежата.

d.                  Анализ на данните и определяне на потреблението.

e.                  Мащабиране на модела.

Мрежовите данни съдържащи се в Autocad файл, бяха осигурени от ВиК Балчик, през първия месец от проекта. Тези данни формираха основите на плана на разпределителните тръбопорводи и бяха използвани за генериране на  Epanet файла с данни на мрежовия модел. Покритието и прецизността на данните за земното ниво бяха проверени от Pöyry Environment, приети за точни и затова се използваха като основа за определяне на възловите височини на модела. Трябва, обаче да се отбележи, че всички обследвани точки на налягане, бяха проучвани с точност до +/- 25 мм.

Проучването на потока и налягането бе извършено през Ноември 2005. Монтираното оборудване включваше седем ABB водни проби в комплект с рекордери на данните за налягането и потока и 20 логера за измерване на налягането. Мониторите за засичане на водното количество, бяха инсталирани в седем извода на клоновете излизащи от главния тласкателен водопровод. Пробите бяха оставени на място 7 дни на седем извода по клоновете от главния тласкателен водопровод. Това позволи измерването на потока във всички връзки в града от тласкателния водопровод. Бяха монтирани логери за измерване на налягането в долната и горната зони за постигане на минимум покритие на 200 имота от една точка.

Измерването на потоците позволи определянето на пет зони на потребление в рамките на разпределителната мрежа както е показано в Таблица 5 долу. Показани са също анализите на данните за всяка от потребителските зони. Неотчетената вода (UFW) бе изчислена посредством минималния нощен поток установен, като принципно нощно потребление.

Таблица 5: Данни от проби на място за дневната консумация

Зона	Област на потребеление	Население	Консумация (м³/ден)
			Общо	Местни	Измерена	Неотчетена вода
Горна	Ул. Дунав	1,050	511	139	24	347
	Левски	2,316	4,376	780	69	3,527
	Блокове	4,195	1,952	553	130	1,269
Долна	Балчик	4,637	2,911	764	88	2,059
	ОР ниско ниво	903	587	140	91	357
ОБЩО		13,101	10,337	2,376	402	7,559
Средна консумация на глава от населението			181	л/ч/ден
Средно неотчетена вода UFW			73%

 

Мащабирането на модела на горната област (кв.„Левски") бе завършено задоволително с малки настройки на показателите за грапавост необходими за изглаждане на налягането с едно голямо изключение. Долната част на града създаде повече трудности. В някои области бе постигнато разумно мащабиране, но множество аномалии бяха открити отчасти поради неопределеността на границата между зоната с ниско ниво и зоните с управляване на налягането. Тези проблеми са представени в част 4.3.2 долу.

1.16.2         Резултати от измерванията на мрежовия модел

Измерванията изтъкнаха множество аномалии в мрежата, които бяха взети под внимание през фазата на разработване на системата. Тук са обобщени тези и други наблюдения:-

• Бе очевидно, от събраните данни за потока и налягането, че границата между зоната с ниско налягане и зоните с контрол на налягането е частично прекъсната, и това бе потвърдено от ВиК, че е клапа за преход (редуцир вентил).
• В горната област, зоната на кв.„Левски", има аномалия със свързаността и диаметъра на главните водопроводи близо до входа към зоната.
• Очевидни са високи линейни загуби в стоманените водопроводи с диаметър 200/150 мм, захранващи долната част на града от главния тласкателен водопровод главно заради недостатъчен капацитет.
• Очевидна е също, линейна загуба в главния водопровод с диаметър 80 мм захранващ източната част на „Източното дере" поради комбинация от лошо състояние и недостатъчен капацитет.

Основните наблюдения, предвид представянето и действието на мрежата са дадени долу:-

• Висок процент на ноетчетена вода (UFW) от 65 -75% във всички области.
• Записано е налягане в границите на 1.5 и 3 бара, в горната част на града, кв.„Левски".
• Налягане главно между 5 и 7 бара в долната част на града, с максимално налягане от 10 бара на някои места.
• Скорост на потока, обикновенно по-малка от 1 м/сек със скорости до 40% от мрежата, по-малко от 0.1 м/сек при определени условия

1.16.3         Разработка на системата

Бе получен комплект математически модели, който да представи настоящите и бъдещи условия на потребление, да определи нуждите и изследва възможностите за оптимизация на действието на системата. Бяха проучени следните аспекти:-

(i)                      Незабавна нужда от възстановяване/замяна на разпределителните водопроводи.

(ii)                     Необходимост от подобряване на наляганията (2 - 6 бара).

(iii)                   Обобщение на работата на системата , като особено внимание се отделя на нуждата от тласкателен водопровод между ПС1 и обслужващия резервоар в Царичино в бъдеща фаза 2 на Проекта.

(iv)                   Преглед на обема на обслужващ резервоар високо ниво в Царичино.

(v)                    Преглед на обслужващ резервоар на ниско ниво, за оптимизиране на обема му на съхранение и местоположението му.

(vi)                   Във връзка с горното, установяване на оптимизирани зони за контрол на налягането.

Хидравличния модел бе използван за оценяване на мрежата по настоящото и бъдещо потребление и да "оразмери вярно" подмените в мрежата и укрепванията. Резултатите от това оценяване са описани в част 6.3.4 долу.

1.16.4         Обзор на действието на системата

Разпределителната мрежа е почти изцяло водоснабдена от напорния главен водопровод между ПС 1 - обслужващия резервоар Царичино, с изключение на зоната на обслужващия резервоар ниско ниво. Този режим на работа е нежелателен по много причини. Първо, напорния водопровод не е защитен от внезапни, драстични покачвания на налягането на водопровода и увеличава вероятността за неговата повреда. Второ, бе наблюдавано, че поради нарастващото потребление, помпите работят непрекъснато, дори през зимните месеци, когато има видимо понижение на потреблението. Това е икономически неизгодно и не позволява планиране на работата на помпите и използването на периодите с ниски тарифи на електричеството. Установено е също, че не е добра практика, да се захранват обширни области на разпределение, директно от главния напорен водопровод.

Съществуващата мрежа се състои от пет основни зони на налягане управлявани от една прекъсвателна камера (BPT) и два редуцир вентила (PRVs). Втора прекъсвателна камера регулира налягането нагоре от редуцир вентила при болницата. Съществува и поне още един редуцир вентил в града за локално контролиране на наляганията.

Варирането на земното ниво между морското ниво и горното плато (205 м.н.м.р) прави контрола върху действащото налягане много труден. Ситуацията не се подобрява от условията на работа и конфигурация на мрежата, които водят до налягания над 10 бара в централните участъци в долната част на града. Подобрението в някои области също е ограничено поради височината и обема на съществуващия обслужващ резервоар ниско ниво при Царичино. Настоящия режим на водоподаване към зоните директно от напорния водопровод от ПС № 1 към резервоара в Царичино, също усложнява действието на системата, тъй като е по-трудно да се регулират наляганията и водоподаването към различните зони.

Модела бе използван за да се оцени изпълнението при настоящите и бъдещите условия на потребление. Ще бъдат постигнати две подобрения в кратък срок:

• Налягането ще бъде ограничено до 6 бара в разпределителната мрежа, чрез инсталиране на допълнителни редуцир-вентили и
• Проблема с ниското налягане, особено по високите етажи на жилищните блокове, ще бъде посрещнат с въвеждането на хидрофор, предназначен за тези сгради.
• Мрежата ще обхваща три основни зони на налягане, т.е зоната на резервоара на високо ниво, зоната на прекъсвателната камера и двете от които се водоснабдяват от резервоара в Царичино и зоната на резервоара на ниско ниво (виж чертеж 6.3.4.2). Ще бъде поставен нов редуцир-вентил за локално управление на зоните в долната част на зоната на резервоара на високо ниво. Надолу от прекъсвателните камери, три нови редуцир-вентила и един съществуващ, ще ограничават наляганията. Така зоната на прекъсвателната камера ще обхваща 5 под-зони. Нов редуцир-вентил надолу от резервоара на ниско ниво, ще контролира наляганията в долната част на града и зоната на пристанището.

 За бъдещото развитие (Фаза2), като цяло разделянето на разпределителната мрежа от тласкателния водопровод би трябвало да се разгледа спешно. За целта ще е необходимо изграждането на отделен гравитачен водопровод от Царичино. Освен това ще е необходимо, да се замени горния участък от съществуващия напорен водопровод, който е основно азбесто-цимент.

Хидравличния модел бе използван, за да се оценят множество възможности за постигането на това, включително следните:-

f.                         Замяната на главния напорен водопровод и повторната употреба на съществуващия главен водопровод, като изходен гравитачен водопровод.

g.                       Спиране на съществуващия главен напорен водопровод и поставянето на нов изходен гравитачен водопровод.

h.                       Замяната на целия или част от съществуващия главен напорен водопровод, заедно с поставянето на нов изходен гравитачен водопровод.

Възможност 1 е най - малко струващото решение, но главния водопровод е наистина с малки размери, за да поддържа приемливо налягане във високите точки в кв „Левски". Това може да се отнася за кратки срокове.

Възможност 2 адресира проблема на малкия капацитет, но остава напорен главен тръбопровод, който вероятно е с ограничен живот. Това също би могло да е решение не за дълго.

Възможност 3 представлява най - скъпо струващото решение но осигурява оптималното решение в по-дълъг срок. 

Тъй като горната част на тласкателния водопровод е азбесто-цимент, неговата замяна е включена в „Интегриран проект за водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадните води в гр. Балчик" . За постигане на разделянето на тласкателните и разпределителните тръбпроводи, се препоръчва изграждането на отделен гравитачен изходен главен водопровод във втори бъдещ воден проект

1.17          ПРЕДЛОЖЕНИ ИНВЕСТИЦИОННИ МЕРКИ В СЪОТВЕТСТВИЕ СЪС ЗАДАНИЕТО ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ

1.17.1         ИСПА Компоненти

ИСПА Компонента за възстановяване на съществуващата система за питейна вода е посочен в Анекс B /т. B2 - Компонент 1 на ЗиП и съдържа следното:

(1)                    Замяната на 38.1км от съществуващите разпределителни водопроводи от които:

• 24.1 км азбесто-циментови тръби
• 0.9 км главни водопроводи от лят и ковък чугун
• 13.1 км стаманени и поцинковани водопроводи

(2)                    Замяна на 3.4км АЦ тръби в горния участък на главния тласкатлен водопровод от ПС1 до обслужващ рзервоар Царичино.

(3)                    Инсталиране на приблизително 340бр. спирателни крана.

(4)                    Инсталиране на 250бр. пожарни крана.

(5)                    Инсталиране на около 3000 домови отклонения и водомери.

(6)                    Завършване на обслужващ резервоар Царичино (2500м³ обща вместимост).

(7)                    Замяна на оборудването за хлориране в ПС1.

(8)                    Унищожаване и спиране от експлоатация на старата водопроводна мрежа (ако и когато е необходимо).

(9)                    Система за цифрово картографиране.

(10)                Хидравличен модел на водоснабдителната мрежа.

1.17.2         Допълнителни точки, които Pöyry Environment ще включи във Фаза 1 на ИСПА Проекта, както бе поискано от Клиента и Бенефициента

(1)                    Дистанционно наблюдение на нивата в обслужващ резервоар Царичино и резервоара на ниско ниво.

(2)                    Инсталиране на 11 бр. квартални водомери.

(3)                    Инсталиране на нови редуцир вентили (PRVs) за ограничаване на налягането до 6 бара.

(4)                    Инсталиране на нов хидрофор за водоснабдяване на високите сгради (блоковете), Q = 15 л/сек, H = 50м. 

(5)                    Ремонт на съществуващата ПС1 (нови помпи с малка и голяма височина на повдигане, защита от хидравлични удари, автоматичен контрол и др.)

(6)                    Увеличаване обема на черпателния резервоар в ПС1.

(7)                    Отклоняване на съществуващите обществени комуникации, като напр ел.кабели, тръби и др. където е необходимо.

(8)                    Възстановяване на пътищата на места, където ще бъдат подменяни тръбопроводи, като част от този Проект.

1.17.3         Проектни рискове

Бяха установени следните рискове за функционирането на предлаганата нова система:

Ако не се намалят загубите на вода в мрежата, които в момента са над 65%, и не се намали консумацията на глава от населението до реалистично ниво, това в дългосрочен план ще доведе до твърде високи цени на водата за ВиК и потребителите

Особенно внимание трябва да бъде обърнато на нуждата от „УВОП" на ВиК Балчик (виж т. 4.2.2 по-горе) върху периода на изграждане (2007-2009г), така че всякакви направени подобрения да се запазят за остатъка от периода (2009-2022г).

Невъзможност да се предпазят водните ресурси от бъдещо замърсяване, което би могло да доведе до изоставяне на настоящите водоизточници в долината на „Чатал чешма" и нуждата от намирането на нови. По настоящем се извършва проучване от специалисти, за оценяване на риска от замърсяване от страна на Сметището и септичните ями, построени в защитните зони на изворите.

 

1.18          ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА РАБОТНИТЕ КОМПОНЕНТИ ОПРЕДЕЛЕНИ В т. 4.4.1 и 4.4.2 ПО-ГОРЕ

1.18.1         Подмяната на 38.1 км от съществуващата водоразпределителна мрежа обхваща:

• 24.1км АЦ тръби
• 0.9 км главни водопроводи от лят и ковък чугун
• 13.1км стоманени и поцинковани водопроводи

 

Главни разпределителни водопроводи

Със съдействието на община Балчик и ВиК, бяха определени около 38км от съществуващата водоснабдителна мрежа в областите от долната и горната част на града, които са на запад от „Източното дере". От тези 38км водоразпределителна мрежа, 24км са АЦ тръби, всички те ще бъдат заменени в рамките на Проекта, плюс 13км тръби от лят чугун и стоманени тръбопроводи и една малка част тръби от поцинкована стомана, лят и сферографитен чугун, които са обект на корозия.

Община Балчик установи част от тези водопроводи (6.3км) след представянето на Предварителния Проектен Доклад. Poyry Environment се съгласиха да включат тези дължини в обхвата на работа като точки от проекта на Изпълнителя в Проектосметките, като предоставят единствено трасетата на тези участъци (за справка чертежите в раздел 3).

Чертеж 6.5.1.1 по-долу, показва всички тръбопроводи, които ще бъдат заменени.

Подобрения на мрежата

Възстановяването на главните водопроводи, както бе описано по-горе, ще доведе до незабавен резултат за възстановяването на мрежата, едновременната замяна на голям брой спирателни и пожарни кранове, (виж раздели 6.5.3 и 6.5.4 по-долу), ще доведе до значително подобрение в действието на системата. Друга цел ще бъде, с инсталирането на допълнителни редуцир вентили, да се постигне поддържане на налягането в системата до 6 бара. Това от своя страна, ще доведе до намаляване на дефектите в мрежата  и намаляване на водните загуби.

1.18.2         Главен тласкателен водопровод от ПС1 до обслужващ резервоар Царичино

Освен възстановяването на 38км от главните разпределителни водопроводи, определено в т. 6.5.1 горе, Pöyry Environment установи, че 3.4км участък от горния край на тласкателния водопровод, който водоподава към резервоар Царичино с диаметър 350/400 мм също е от азбесто-цимент и се нуждае от подмяна. За справка чертеж. 5.00.L103.BG от том 3, с подробности за трасето на предложените водопроводи.

Долния участък на главния напорен водопровод, включващ 1,57км тръба с диаметър 400мм, е в задоволително състояние и няма да бъде заменян в рамките на този договор.

Poyry Environment получи от ВиК Балчик информацията за изоставена АЦ тръба с диаметър 350мм успоредна на главния тласкателен водопровод. За да се сведе до минимум прекъсването на водоснабдяването на града по време на строителната фаза, се препоръчва изплозването на тази тръба в етапа на подмяна, като основа за новата тръба (pipe bursting). По този начин прекъсването на водоснабдяването, ще бъде ограничено до съединяването на главните клонове към новия тласкателен водопровод.

1.18.3         Инсталиране на прибл. 340 бр. нови спирателни крана

Приблизително 340бр. нови спирателни крана ще бъдат монтирани по време на етапа на подмяна в съществуващата водоснабдителна мрежа. В случай на авария на водопровод тези нови кранове, ще позволят на ВиК да изолират много по-малки области отколкото в момента. За подробности относно поставянето на спирателните кранове виж чертежи 5.13.T113.BG и 5.13.T118.BG.

Местопложенията на крановете са показани в надлъжните профили на том 3.

1.18.4         Инсталирането на прибл. 250 бр. пожарни крана

Установени са само около 30 съществуващи пожарни крана по време на проведеното наблюдение върху налягането което бе направено, за да се получат данни за съществуващата мрежа с цел използването им в хидравличния модел. Всички тези пожарни крана ще бъдат подменени в рамките на настоящия договор.

Освен това ще бъдат инсталирани окло 220бр. нови пожарни крана, които ще предоставят на Службата по противопожарна охрана по-голям брой точки на достъп в мрежата (виж т. 6.5.4.1 за разположението на пожарните кранове и чертеж 5 13 T117 BG за повече подробности)

1.18.5         Подмяна на около 3000 нови домови отклонения и водомери

Изчислено е, че около 3000 са домовите отклонения, които понастоящем са свързани към разпределителните водопроводи и които ще бъдат възстановени в рамките на Проекта. Всички тези връзки, ще бъдат заменени в рамките на договора и ще бъдат монтирани нови водомери.

Забележка: Да се осигурят средства от бюджета на Община Балчик за замяната на други съществуващи домови отклонения които са обслужвани от съществуващите разпределителни водопроводи.

1.18.6         Завършване на обслужващ резервоар Царичино (2500м³ обща вместимост)

Обема на съществуващия резервоар в Царичино е 650м³. При средно дневно потребление от 9400м³ (измерено през Ноември 2005г) настоящия обем представлява само 1.5 запас на час, което е абсолютно недостатъчно, за да посрещне изискванията за работа.

Отчасти завършения резервоар в Царично има максимален проектиран обем от 5000 м³. На база реалното потребление в бъдеще такъв обем би бил ненужно голям за Фаза 1 на този Проект тъй като би представлявал почти 24 часов запас.

ИСПА финансирането предвижда сума за завършването на резервоара.

В първоначалния проект на резервоара са заложени две камери (2500 м³ всяка) включително монтирането на тръбите и помощните съоръжения, както и строителните работи по сухата камера. Pöyry Environment препоръчва само едната камера да бъде възстановена, като Фаза 1 на този Проект, което е приблизително 12 часов запас.

Състояние на съществуващата структура

Проверка на съществуващите постройки, показа следното:

• Бетоновите конструкции и на двете камери на резервоара са завършени.
• Състоянието на бетона вътре и в сухата камера е отчасти лошо (т.е мазилката се рони).
• Вътре в камерите бетона е в добро състояние.
• Общото състояние на постройките е приемливо (въз основа на предположението, че построяването е направено в съответствие с първоначалните проектни чертежи, особенно армирането, което не би могло да се провери).

Ще бъдат извършени следните допълнителни работи в рамките на този проект по една от камерите на резервоара за да се увеличи обема му до 2500м³:

• Почистване на резервоара отвътре.
• Измазване отвън и отвътре.
• Боядисване отвътре с епоксидна боя.
• Инсталиране на тръби и помощни съоръжения.
• Довършване на допълнителни строителни работи ( покриване, изолация и др.).

1.18.7         Подмяна на оборудването за хлориране в ПС1

Съществуващото в момента оборудване за хлориране в ПС1 е в много лошо състояние и трябва да се замени възможно най-скоро.

Ще се построи ново помещение за оборудването за хлорация в близост до съществуващата помпена станция. В него ще се помещава новото оборудване за хлориране, което ще бъде проектирано и инсталирано, така че да отговаря на стандартите за безопасност в момента. Оборудването, ще се управлява напълно автоматично.

1.18.8         Унищожаване на старата мрежа

Съществуващите главни водопроводи, ще бъдат унищожени само в онези области, където е нужно пространство за подмяна на главните водопроводи, които ще бъдат възстановени в рамките на проекта. Където няма нужда от унищожаване на съществуващата мрежа, тръбите, ще бъдат изведени от експлоатация, чрез затапване на краищата им с бетон.

1.18.9         Система за цифрово картографиране

Една от основните дейности в началото на проекта, бе събирането на информация относно съществуващото положение на канализационната и водоснабдителна мрежа. Всички проучвания, които бяха направени на място, като определяне нивата на капаците и каналите, местоположението на шахтите (Х и Y в реална координата), определяне на трасетата, главните клонове и крановете в шахтите, съоръжения (резервоар, помпена станция), местоположение на изворите и т.н. бяха изчислени и прехвърлени в цифров вид, за да е възможно използването им с моделиращите пакети.

Описания на дейностите и използвания софтуер, са представени долу.  Microsoft Office Package 2003, бе използван за оформяне на текстовата част и таблиците, а Adobe Photoshop 5.0 LE, бе използван за сканиране и модифициране на карти и снимки.

Една от първите дейности бе събирането на всички данни, за състоянието на водоснабдителната мрежа, което позволи определянето на зони и водоснабдителни области. Това бе необходимо, за да се определят точките на измерване за мащабирането на модела.

Софтуерът използван за моделиране на водоснабдителната мрежа, бе Epanet2. С този софтуер е възможно построяването на водоснабдителната мрежа в абсолютна координата  (X, Y, Z) и да се въведат данни за мащаба. Въвеждането на данни за мащаба (измерването е извършено на място за една седмица), позволява да се извърши симулация на модела на съществуващата водоснабдителна мрежа, показва налягането, дебита, скоростите и т.н. Това също позволява на Консултанта да определи всички критични и проблемни зони в мрежата.

Всички данни от изследванията за съществуващото положение, бяха въведени във формат AutoCAD 2006 LT и от там прехвърлени в Epanet2

За да бъде възможно построяването на оптимален модел на канализационна мрежа, бе необходимо провеждането на широка изследователска акция. Което означава, че всички главни и второстепенни канализационни клонове няха проучени за нива и връзки. Общо бяха изследвани около 430 шахти, приблизително 15 км. Канализационни профили плюс свързаните с тях кранове, преливно изпразнителни системи.

Тези данни бяха прехвърлени във AutoCAD формат, където бяха използвани от софтуерния пакет  за моделиране на канлизационните профили, InfoWorks, за изграждане на модела на съществуващата мрежа. Данните от модела бяха използвани за определяне на проекта на новата канализационна мрежа.

По настоящем няма указ за проект на мрежа за дъждовна вода. Същата система, обаче, би могла да се пригоди, като тази за проекта на канализационната мрежа.

.

1.18.10     Хидравличен модел на водоснабдителна мрежа

Като част от подробния проект, бе развит хидравличен модел (раздел 6.3). Хидравличния модел на водоснабдителната мрежа бе развит и разширен, за да разгледа, както работните характеристики на настоящата мрежа, така и възможни сценарии за бъдещото и развитие.

1.18.11     Дистанционно наблюдение на нивата в обслужващ резервоар Царичино и резервоара на ниско ниво

Нивата в двата обслужващи резервоара, ще бъдат наблюдавани, а данните ще бъдат препращани обратно към стаята за събиране на данни, която ние предлагаме да бъде в сградата на ВиК Балчик. Това би могло да се извършва по радио връзка или посредством телеметрия. Окончателния избор, ще бъде съгласуван с ВиК преди започване на работите.

 

1.18.12     Инсталиране на 11 броя разходомери.

Ще бъдат инсталирани нови разходомери в мрежата за да осигуряват точни данни за потока в следните точки от системата:

• 1 бр. на тласкателния водопровод от ПС 1 към обслужващ резервоар Царичино (550 м³/час).
• 1 бр. на изхода на обслужващ резервоар Царичино (550 м³/час).
• 1 бр. на главния изходен водопровод на обслужващ резервоар ниско ниво, който ще обслужва съответно зоните на налягане на ниско ниво.
• По един на входовете към зоната на високо налягане, т.е. клоновете „Дунав", „Кончета" и „Блокове" (общо 3 броя).
• По един на всеки от входовете на трите преходни зони на налягане, надолу от съществуващата прекъсвателна камера (общо 2 броя).
• 1 бр. за под-зони 5 и 6, т.е. на входа на под-зона 5, надолу от новия редуцир вентил.
• 1 бр. на входа на под-зона 3.
• 1 бр. на входа на под-зона 4.

Водоснабдителната мрежа, ще бъде разделена на приблизително десет зони с квартални водомери, всяка с отделен водомер. Получените данни за потока, ще бъдат предавани към стаята за събиране на данни в сградата на ВиК Балчик. Информацията, ще позволи на системните оператори да определят областите с потенциални водни загуби и/или незаконното свързване чрез съотношението консумирана вода и платена вода в тази зона.

1.18.13     Инсталиране на 5 броя нови редуцир-вентили.

Прегрупирането на зоните на налягане, необходимо да да се ограничи налягането в мрежата до 6 бара, ще бъде постигнато, чрез инсталирането на нови редуцир-вентили.

Общо 5 нови редуцир-вентила (диаметър 50-100 мм), ще бъдат поставени в долната част на града, 2 от които на нови водопроводи и 3 на вече съществуващи водопроводи. Наляганията ще бъдат ограничени от около 5 бара до около 2 бара.

Повече подробности за зоните на налягане са представени в раздел 4.3 на този доклад.

1.18.14     Инсталиране на нов хидрофор за водоснабдяване на високите сгради в горната част на Балчик.

Изходния разпределителен водопровод от резервоар Царичино, който обслужва блоковете в горната част на града, има максимално водно налягане от около. 3 бара. Такова налягане е недостатъчно, за да осигури нормалното водоподаване към високите етажи на блоковете в горната част на Балчик.

Ето защо Pöyry Environment предлага за целта да се построи хидрофорна станция в близост до областта на блоковете, която ще може да доставя водно количество от 15 л/сек при височина от 50 метра. Такова съоръжение, ще повиши налягането на водоснабдяването в зоната на блоковете и ще осигури налягане от минимум 2 бара за последните етажи на блоковете. Хидрофора ще има конфигурация от две помпи ендата в работен режим и друга помощна/в режим на готовност. До хидрофора, ще се намира камерата за налягане с обем 3 м³ за да осигури, че помпите няма да работят непрекъснато.

Подробности за хидрофорната станция от чертеж 5.13.S153.BG.

1.18.15     Възстановяване на съществуващата ПС 1  

Съществуващите помпи и електрически превключватели са в много лошо състояние в момента и спешно се нуждаят от подмяна. Затова Pöyry Environment ще включат в обхвата на работа за този договор нови помпи и  помощно оборудване. Новите помпи, ще бъдат разположени във същото помещение, в което се намират старите в момента. Ние, обаче, предлагаме помещението да се разшири и да се построи допълнителна стая, в която да бъдат инсталирани новите електрически превключватели. Това ще бъде в съседство на новата стая за хлориране. (виж точка 6.4.7 по-горе). Превключвателите за помпите и системата за контрол, ще позволят изцяло автоматично действие на помпената станция. Конфигурацията на помпената станция до голяма степен ще се запази в сегашния си вид. Ще има три помпи. Те ще работят в режими - работен/спомагателен и/или изчакващ, в режим на готовност. Като се има предвид височината на налягането, с което помпената станция работи, се предвижда върху тласкателния водопровод към резервоара в Царичино да се инсталира защита от хидравлични удари, с цел неговото предпазване. Това ще бъде под формата на удароубивател поставен или вътре или направо отвън помпената станция. Информация от помпената станция ще се изпраща към ВиК Балчик, където ще може да се наблюдава дистанционно.

Етапите за възстановяването на помпената станция трябва да позволяват запазването на работата на системата по време на целия период на възстановителни работи. Съществуващите помпи и превключватели, ще бъдат спрени от експлоатация и премахнати след пускането на новите в работа. Изпълнителя ще бъде помолен да представи подробно становище за метода, по който възнамерява да постигне такова действие.

1.18.16     Увеличаване обема на черпателния резервоар в ПС 1

Освен замяната на помпите, ние предлагаме да се увеличи обема на черпателния резервоар чрез изграждането на съседен черпателен резервоар, който ще бъде хидравлично свързан с камерата на съществуващия.

Съществуващия черпателен резервоар има обем около 10 м³ и е твърде малък за размера на помпите тъй като има време за задържане само 2 минути. Затова, черпателния резервоар трябва да се увеличи до 100м³ за осигуряване на достатъчен обем.

Новият черпателен резервоар, ще бъде използван и като събирателна точка за водопроводи от изворите „Акбунар".

1.18.17     Отклонение на предварително определени обществени комуникации и връзки

На Pöyry Environment бе предоставена информация от други обществени компании относно местоположението на техните кабели и съоръжения в улиците на Балчик, като телефонни, електрически кабели и др. Тази информация бе включена в подробните чертежи и в Проектосметките, след като бе установено,  че ще е нужно преместване. Въпреки че бяха положени всички усилия новите канализационни и водоснабдителни тръбопроводи, да не засегнат линията и нивото на обществените комуникации и съоръжения, опита с работа по подобни проекти показва необходимостта от включване на сума за непредвидени разходи в Проектосметките за покриване на разходите за отклоняване на тези връзки, които не са били установени предварително или са били установени, но е настъпила промяна в тяхното местоположение и поради тази причина за тяхното отклоняване не са били предвидени средства.

 

1.18.18     Възстановяване на пътища в местата където, ще се полагат тръбопроводи в рамките на този договор.

В повечето случаи, при подмяната или удължението на тези 41.5 км водопроводи, ще бъдат положени под съществуващи пътища в Балчик. Възстановяването на всички пътища бе включен в Проектосметките. Възможно е, обаче да има случаи, в които разширяването на работата по самата улица и лошото състояние на съществуващия път, биха могли да наложат нуждата от пълно възстановяване на улицата. За да има известна сума, при подобни обстоятелства, ще има включена сума за непредвидени разходи в Проектосметките.

ФАЗА 2 НА ВОДОСНАБДИТЕЛНИЯ ПРОЕКТ

1.19          БЪДЕЩА ФАЗА 2 СЕ ФИНАНСИРА В БЪДЕЩЕ ОТ ОБЩИНА БАЛЧИК

1.19.1         Обобщение на обхвата на работа препоръчан за бъдещ втори проект

Въведение

Подготви се задълбочен преглед на системата за питейна вода за да определи възможен втори проект, който да се финансира от Българските власти.

Строителни работи за Фаза 2

Считаме за важни следните точки, които да бъдат включени в бъдещ втори проект, който да се финансира от Българските власти МОСВ и МРРБ

(a)               Инсталиране на нов гравитачен изходен главен водопровод с вътрешен диаметър 500/400мм от обслужващ резервоар Царичино. Дължина - 2.82км /0.44км съответно.

(b)               Построяване на нов резервоар на ниско ниво с обем 1,200 м³ и най-високо водно ниво от 110 м.н.м.р (т.е. 27 м по-високо от съществуващия резервоар).

(c)               Изоставяне на ПС 2.

(d)               Инсталиране на нов тласкателен водопровод с вътрешен диаметър 200мм, с дължина около1 км, от ПС 1 към новия обслужващ резервоар на ниско ниво. (виж точка (б) по-горе).

(e)               Инсталиране на нов гравитачен разпределителен водопровод с диаметър 300 мм надолу от резервоара на ниско ниво, с приблизителна дължина от 0.5км.

(f)                 Презониране на съществуващата водоразпределителна система след построяването на новия резервоар на ниско ниво.

(g)               Подмяна на водоопроводите, които подават вода на ПС1, в областта на изворите „Акбунар".

(h)               Изграждане на покривни конструкции върху сондажите, за защитата им.

(i)                 Възстановяване на около 3км от съществуващата водоснабдителна мрежа в кв. „Изток", който е на изток от „Източното дере".

Наличност на допълнителни средства

Всички схеми по-долу са счетени за важни за подобряването на мрежата и би трябвало да се обмисли предприемането им възможно най-скоро след възстановителните работи или изнесени в настоящия План, при условие че са налични средства за проекта и изграждането им.

 

1.19.2         Подробно описание на втората фаза на Проекта

(1)   Инсталиране на нов гравитачен изходен главен водопровод с вътрешен диаметър 500/400 мм от обслужващ резервоар Царичино. Дължина - 2.82 км /0.44 км съответно

Както е описано в точка 6.3.4 съществуващата система на действие е незадоволителна и не се препоръчва за дълъг период на действие.

Понастоящем има пет зони на налягане в Балчик. Ниската зона, три преходни/средни зони и горната зона (Левски).

(i)           Положението в горната/преходните зони когато помпите в ПС 1, са в действие

• Долната част на града се водоснабдява гравитачно, от резервоара на ниско ниво при всякакви условия на работа. Водата се изпомпва към този резервоар от съществуващата помпена станция 2.
• Водата се черпи към три преходни зони на налягане посредством съществуваща "прекъсвателна камера". От там водата тече гравитачно към трите преходни зони, две от които имат редуцир-вентили за допълнително намаляване на налягането до под 6 бара, в съответствие с Българската Наредба № 4.
• Водата се изпомпва директно от тласкателния водопровод в една горна зона на налягане, която водоснабдява три жилищни квартала в горната част на Балчик, главно Дунав, Кончетата и блоковете.
• Обслужващ резервоар Царичино, който е разположен на върха на платото, също е водоснабден директно от ПС1.

 

(ii)          Положението в горната/преходните зони, когато помпите в ПС 1 не са в действие

• При тези условия т.e. когато помпите не работят, тласкателния главен водопровод действа, като гравитачен разпределителен водопровод и водата се "захранва обратно" надолу по тласкателния водопровод, гравитачно, директно от резервоар Царичино до четирите горна/ преходни зони описани по-горе.

Предложения за в бъдеще от Pöyry Environment

Pöyry Environment препоръчва системата да се поправя, като част от Фаза 2 на Проекта, за постигане на следното:

• Съществуващия напорен водопровод от ПС 1, да се използва само като напорен водопровод за водоподаване към резервоар Царичино.
• Новият гравитачен изходен водопровод с вътрешен диаметър 500/400мм, с дължина 2.82км/0.44км съответно, да бъде изграден в бъдеще от обслужващ резервоар Царичино, което ще позволи горната/преходните зони на налягане, да се водоснабдяват гравитачно, директно от резервоара, при всякакви работни условия.

Такава система ще даде възможност за гъвкавост при управлението и е иконимически изгодна, тъй като няма да е необходимо помпите да работят постоянно; изпомпването към резервоара в Царичино може да се извършва основно през нощта при по-ниска тарифа на електроенергията.

(2)          Построяване на нов резервоар на ниско ниво с обем 1 200 м³ и най-високо водно ниво от 110 м.н.м.р. (т.е. 27м по-високо от съществуващия резервоар)

Съществуващия резервоар на ниско ниво е неподходящ, поради следните причини:

• Той има обем от само 400м³, което представлява само 6 часов запас по време на лятното пиково потребление.
• Върховото водно ниво от 83 м.н.м.р. ограничава използването на резервоара само към пристанището и прилежащите области.
• Застрояването е обхванало цялата област около мястото, така че за сега достъпът до там е възможен само през частна собственост.
• Структурно резервоара е в много лошо състояние с ронящ се бетон отвътре и открита арматура.

Няма друга практическа възможност, освен да се замени резервоара с нов, с по-голям обем и разположен на ново, по-високо място. Имайки предвид трудния достъп до мястото в момента Pöyry Environment препоръчва новия резервоар ниско ниво да се разположи на друго място.

Хидравличния модел е използван за да се оценят двете възможности в условията на издигане и установяване на зони на управление, в резултат на което да се постигне оптимални ниво от 110 м.н.м.р. и зона на водоснабдяване, даваща средна дневна лятна консумация от 2,400м³. Ако приемем, че минималния запас е 12 часа, тогава ще ни е нужен резервоар с обем 1 200 м³.

Предложеното място за новия резервоар на ниско ниво е показано на чертеж 6.6.2.1.

(3)       Прекратяване действието на ПС 2

Като част от бъдеща Фаза 2 се предполага че действието на съществуващата ПС 2 да бъде прекратено и нови помпи и помощни съоръжения да бъдат инсталирани в ПС1, която ще обслужва и двата резервоара - този при Царичино и резервоара на ниско ниво.

Забележка: Съществуващите помпи в ПС 2.

Съществуващото помпено оборудване в ПС 2 по състояние и степен на амортизация е подобно на това в ПС 1. Предвид предложението в дългосрочен план за преместване на резервоара на ниско ниво в бъдеща Фаза 2, което ще промени работните условия на помпите за ниско ниво, се счита за неподходящо замяната на помпите и помощните съоръжения в ПС 2 по време на Фаза 1 от Проекта.

(4)          Инсталиране на тласкателен водопровод с вътрешен диаметър 200 мм и с приблизителна дължина 1 км, от ПС 1 към новия резервоар на ниско ниво (виж точка (2) по-горе).

Когато се прекрати действието на ПС 2, ще стане необходимо построяването на нов тласкателен водопровод 200 мм и дължина от около 1 км, от ПС 1 към новия резервоар, обслужващ ниско ниво (виж точка (2) по-горе).

(5)          Изграждане на нов изходен гравитачен водопровод с диаметър 300 мм. И един разпределителен водопровод с диаметър 150 мм надолу от  резервоар на ниско ниво, с приблизителна дължина 0.5 км.

Построяването на нов обслужващ резервоар ниско ниво на ново място ще изисква полагането на нов изходен гравитачен главен водопровод с диаметър 300 мм от новия резервоар за ниско ниво, както и замяната на съществуващия разпределителен водопровод с нов с диаметър 150 мм и двата с приблизителна дължина 500 м. Този разпределителен водопровод ще се свързва директно със съществуващата мрежа, която ще бъде под-разделена на две зони на налягане посредством нови редуцир-вентили.

(6)          Презониране на съществуващите зони на налягане след изграждане на новия резервоар на ниско ниво

Приемайки, че резервоарът на ниско ниво може да бъде преместен на по-високо място, с най-високо водно ниво от около 110 м.н.м.р., тогава Pöyry Environment установяване на зоните на налягане, като три водозахранвани от резервоар Царичино и две от обслужващ резервоар ниско ниво. 

• Резервоар Царичино би могъл да подава вода към кв. „Левски" и горната/средна част на града, която понастоящем се водоснабдява посредством една прекъсвателна камера на височина 159 м.н.м.р.
• Резервоарът на ниско ниво, когато бъде поставен на височина 110 м.н.м.р., би могъл да водоснабдява долната част на града и пристанищната област, чрез нов редуцир вентил, който ще бъде монтиран на приблизителна височина от 41 м.н.м.р. с налягане на изхода от 2.5бара.

(7)          Възстановяване на тръбопроводите в областта на изворите Акбунар, които водоснабдяват ПС 1

Има нужда от рехабилитация на събирателните тръбопроводи в областа на изворите, особено по отношение на Акбунар, Рачеви и Чатал чешма, които водоподават към ПС 1, тъй като съществуващите връзки между множеството водопроводи, изглежда ненужно усложнено и в някои случаи несигурно.

Когато това се прави би било най - подходящо спирането от експлоатация на помпена станция 2 (виж също (3) по-горе).

(8)       Осигуряване на защита на съществуващите надземни тръбни системи на сондажа

Има нужда от осигуряване на защита на съществуващите надземни тръбни съоръжения и на двата сондажа (сондаж 61 близо до ПС 1 и сондажа при обслужващ резервоар Царичино) чрез построяване на заграждения върху сондажите.

(9)       Възстановяване на допълнителни 3 км от разпределителните водопроводи в кв. „Изток"

Възстановяването на разпределителната мрежа от настоящия проект (Фаза 1), включва замяната на съществуващия АЦ главен водопровод, който захранва кв. „Изток".

Препоръчва се замяната на още 3 км разпределителни водопроводи в тази област, предвид тяхното състояние.

 

1.19.3         Обобщение

Всички изброени по-горе планове се считат за важни за подобряването на мрежата и трябва да се разглеждат като задачи, които да се изпълнят колкото е възможно по-скоро  след приключване на възстановителните работи по Фаза 1. Като такива тези точки са включени в раздел 9 и са оценени, за да се позволи изнасянето им в текущия проект, ако са налични средства.

ПОДРОБЕН ПРОЕКТ НА СЪЩЕСТВУВАЩАТА КАНАЛИЗАЦИОННА СИСТЕМА И НЕЙНОТО УДЪЛЖЕНИЕТО

1.20          ПРОГРАМНИ ЦЕЛИ И ПЕРЕСПЕКТИВИ    

Програмните цели за удължаване и възстановяване на  съществуващата канализационна мрежа, са две.

Първо, да се развият и съгласуват решенията определени в Идейния доклад до ниво на окончателен проект, включително изготвянето на подробни чертежи и Проектосметки за удължаването и възстановяването на съществуващата мрежа, за да се гарантира 100% свързаност към канализационната мрежа на населението от всички части на града. (Фаза 1).

Второ, да се извърши оценка на съществуващата мрежа в долната част на града и да се дефинират възможностите за развитие на мрежата в бъдеще (Фаза 2).

Подробен проект за двете фази на работа, който да бъде подкрепен от изграждането на хидравличен модел.

1.21          ПРОГРАМНА БАЗА

1.21.1         Прогноза за ръста на населението

Подробно описание на предвижданията за ръста на населението в периода между 2005 (базисна година) и 2022 (проектен хоризонт) е представено в т. 2.2.1 на този План.

Както бе вече обяснено, крайната цифра обхваща два различни компонента, а именно;

• Постоянно население и,
• туристи.

Използваните цифри се основават на информация получена от и съгласувана с Община Балчик.

1.21.2         Предвидена емисия на отпадни води

Подробен преглед на водната консумация за годините между 2005 (базисна година) и 2022 (проектен хоризонт) е представен в раздел 6. Емисията на отпадни води, бе изчислена в съотвествие с цифрите за водопотребление.

Проектирания поток за  2022г  бе използван за основа на проекта на новата мрежа и новата ПСОВ, както подробно е представено в Таблица 6 по-долу. Проверка бе направена за предвидената емисия на отпадни води за 2009г, която представя първата година от изпълнението на Проекта.

Обобщение на емисиите и за двете години 2009 и 2022 е направено в Таблица 6 а подробно описание за това как са изчислени потоците за проектния период е направено в Анекс E.

Таблица 6: Емисия за проектни цели за канализационната мрежа и новата ПСОВ

	2009			2022
	население	Екв. PCC	Поток	Население	Екв.  PCC	Поток
	-	m3/c/d	m3/d	-	m3/c/d	m3/d
Местно
Постоянно	14,000	0.160	2,240	14,000	0.140	1,960
Туристи	10,000	0.300	3,000	16,000	0.160	3,520
Общо/ Средно	24,000	0.218	5,240	30,000	0.183	5,480
Проект		0.220			0.180
Помощни
Промишлен		0.052	1,258		0.050	1,502
Друг поток*		0.108	2,592		0.072	2,160
Общо		0.160			0.122
Проект		0.150			0.110
Среден поток DWF
Общо за проекта		0.370			0.290
Средно (м3/ден)			8,880			8,700
Средно (м3/ч)			370			363
Върхово потребление и върхов фактор 3.64 (л/сек)			374.1			366.5
Пълен поток за работа (м3/ден)			32,323			31,668

 *Забележка: "Друг поток" включва дъждовна вода, инфилтрация и незаконни свързвания.*

1.21.3         Инженерни параметри

Според Българските стандарти за проектиране „Норми за проектиране на канализационни системи", публикувана на 01 Януари 1990г., би следвало да се приложат следните инженерни стандарти:-

• Минималния диаметър на тръбата трябва да е 300 мм.
• Всички тръби доколкото това е възможно трябва да бъдат положени в средата на пътя.
• Минималната дълбочина за полагане на тръбите в пътя е 2 м.
• Максимално разстояние от 60 м между шахтите, в зависимост от диаметъра на тръбата.

В допълнение на горното, обичайна инженерна практика е проверката на минималната и максималната скорост и стойности от 3 м/сек и 0.75 м/сек съответно са често прилагани.

Критериите за минимален поток са важни, за да осигурят „самопочистваща скорост". При проектиране на разделни системи и по-специално за отпадни води, това често е трудно да се постигне.  Като се има предвид, че според Българските стандарти минималния диаметър на тръбата трябва да е 300 мм (виж проектни рискове т. 7.4.6 (f) по-долу за подробности) "самопочистването" ще бъде  невъзможно да се постигне в по-голям брой от случаите, особено в горните клонове на мрежата, които могат да обслужват само няколко имота.

1.21.4         Проектен хоризонт

Проектния хоризонт за бъдещо развитие на системата е 2022г. Проектния поток на канлизационната мрежа е изчислен въз основа на проектирания ръст на населението и промените в консумацията на глава от населението в съответствие с проекциите за водоснабдителната мрежа. Бяха взети под внимание и промишлените водни количества.

1.22          Модел на канализационна мрежа

1.22.1         Въведение

Съществуващата канализационна мрежа е главно разделна система и е концентрирана предимно в долната част на гарда. Известно е, обаче, че повърхностни води се вливат в части от мрежата и се заустват през смесени канализационни преливници (CSOs) в „Източното дере". Също така има оттичане на дъждовна вода направо в „Източното дере" и към пристанището. Понастоящем горната част на града е само частично обхваната от канализация.

В подкрепа на проектната работа бе направен хидравличен модел на съществуващата мрежа. Модела бе използван за оценка на изпълнението на съществуващата мрежа, вземайки единствено количеството на отпадните води и разширен в развитието на новия проект за горната област. Бяха проведени само хидравлични симулации на потока от отпадни води. Не бяха включени дъждовните води. По - подробен доклад за построяването на модела е направен в отделен доклад, който ще бъде представен когато Модела бъде предаден на Община Балчик и ВиК Балчик при завършването на ТА Договора.

Съгласно Ръководството за планиране на отпадна вода и „Кодекса за извършване на хидравлично моделиране на канализационните системи", както и задължителното вземане под внимание на съществуващата система и целите на проектиране, се предлага да се построи тип 1 - Схематичен Планов Модел, със следните специфични цели:-

• Да се направят симулации на потоците и условията в главните колектори (особено Главни Колектори I, V, VI и VIа)
• Постигане на сравнително точно представяне на съществуващата мрежа за да се даде възможност за по-подробен проект за внедряване на новата мрежа в границите.
• Да се направи цялостна оценка на целия водосбор за проектни цели за да се определят всички хидравлични липси и изисквания за възстановяването.

Autocad файла предоставен от ВиК Балчик през първия месец на проекта, включва също и данни за канализационната мрежа въпреки че някои области на града не бяха завършени. Общия брой на съществуващите шахти бе изчислен на 700. За да завършят задачата и да определят линията и нивото на главните колектори, специалистите на Консултанта, проведоха подробни проучвания на място и изследване на кота капак и дълбочини, по дължина на главните колектори и някои клонове. Програмата бе проведена между Ноември 2005 и Март 2006. Бяха проучени общо 400 шахти. Общата дължина на изследваните тръбопроводи бе 14.69 км от общо 27.38 км, което представлява 54% от мрежата. Данните от файловете Autocad своевременно се обновяваха, при наличието на нови данни.

Данните за мрежата, получени и потвърдени, както по-горе, осигуриха основата за изграждането на мрежовия модел. Плана на мрежата бе трансформиран от Autocad в InfoWorks пакет. Размерите на тръбопроводите и местоположението на шахтите бяха въведени заедно с  нивелетите и покривните нива. Проводимостта на всеки участък от тръбата, беше определена и добавени цифри за средната консумация на глава от населението (Таблица 6 по-горе). Разпределението на населението в града, бе на база получени от данни от Общината за преброяване на населението. Цифри за бъдещия ръст на населението бяха проектирани в съответствие с Таблица 3 и Анекс Е. Бе прието, че повечето от туристите през лятото са концентрирани в долната част на града и по-точно в зоната на пристанището и вилната зона.

 

1.22.2         Действие на съществуващата мрежа

Обширните проучвания на място, изследвания в процеса по построяване на модела изясниха множество проблеми в съществуващата мрежа. С развитието на схемите за новата мрежа, тези недостатъци в съществуващата мрежа ще бъдат проучени и ще бъдат направени предложения за подобрения, доколкото това е изпълнимо. Изпъкнаха следните проблеми:-

• Съществуващата мрежа в горната част на града, се ограничава главно до областта на блоковете и се смесва с потоци от дъждовни води в тръба с малък диаметър (300мм), която се зауства в ул." Черно море". Канала продължава със същия диаметър до ръба на долната част на града, където от преливника се оттича в Източното дере.
• Има втора точка на оттичане малко по-надолу по течението, която просто изхвърля смесения поток от втори (по-малък) водосбор в дерето.
• Трета водосборна област, покриваща повече или по-малко централната част на долната зона на Балчик се заустват в тръбопровод с диаметър 200мм в ул. „Черно море" до преливна точка до сградата на съда. Поредица от повърхносни водни колектори са свързани към тази точка и потока се зауства в „Източното дере" посредством смесени канализационни преливници. На практика повечето от отпадните води преливат много малко при преминаването си надолу.
• Четвъртата водосборна област може да се определи, като лежаща между площада на града и пристанището. Горната част на водосбора, изглежда се зауства в напорния тръбопровод от каналната помпена станция, посредством дюкер. Така или иначе точното действие на тази под система не е ясно. Долната част на водосбора включва главни колектори VI и VIа, които се включват в помпената станция. Проблемите свързани с главен колектор VIa са представени отделно

1.22.3         Основни работни елементи на мрежовия модел

Основните работни елементи могат да бъдат обобщени, както следва:-

• Оценка на функционалността на съществуващата мрежа в „реално време", за определяне на нуждите от подобрения на системата, с особено внимания към нуждата от разделна система за отпадни и дъждовни води.
• Проект на новия разделен мрежов колектор (само за отпадни води) за горната част на града.
• Проекта на главния колектор между горната мрежа и отчасти завършения колектор при входа на новата ПСОВ.

Стъпки за подобряване на действието на съществуващата мрежа

Както бе подчертано в раздел 7.3.2 горе, има множество ключови области, които трябва да се вземат предвид, за усъвършенстване функционалността на мрежата и със специално ударение върху целите за отклоняване на изхвърлянето на отпадни води в „Източното дере". Основните елементи за това са:-

• Проекта на новата мрежа в горната част на града, който предвижда събирането на всички отпадни води и отвеждането им чрез нов главен колектор към новата ПСОВ.
• Във връзка с горното преглед на двата съществуващи преливника от ул. „Черно море" в „Източното дере" и осигуряване на необходими подобрения или възстановителни работи.
• Водосборната зона, покриваща централната област на долната част на града, понастоящем зауства в „Източното дере" близо до сградата на съда и потока е смесен - отпадни и дъждовни води. Предвижда се отклоняване на потока от отпадъчни води към новия главен колектор и проучване разделянето на дъждовните води.
• Бе преразгледана функционалността на съществуващия дюкер и бе предвиден нов обходен маршрут.
• Бяха предвидени средства за възстановяването на съществуващата канализационна помпена станция.
• Замяната на определени участъци на същестуващите канализационни тръбопроводи в долната част на града, поради малкия капацитет.
• Преглед на състоянието и изпълнението на главен колектор VIа, също бе направен, като части от него бяха включени в рамките на този проект и бяха направени препоръки за бъдещи подобрения в рамките на отделен Проект.

Проект на новата мрежа в горната част на града

Мрежовия модел бе използван за подставка на проекта за новата мрежа за горната част на града. Системата е проектирана разделна и потоците бяха получени въз основа на проектните цифри за ръста на населението, изложени в Анекс Е.

InfoWorks пакета позволява определянето на водосборните зони свързани с дължината на всяка тръба и генерира дебит, въз основа на данните за броя на населението и нормата за консумация на глава от населението. Бе взет предвид „битов поток" от индустриалните области на запад от града, като еквивалент на население. Бе приет пиков фактор 4 за поток при сухо време (DWF).

Надлъжните профили са автоматично изчислени в InfoWorks от нивелетите и покривните нива а данните могат да се изведат на Mapinfo или като файлове Excel.

Проекта на мрежата на второстепенните колектори е първоначално базирана на задоволителния минимум „самопочистваща" скорост в тръбопроводите.

Проекта взема предвид също изискванията на Българската наредба 4, която посочва, като минимален диаметър за второстепенен колектор 300мм. Това не е обичайна практика в Западна Европа, особенно за разделни канализационни системи .

Проект на Главен колектор 1

Главен колектор 1 ще се свърже със съществуващия Главен колектор към новата ПСОВ, която е в югоизточната част на града. Бяха първоначални обмислени три възможни проекции на трасето, както следва:

1.                 Използвайки ул. Христо Ботев за линия между горната и долната част на града, надолу към Гемиджи чешма и завиваща към Преливник 4. Надолу от Преливник 4, колектора следва ул."Черно море" на кратко разстояние преди да се спусне в по-ниската част на западния ръб на Източното дере. Колектора поддържа тази линия до достигане на долната част на дерето. Последния участък пресича дерето и посредством пре-конструиран бетонов канал се свързва с частично завършения колектор близо до ПСОВ.    

2.                 Като възможност 1 горе, но при „Гемиджи чешма" линията следва западната страна на града (по протежение трасето на съществуващия главен колектор ГК V) и достига областта на болницата, завива надолу и минава през главния площад и през ул „Дионисополис", преди да слезе в дерето. Долните участъци са също като горната възможност 1.

3.                 Използването на ул. „Черно море" за подравняване между горната и долната области на града, до точка точно под Преливник 4. След това колектора се спуска в Източното дере и следва дъното на долината, докато се свърже със съществуващия бетонов канал (възможност 1 горе).

В хидравлично отношение всички горепосочени възможности имат подобни характеристики. Възможност 3, обаче, има следните предимства, сравнена с възможности 1 и 2, като:-

• Трасето е най - пряко и следователно най - кратко.
• Следва най - ниската част на дерето и затова ще обхване възможно най - голяма водосборна област.
• Ще сведе до минимум възможността от разрушаване на обществените комуникации, особенно в долната част на града.

Следователно това трасе бе избрано за проекта на главния колектор (отнеси се към раздел 7.5.1 за подробности).

Проекта на колектора трябваше да вземе предвид проекта за стабилизиране на склона, който общината предвижда за части от трасето. Направени са проекти от доста време, за повдигане нивото на дерето и е предложено възобновяване на работата тази година. Ако това се случи, е почти сигурно, че работата ще бъде завършена преди началото на проекта за водоснабдяване и канализация. Трасетата на тръбопроводите бяха координирани по отношение на линиите и нивата с проекта за насипване.

 

1.23          ПРЕДЛОЖЕНИ ИНВЕСТИЦИОННИ МЕРКИ

1.23.1         ИСПА компоненти определени в ЗиП

Спецификацията на ИСПА компонентите за удължаване и възстановяване на съществуващата канализационна система е посочена в Анекс B /точка B2 - Компонент 2 на ЗиП и обхваща следните под-компоненти:

1.                  Главен колектор от покрайнините на града към новата ПСОВ (1,308 м разделени на три участъка 200 м, 178 м и 930 м)

2.                  Възстановяване на съществуващата канализационна помпена станция в близост до пристанището.

3.                  Възстановяване на участък с дължина 730 м от ГК VIa от хотел „Двата петела" до съществуващата ПС1 (Забележка: тази точка заменя предишната точка  2.3 - от Анекс B/т. B2 - Компонент 2 - нова помпена станция)

4.                  Оставащите канализационни колектори

a)                    Изграждане на нов канализационен тръбопровод № 1 с дължина 1011м (четири участъка от 414 м, 231 м, 347 м и 19 м) между главния колектор към новата ПСОВ и колектора към областта с новата канализационна мрежа;

b)                    Изграждане на нов колектор с дължина 1692 м (300мм) който да свързва канализационния тръбопровод с областта с новата канализационна мрежа;

c)                    Изграждане на канализационни колектори (главен и второстепенен) за горната част на града (приблизително 32 км);

5.                  Разделяне на дъждовната вода от канализацията.

За да се отдели дъждовната вода от съществуващата канализационна мрежа, ще бъде възстановен съществуващ бетонов тръбопровод с приблизителна дължина 2,285 м и диаметър 300 мм.

6.                  Възстановяване на съществуващите бетонови клонове

Приблизително 1,200 м тръбопровод с диаметър 300 мм ще бъде възстановен за да се намали повишената инфилтрация на потоци чрез възстановяване на съществуващите канализационни тръбопроводи.

7.                  Изграждане на ново удължение на съществуващия ГК VIa към вилна зона „Кулака" с дължина приблизително  1,000 м.

8.                  Построяване на нови канализационни тръбопроводи с приблизителна дължина  1,000 м във вилна зона „Кулака", за да се позволи на имотите, които понастоящем се намират във „водозащитната зона", да се свържат към канализационната мрежа.

Други точки, които не са определени в ЗиП но са неделима част от Проекта

9.                  Изготвяне на цифрови карти на съществуващите и предложени удължения на канализационната мрежа.

10.              Развитие на Хидравличния модел на съществуващите и предложени удължения в мрежата.

1.23.2         Преконфигурация на работни точки определени в ЗиП

Точки (2.1) до (2.10), както са определени в ЗиП, бяха установени в следните под-компоненти, а дължините бяха актуализирани:

1.                  Изграждане на нов главен колектор с дължина 3,000 м от покрайнините на града до съществуващия главен колектор, който да водоподава към новата ПСОВ.

Забележка: Точка (1) е обобщение на точки 2.1, 2.4.1 и 2.4.2 посочени по-горе, но трябва да се отбележи че тази дължина НЕ включва 800 м от дължината на съществуващия ГК, която вече е изградена от Общината, в рамките на предходен договор т.e. която захранва последния участък преди новата ПСОВ и която отговаря на действителната изискуема дължина.

2.                  Възстановяване на съществуващата канализационна помпена станция в близост до пристанището.

3.                  Възстановяване на ГК VIa с дължина 730 м от хотел „Двата петела" към съществуващата ПС 1 (Забележка: замества предишната точка .2.3 - от Анекс B/т. B2 - Компонент 2 - нова помпена станция)

4.                  Построяване на второстепенни канализационни тръбопроводи за областта от града, която в момента не е обхваната от канализация (приблизително 20 км).

5.                  Разделяне на дъждовната вода от отпадната.

Забележка: За да се раздели дъждовната вода от канализационната мрежа, ще се положи тръбопровод паралелно на съществуващите бетонови тръбопроводи с приблизителна дължина 3,400 м с диаметър 335 мм.

6.                  Възстановяване на съществуващите бетонови клонове

Забележка: 1,100 м тръбопровод с диаметър 335 мм, ще бъде възстановен за да се намали високата инфилтрация на потоци чрез замяна на съществуващите канализационни тръбопроводи.

7.                  Изграждане на удължение с дължина 740 м на съществуващия ГК VIa към вилна зона „Кулака" включително възстановяване на съществуващата шахта № 807.

8.                  Изграждане на нов канализационен тръбопровод с дължина 1,000 м във вилна зона „Кулака" за да се позволи на определени имоти да се свържат към канализационната мрежа.

9.                  Изготвяне на цифрови карти на съществуващите и предложени удължения на канализационната мрежа

10.              Изготвяне на Хидравличен модел на съществуващите и предложени удължения в мрежата

Важни забележки засягащи точки (7) и (8) по-горе

Точки (7) и (8) бяха включени в тези предложения като определени в Анекс C - Физически показатели на Заданието за Проектиране.

Канализационните тръбопроводи, определени в точка (8) по-горе могат да бъдат изградени в рамките на този договор, само след изготвянето на устройствен план и одобряването му от община Балчик, който обозначава предложените нива и линии във вилна зона „Кулака".

1.23.3         Допълнителни точки, които да бъдат включени както бе поискано от Клиента и Общината

11.              Дистанционно наблюдение на нивата в съществуващата канализационна помпена станция 1

1.23.4         Други съществени точки които са включени но които не са определени в ЗиП

В допълнение към Обхвата на работа ние считаме, че би трябвало въпреки всичко да са неделима част от Фаза 1 на Проекта.

12.              Намаляване на подпочвените води, които се заустват в шахтите в горния участък на ГК VIa

Тази точка цели да намали потока на подпочвени води в горната част на ГК VIa, чрез затапване на успоредните дренажни тръбопроводи, които приемат подпочвени води и ги заустват в Главния колектор.

1.23.5         Паралени мерки към работите по Фаза 1

В допълнение към действията включени във Финансовия Меморандум съ-финансиран от Европейския фонд, Българските власти, ще финансират паралелно следните допълнителни дейности със 100% средства на местно ниво (държавни или общински).

• Премахване на съществуващите септични ями и изграждането на връзка между домакинствата и уличните канализационни тръбопроводи, които ще бъдат полагани до границите на имотите (с ИСПА средства).
• Всички необходими работи за геоложка стабилизация свързани с изграждането на главните колектори и канализационни тръбопроводи.
• Мерки за защита на водоснабдяването на града срещу замърсяване от сметището въз основа на резултатите от гео-хидроложката програма за мониторинг, изпълняваща се в момента и предпроектното проучване изготвено от Pöyry Environment (виж раздел10).
• Геотехническа стабилизация и укрепителни дейности на брега за построяването на новата ПСОВ (ако има нужда, като резултат от проведеното геоложко проучване).
• Извеждане от експлоатация на съществуващата ПСОВ

1.23.6         Проектни рискове

За действието на предложената нова канализационна система, бяха определени следните проектни рискове:

(i)                      Нуждата от нова система за дъждовна вода в горната част на Балчик.

С планираното текущо инвестиране в канализационната система, нуждата от паралелно инвестиране в удължаването и възстановяването на системата за дъждовна вода е първостепенно. Без това инвестиране, дъждовната вода, ще продължава да се зауства в канализационната мрежа и да създава проблеми с пренатоварвания към планираната нова ПСОВ.

Като се вземе предвид факта, че ИСПА средства не са определени за изграждането на отделна мрежа за дъждовна вода в Балчик, тогава единственото решение е инвестиции да бъдат направени от страна или на Българското правителство или от община Балчик. Това ще осигури доизграждането на системат за дъждовна вода паралено със системата за канализация и така ще се избегнат възможните инвестиционни рискове.

(ii)                    Невъзможност от страна на Българските власти да осигурят паралелно инвестиране навреме за допълнителните дейности, определени в т 7.3.5 по-горе, чието изпълнение изисква 100% местно финансиране (държавно или общинско).

(iii)             Невъзможност да се завърши удължаването и възстановяването на новата канализационна мрежа по същото време по което и новата ПСОВ ще бъде готова за пускане в експлоатация, което ще доведе до проблеми при работата на станцията и най - вече в прилагането на действащите гаранции на Изпълнителя.

• Закъснения от 6 до 12 месеца или повече за завършване на мрежите, също ще доведе до влошаване състоянието на новото оборудване, монтирано в новата ПСОВ. Това ще се отрази и върху гаранциите на оборудването които ще станат невалидни.

(iv)                 Прогнозирана емисия отпадни води

• Новата канализационна мрежа и ПСОВ са проектирани въз основа допускането, че те ще бъдат пуснати в експлоатация през 2009г., и че проектната емисия отпадни води, ще бъде намалена до цифрите посочени по-горе т.7.2.2 И Таблица 6.
• Зa постигане на проектната емисия отпадни води е наложително да бъде изпълнена задачата за намаляване на течовете в противен случай има опасност от хидравлично претоварване на мрежата и пречиствателната станция, дори и през 2009 когато ще са изпълнени новите работи. На ВиК Балчик, ще бъде възложено да поддържа висок стандарт за съществуващите канализационни тръбопроводи, които няма да бъдат удължени или възстановени в рамките на този договор.

(v)              Възстановяване на съществуващите водоснабдителни и канализационни тръбопроводи

• Обхвата на работа за този Проект включва само замяната или възстановяването на около 4.5 км канализационни тръбопроводи в Балчик. Въпреки че възстановяването на водопроводите, ще намали значително количеството на течовете в почвата, съществуващата канализационна система в долната част на града, която няма да бъде възстановена в рамките на този Проект, ще остане голям проблем тъй като отпадните води, ще продължават да текат от тръбните връзки, точките на свързване със шахтите и т.н.

(vi)                 Установени Български стандарти за проектиране за минимален диаметър на канализационните тръбопроводи

• Българската наредба за проектиране № 4 определя, че минимален диаметър на канализационните тръбопроводи трябва да бъде 300мм. Pöyry Environment приема, че такъв стандарт е подходящ за смесена канализационна система, но не и за разделна система, като тази проектирана за Балчик. Няма наложен такъв стандарт за разделна система никъде другаде в Европа.
• При други обстоятелства Pöyry Environment биха препоръчали изграждането на 1 км канализация с тръбопроводи с диаметър 300 мм, а за по голяма част от участъците са подходящи тръби с по-малък диаметър. Това може да се сравни с нуждата от изграждане на 20 км тръбопроводи с диаметър 300 мм за посрещане изискванията на Наредба № 4.
• Последствията от налагането на този стандарт са две:
• Разходите по изграждането на разделна система ще бъдат ненужно завишени, отколкото е необходимо в действителност.
• Ще бъде трудно, ако не и невъзможно, да се постигне „самопочистващата скорост" в тръбопроводи с диаметър 300 мм напр. По улици които имат малък брой къщи.

1.24          ПОДРОБНО ОПИСАНИЕ НА РАБОТНИТЕ КОМПОНЕНТИ

1.24.1         Изграждане на нови главни колектори от покрайнините на града до съществуващия главен колектор, който подава към новата ПСОВ

Проектирания главен колектор №1 ще свързва горната част на града с новата ПСОВ. По цялата си дължина новия главен колектор ще отвежда отпадните води гравитачно.

Бяха обмислени три възможни трасета в Предварителния Проектен Доклад и те са описани в раздел 7.3.3. Предпочитаното трасе за главен колектор между горната част на града и ПСОВ следва ул. „Черно море" до точка точно под преливник 4 и се спуска в Източното дере за да следва дъното на дерето  и продължава по това направление до долната част на долината. Последния участък пресича дерето и посредством защитен бетонов канал се свързва с отчасти завършения колектор близо до ПСОВ (възможност 3 както бе описано в т 7.3.3 по-горе).

При проектиране на нивелетата на колектора се взе предвид работа на Общината по запълване и стабилизация на дерето.

Общата дължина на Главния Колектор по това трасе е 3.0 км и включва 79 шахти. Таблица 7  представя обобщение на дължините и размерите на тръбите.

Таблица 7: Дължина на новия Главен Колектор

Точка	Дължина (км) по диаметър на тръбите( вътрешен диаметър в  мм)
	335 мм	527 мм	Общо
Главен Колектор № 1	1.221км	1.778 км	2.999 км

Пълни подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.2         Възстановяване на съществуващата канализационна помпена станция в близост до пристанището

Съществуващата помпена станция за отпадни води е разположена в близост до пристанището и обслужва долната част на града свързана с главни колектори VI, VIa  и локални клонове. Помпите изпомпват към ПСОВ по тласкателен тръбопровод с диаметър 150 мм и гравитачен тръбопровод.  На практика поради състоянието на съществуващите колектори, и в частност ГК VIa, много малко количество отпадни води достигат до помпената станция. Помпената станция, помещения и оборудване, въпреки че функционират са в много лошо състояние.

От последните изследвания се допуска, че по-високите части обслужвани от колектор V са свързани към тласкателния тръбопровод чрез дюкер.

Неонходимо е цялостно обновяване на инсталацията и това включва следните точки:-

• Замяната на 3 канализационни помпи всяка от които с обем 50 л/сек за пренасяне посредством съществуващия тласкателен тръбопровод към новия главен колектор към ПСОВ.
• Замяна на цялото електрическо оборудване и превключватели.
• Осигуряване на автоматичен контрол за помпите.
• Подновяване на сградата.

Снимки на съществуващата канализационна ПС са показани в Анекс G.

1.24.3         Възстановяване на участък с дължина 730 м от ГК VIa от хотел „Двата петела" до съществуващата ПС1 (Забележка: тази точка заменя предишната точка  2.3 - от Анекс B/т. B2 - Компонент 2 - нова помпена станция)

Забележка: Точка 2.3 от ЗиП определя построяването на нова помпена станция на Изток от пристанищтната зона на Балчик. Това бе счетено за нужно тъй като наклона на съществуващия ГК VIa, който минава пред пристанището, бе недостатъчен за осигуряване на "самопочистваща скорост" при нормален поток. Това е довело до натрупване на твърди отпадъци в тръбопровода, което води до постоянно оттичане на отпадни води, през преливници, в пристанището.

Като алтернатива на нова помпена станция (точка 2.3), Pöyry Environment предлага изграждането на нов ГК VIa с дължина 730 м, който ще има значителен наклон който да осигури заустването на отпадните води от хотелите, ресторантите и заведенията в зоната на пристанището директно в съществуващата ПС1 без необходимост от втора помпена станция.

Съществуващото трасе на ГК VIa и новото трасе включително наклона на тръбите са показани на чертеж 7.5.3.1.

Тази нова дължина на ГК VIa е проектирана също така, да обслужва за в бъдеще вилна зона „Кулака", както и предполагаемото развитие на областта на Запад от града.

Цялата дължина на новия главен колектор е 728 м (виж Таблица 6) включително 18 нови шахти.

Таблица 8: Дължина на заменяните участъци на ГК Via

Дължина (м)	ID (мм)	OD (мм)	Материал
728.25	418	500	ПЕВП

Пълни подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.4         Изграждане на нови второстепенни канализационни тръбопроводи

Проекта на новата канализационна мрежа за Балчик е подробно описан в т. 7.3 по-горе. Въпроса за минималния диаметър на тръбите бе повдигнат пред МОСВ и по принцип минимален диаметър от 300 мм трябва да бъде приложен. Модела бе допълнително тестван за да отрази това и доколкото е възможно да поддържа наклоните така че да се постигне определения минимум на скоростта в по-големите тръбопроводи.

Като цяло проекта на новата канализация цели:

• Да свърже всички къщи към канализационната мрежа.
• Осигуряване на нови връзки между същестуващата мрежа и новия главен колектор №1 за заустване на отпадните води в ПСОВ.
• Изграждането на нови канализационни тръбопроводи в горната част на града и областта на блоковете, за да се позволи на съществуващите тръби да функционират като колектори на повърхностни води, които да се заустват в „Източното дере".

Таблица 9 по - долу представя обобщение на новите второстепенни канализационни тръбопроводи които бяха проектирани т.е.

• Второстепенни канализационни тръбопроводи в областите където понастоящем няма изградена канализация.
• Тръбопроводи за разделяне на дъждовната от отпадната вода
• Замяна на съществуващите бетонови канализационни клонове
• Замяна на съществуващите тръбопроводи с малък обем

Дължините за домовите отклонения, които влизат в обхвата на работа, т.e. отклоненията от второстепенните канализационни тръбопроводи до границата на собственост на имота, не са включени в тази дължина.

Таблица 9: Дължина на новата мрежа

	Дължина на тръбите (м) по диаметър на тръбите (ID/OD мм)*
	209/250	335/400	418/500	Total
Част I	454	6,762	0	7,215
Част II	51	3,743	0	3,793
Част III	66	4,709	0	4,775
Част IV	0	2,833	0	2,833
Част V	71	5,589	235	5,894
ОБЩО	642	23,635	235	24,511

*дължините за домовите отклонения не са включени в тази дължина

Минималния вътрешен диаметър 300мм бе спазен с изключение на някои клонове, които обслужват само малък брой къщи.

В следните под-секции, проекта на второстепенната канализация е описан подробно за всяка част.

1.24.4.1   Част I

Тази част е разположена в северо-източната част на града, между ул. „Стара планиан" и ул."Дунав". Понастоящем като цяло тя не е обхваната от канализация. Само по дължината на ул."Дунав" съществува канализационен тръбопровод (диаметър 400/1000 мм) със няколко домови отклонения. Съществуващите домови отклонения ще бъдат прекъснати и свързани отново към новия уличен тръбопровод. Съществуващия тръбопровод може да се използва отделно за дъждовна вода в бъдеще.

Тръбопроводите са проектирани да обхващат 100% от имотите. Отпадните води ще се събират гравитачно посредством второстепенната канализация и отклонявани в 4 главни тръбопровода,  които са разположени по дължината на ул."Дунав" (участък D), ул."Арда" (участък C), ул."Волга" (участък B) и ул."Струма" (участък A). Участъци B и C заустват отпадните си води в участък A който зауства по-нататък в участък D. Освен това, участък D приема отпадни води от къщите по улицата и промишлената зона на северо-изток от града и зауства в новия главен колектор № 1.

Проектираните второстепенни тръбопроводи ще позволят свързването на около 370 къщи които понастоящем заустват отпадните си води в септични ями. Освен това, къщите които в момента са свързани към канализационния тръбопровод по ул."Дунав" ще бъдат свързани към новия канализационен тръбопровод (участък D).

Общата дължина на новите канализационни тръбопроводи в тази част е 7.2  км с вътрешен диаметър главно 335 мм (виж Таблица 9).

1.24.4.2   Част II

Тази част обхваща северо-западнат част на „Левски", оградена от ул."Дунав", ул."Варненска" и ул."Стара планина". Подобно на част I, в тази част понастоящем няма канализационна система. Само по ул."Варненска" съществува канализационен тръбопровод с няколко домови отклонения.

Отпадната вода в тази област ще се събира гравитачно. Тази област ще има два главни канализационни тръбопровода, един по ул."Варненска" (участък F) и друг по ул."Люлин" (участъци A и B). Участък F приема отпадните води от имотите по дължината на улицата и промишлената зона в западната част на „Левски" и зауства в новия главен колектор №1. Участъци A/B приемат всички отпадни води от къщите в тази част на града, и ги заустват в тръбопровода на ул."Дунав" (участък D на част I) който зауства в новия главен колектор №1.

Проектираните второстепенни тръбопроводи ще позволят свързването на около 150 къщи които понастоящем изхвърлят отпадните си води в септични ями. Освен това, къщите които в момента са свързани към канализационния тръбопровод по ул."Варненска" ще бъдат свързани към новия канализационен тръбопровод (Section F).

Общата дължина на новите канализационни тръбопроводи в тази част е 3.8  км с вътрешен диаметър главно 335 мм (виж Таблица 9).

Пълни подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.4.3    Част III

Тази част покрива западната част на кв.„Левски", т.е. областта северно от стадиона и северната част от зоната на блоковете, състояща се от 6 до 8 етажни жилищни сгради. Освен областта на блоковете и един тръбопровод по ул."Ропотамо", областта понастоящем няма канализация.

Съществуващите канализационни бетонови тръбопроводи (с диаметър до 800 мм) по ул."Ропотамо"  и „Д-р Ж. Бончев" са смесени. Проучванията на инженерите на Poyry Environment показаха, че освен дъждовна и подпочвена вода инфилтрира от тръбните връзки. По тази причина и поради големия диаметър на съществуващите тръбопроводи, ще бъдат изградени успоредно нови канализационни тръбопроводи за разделяне на дъждовните от отпадните води (участъцу A и I). Съществуващите тръбопроводи след възстановяване на връзките им могат да се използват от общината, за дренаж на дъждовни води в бъдеще.

Отпадните води от източната част на тази област, където в момента няма канализация, ще бъдат зауствани в два главни тръбопровода. Единия ще бъде положен по ул."Ком/ ул."Янтра" (участък C) който ще зауства във втория главен тръбопровод по ул."Стара планина"/ул."Ропотамо" (участък A) който зауства в новия главен колектор №1.

Проектираните второстепенни тръбопроводи ще позволят свързването на около 260 къщи които понастоящем заустват отпадните си води в септични ями.

Общата дължина на новите канализационни тръбопроводи в тази част е 4.8  км с вътрешен диаметър главно 335 мм (виж Таблица 9).

Пълни подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.4.4   Част IV

Тази част обхваща областта източно от стадиона и южната част на областта на блоковете.

Има два съществуващи бетонови канализационни тръбопровода (диаметър 800 мм) в областа на блоковете, по ул."Д-р Ж. Бончев" и ул."Ген Колев". Тъй като и двата приемат и дъждовни и отпадни води, ще бъде изграден нов успореден тръбопровод за да се раздели дъждовната от отпадните води (участъци C и F). Съществуващия тръбопровод би могъл да се използва за дъждовни води в бъдеще.

По настоящем жилищната област източно от стадиона не е обхваната от канализация. Отпадните води от тази част, които ще се приемат от новата канализационна мрежа ще се заустват посредством нов канализационен тръбопровод (участък A) в съществуващия канализационен тръбопровод по ул. „Георги Бенковски".

Проектираните второстепенни тръбопроводи ще позволят свързването на около 100 къщи, които в момента заустват в септични ями.

Общата дължина на новите канализационни тръбопроводи в тази част е 2.8  км с вътрешен диаметър главно 335 мм (виж Таблица 9).

Пълни подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.4.5    Част V

Тази част обхваща старата част на града. Има съществуваща канализация за по-голямата част от тази област. Въпреки това няколко улици не са свързани и до сега към канализационната мрежа.

Тук следва описания на главните участъци:

Участък B

Този участък трябва да бъде подменен поради малкия обем на съществуващия тръбопровод. Модела показа, че съществуващия диаметър от 300 мм не е задоволителен за заустване на отпадните води. Затова ще бъде заменен с ПЕВП тръбопровод (вътрешен диаметър 335/527 мм).

Участък C

Съществуващия бетонов тръбопровод (диаметър 1000 мм) по ул. „Христо Ботев" и ул."Райко Даскалов" е смесен приема и дъждовни води и в момента се зауства в Източното дере.

За да се отдели дъждовната от отпадните води, ще бъде изграден нов успореден тръбопровод който ще зауства отпадните води в новия главен колектор.

След прекъсването на всички домови отклонения, съществуващата бетонова тръба би могла да се използва за тръбопровод за приемане на дъждовна вода.

Участък E

В горната част на ул."Ген. Попов" има два бетонови тръбопроводи (диаметър 300мм и 500мм), които приемат съответно отпадни и дъждовни води. Според плана за шахтите канализационния тръбопровод може да зауства в тръбопровода за дъждовна вода 500 мм който зауства в „Източното дере".

За да се отделят дъждовната и отпадните води, ще бъде изграден нов успореден на съществуващия тръбопровод по ул."Ген. Попов". Той ще приема само отпадни води и ще ги зауства в главния колектор.

Наклона на долната част на съществуващия тръбопровод по ул. „Ген. Попов" е недостатъчен за самопочистващата скорост. Две шахти са вече задръстени с отпадъци. По тази причина, тръбопровода, ще бъде преместен на наклон, който гарантира самопочистваща скорост.

Участък O

По данни на община Балчик, съществуващия бетонов тръбопровод по ул."Пирин" има висока степен на инфилтрация на подпочвени води. По тази причина ще бъде заменен с ПЕВП тръбопровод, което логически, ще намали потока в канализационната система.

Другите части на този участък са разположени по улици по които понастоящем няма изградена канализация.

Тези второстепенни тръбопроводи, ще позволят свързването на около 250 къщи които понастоящем заустват в септични ями.

Общата дължина на новите канализационни тръбопроводи в тази част е 5.9 км, вътрешния диаметър варира от 209 до 418 мм (виж Таблица 9).

Повече подробности за дълбочините на шахтите, диаметри, наклони и др. както и подробности за тръбите са показани в спецификациите във том 2 на този доклад.

За подробности за трасето на колектора и надлъжните профили включително геотехническите условия, се отнесете към том 3 на този доклад.

1.24.5         Разделяне на дъждовни от отпадни води

Основната цел на Проекта, е да се направи разделна канализационна система на целия град. Понястоящем в накои части на града, дъждовна вода се зауства в канализационни тръбопроводи , които посредством смесени преливници заустват в „Източното дере" или директно в морето. По тази причина има нужда от отделяне на повърхностните води от отпадните води.

На база извършени проучвания от Poyry Environment биха могли да се определят няколко участъка, където дъждовните води се смесват с канализационните. Обикновенно, тези смесени тръбопроводи са бетонови тръби с голям диаметър, които не са подходящи за изпълняване функциите на канализационни тръбопроводи в разделна канализационна система. Затова, новите канализационни тръбопроводи, ще бъдат положени успоредно на съществуващите смесени тръбопроводи, всички постъпи на отпадни води, ще бъдат  прекъснати и възстановени към новия канализационен тръбопровод. Съществуващата тръба може да се използва, след ремонт, за заустване на дъждовни води.

Подробно описание на участъците за разделяне на дъждовните води е дадено в 7.5.4 по-горе.

Таблица 10 представя обобщение на дължините на тръбопроводите, проектирани да разделят дъждовните от отпадните води.

Таблица 10: Дължини на новите тръбопроводи (диаметър 335 мм) за разделяне на дъждовните от отпадните води

ЧАСТ	Дължина на тръбите (м)
Част III	1,651
Част IV	489
Част V	1,217
ОБЩО	3,357

1.24.6         Възстановяване на бетоновите канализационни клонове

Бе наблюдавана висока степен на инфилтрация на подпочвени води в някои бетонови канализационни клона в града.

Въз основа на проучването на състоянието проведено от Pöyry Environment и информацията получена от общината и ВиК Бачлик, за замяна бяха предложени следните два участъка:

• Участък G от Част II
• Участък O от Част V

Първия участък се намира в кв."Левски" по ул."Варненска". Втория участък се намира в старата част на града, по ул."Пирин". Съществуващите бетонови тръбопроводи с диаметър 200/300 мм ще бъдат заменени от ПЕВП тръби с вътрешен диаметър 335 мм.

Таблица 11: Дължини на новите тръбопроводи (диаметър 335 мм) за замяна на бетоновите тръбопроводи

ЧАСТ	Дължина на тръбите (м)
Част II	909
Част V	184
ОБЩО	1,093

Няколко допълнителни бетонови тръбопровода, които ще бъдат заменени, с цел отделяне на дъждовните от отпадните води, както е описано в раздел 7.5.5 по-горе, имат слаби връзки поради което и инфилтрацията на подпочвени води е с висок показател.

1.24.7         Построяване на удължение от 740м на съществуващия Главен колектор VIa във вилна зона „Кулака" (включително въстановяването на шахта № 807)

Вилна зона „Кулака" се намира на Запад от Балчик, в близост до изворите „Акбунар" които са основен източник на вода за Балчик. Тъй като вилите разчитат на септични ями, отпадните води са възможен източник на заразяване на изворната вода. По тази причина в обхвата на работа на проекта е включено удължението на главен колектор VIa.

Показва се нивото на проектираното удължение. Може да се види, че част от главния колектор (около 270 м) минава през защитна зона 2 на изворите. Това трябва да се има предвид при проектирането на колектора. Трябва да бъдат взети мерки за това, че спуквания на тръби, преливане на шахти или др. няма да са причина за проникването на отпадни води в почвата на защитна зона 2.

През целия участък на водозащитната зона, тръбопровода ще бъде поставен в бетонов канал, а шахтите изградени в бетонови кутии. Всякакво изтичане, което може да ексфилтрира от канализационния тръбопровод или от шахтите в случай на повреда ще бъде отклонявано посредством успоредна преливна тръба (диаметър 500 мм), която зауства в съществуващ ров надолу от защитната зона.

Домовите отклонения в тази област ще бъдат изградени, като конструкции тръба-в тръба за да се предотврати изтичане на отпадни води в случай на повреда на тръбите.

На около 200 м надолу от началото на съществуващия колектор има срутена шахта По настоящем целия поток отпадна вода се зауства в поточето в тази точка (за състоянието на шахтата . Това, ще бъде възстановено .

1.24.8         Изграждане на приблизително 1000 м нови канализационни тръбопроводи във вилна зона  „Кулака"

За да се увеличи максимално ефективността от удължението на ГК VIa, както е описано в раздел 7.5.7 по-горе, е необходимо изграждането на второстепенна мрежа в града. Условни количества за нужната мрежа:-

• Доставка и монтаж на тръбопроводи с диаметър 300мм, дължина 1км
• Построяването на стоманобетонни шахти с диаметър 1м и дълбочина до 3м.

Построяването на новите тръбопроводи е с цел изоставянето на септичните ями, които в момента се използват в тази област.

Тъй като в момента няма официален устройствен план за тази област и точната позиция на нивата на пътищата не е известна, Pöyry Environment се съгласиха да включат тези дължини в обхвата на работа, като проектна точка на Изпълнителя в проектосметките.

1.24.9         Изготвяне на цифрови карти на съществуващи и предложени удължения към мрежата

Раздел 12 описва подробно софтуера, който Pöyry Environment GmbH/Ewan J.V. предлагат да се използва за изготвянето на проектните чертежи, докато раздел 13 описва предложените методи за тяхното стандартизиране.

1.24.10     Хидравличен модел на съществуващи и предложени удължения на мрежата

Отнеси се към раздели 6 и 7 на този доклад, които обясняват усвоените методи за построяване на Хидравличния модел за водоснабдителната и канализационната мрежи.

1.24.11     Дистанционно наблюдение на нивата на съществуващата канализационна помпена станция

Фаза 1 от Обхвата на работа включва дистанционно наблюдение на нивата в черпателния резервоар на съществуващата канализационна помпена станция. Тази информация, ще бъде препращана към контролната стая в новата ПСОВ.

1.24.12     Намаляване на вливането на подпочвени води в шахти в горнат част на ГК VIa

В горната част на ГК VIa, колектора следва линията на потока. Изглежда тръбопровода е построен с по-малка дренажна тръба под главния тръбопровод. Всяка една от шахтите е изградена с  ниска преливна стена предполагайки, че ако има претоварване, то може да бъде поето от тази по-малка тръба. Тази тръба може също да действа върху намаляване нивото на подпочвените води локално и за предотвратяване на инфилтрацията. В множество шахти, обаче, бе наблюдавано проникване на вода в главния тръбопровод отдолу, сочещо за запушване на по-долните тръбопроводи.

Тази работна точка цели намаляване на потока на подпочвените води в главния колектор. Тя ще включва проучване на шахти 802 - 806 за да се определи интрузията на подпочвени води. Входа и изхода на дренажните тръбопроводи, ще се бетонират в шахтите, в които е наблюдаван поток на подпочвени води.

1.25          ПРОГРАМА ЗА БЪДЕЩА ФАЗА 2 ПО ПРОЕКТА ЗА КАНАЛИЗАЦИОННАТА МРЕЖА, КОЯТО ЩЕ СЕ ТЪРСИ НАЧИН ДА СЕ ФИНАНСИРА ОТ БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ - ОБЩИНСКИ ИЛИ ДЪРЖАВНИ

1.25.1         Обобщение на обхвата на работа препоръчан за бъдещ втори проект

Въведение

Беше изготвен също задълбочен преглед на канализационната мрежа в Балчик за определяне на възможен втори проект, който да се финансира от Българските власти.

Има някои допълнителни работни точки, които не са включени в ЗиП, но се считат за важни и те са описани по-долу.

Нови строителни работи

Считаме за важни следните работни точки и тяхното включване във възможен втори проект, който да се финансира от Българските власти. 

(1)                    Възстановяване на дължината от ГК VIa, която няма да бъде заменена в проект по ИСПА.

(2)                    Възстановяване на определени части от второстепенната канализационна мрежа в долната част на града.

Наличност на допълнителни средства

Горните схеми са счетени за важни за подобряването работата на системата и би трябвало да се възприемат като работа, която да се свърши възможно най - скоро след възстановителните дейности или ако е възможно да бъде изнесена в настоящия проект, при условие че са налични допълнителни средства, както за проекта, така и за изграждането.

 

1.25.2         Подробно описание на втората проектна фаза.

(1)               Възстановяване на цялата дължина на ГК VIa

Проучване за състоянието на ГК VIa

Главен колектор VIa започва от вилната зона на югозапад от града и се спуска към брега от където се простира на изток по протежение на крайбрежната алея към пристанището и канализационната помпена станция. Той е изграден от бетонови тръби с диаметър 300мм и 400мм и е положен някъде през 1985г. Общата му дължина е приблизително  2.5 км.

Тръбопровода може да бъде разгледан в две части, горна с дължина 1,2 км между вилната зона и брега и долен участък покрай брега с диаметър 400 мм и дължина 1,3 км.

Както бе описано в раздел 7.5.12 по-горе, дренажна тръба с по-малък диаметър е поставена под главния тръбопровод и шахтите са изградени с ниска преливна стена, предполагайки, че някъкъв допълнителен товар може да бъде изведен през тази по-малка тръба. Тръбата също може да има действие за намаляване на нивото на подпочвените води локално и предотвратяване на инфилтрация. В множество шахти водата бе наблюдавана да влиза в главната тръба отдолу, което сочи че по-ниските тръби са запушени. Всички шахти по продължение на този участък бяха без кюнета. 

На около 200 м от началото на системата има срутена шахта (виж фигура 7.5.1.1а). Целия поток се излива в дерето при тази точка. По-надолу линията на тръбопровода е основно през частни имоти, което прави достъпа до шахтите  и поддръжката трудни. Това ще представлява трудност за в бъдеще за извършване на някакви големи възстановителни работи. От наблюдаваните дебити в този участък на тръбата, има признаци, че връзките са отворени, позволявщи инфилтрация.

Надолу по този участък тръбопровод преминава пред входа на Двореца. В тази точка има връзка от много хотели  (зоната на Двореца) с приблизително 3 000 легла. Тръбата продължава през „Ботаническата градина" (държавна собственост) и частна курортна зона. Веднага след това има участък от нестабилни стръмни склонове, където свлачищата вече са разрушили тръбопровода върху участък от около 30 м пред хотел „Айсберг" (виж Анекс Н). ВиК Балчик са изградили временно преминаване над земята с ПВЦ тръба с диаметър 200 мм. Съседните склонове остават нестабилни, без очевиден практически маршрут за постоянно преполагане от горната част близо до Ботаническата градино до брега. Последния участък преди брега минава зад частично построена сграда за хотел (изоставена). Шахтите в този участък са в лошо състояние с липсващи капаци, а свързаността е трудно да се определи.

При брега колектора започва над земята. Хоризонталната проекция е основно по протежение на ръба на асфалтираната алея, извън брега, но на някои места минава зад сградите. След около 150 м тръбата минава под земята, но остава плитка в по-голямата си дължина. Наклоните са много малки, а в някои участъци са обратни. В един участък на запад от пристанището дължина от около 30м е отклонена от строителите за да се позволи построяването на хотелски комплекс. Това отклонение не е направено правилно и по-нататък  има още обратни наклони. Близо до точката, където колектора се свързва с ГК VI има още обратни наклони и съмнения за свързаността.

Чертежи показващи точно трасето на колектор VIа и снимки показващи състоянието на шахтите са представени на чертежи 7.6.2.1 и 7.6.2.2 на този доклад.

Важна забележка:

Първите 740 метра от ГК VIa, между съществуващата помпена станция и хотел "Двата петела", ще бъдат възстановени и положени успоредно на съществуващия в рамките на ИСПА проект

Предложена бъдеща фаза  на работа

Тъй като ГК VIa ще бъде удължен във вилна зона „Кулака", количеството на отпадните води в колектора, ще се увеличи.

Затова, се препоръчва възстановяването на допълнителни части от ГК VIa да бъде включено в бъдеща Фаза 2 на проекта. В противен случай отпадните води от вилна зона „Кулака" ще продължават да се изливат в почвата през тръбопроводите и шахтите на ГК VIa.

Несъмнено има и други проблеми във връзка със структурното състояние и функционалност на главния колектор, но подробни проекти не могат да се направят без по-нататъшни проучвания на място.

Проучвателната работа, би включвала следното:-

• Преглед на проекта/функциалността на второстепенната канализация.
• Проучване на състоянието на връзките в горната част.
• Проучване на канализацията в зоната на хотелите, близо до входа на Двореца.
• Подробно проучване на свлачищната зона, за определяне на възможно стабилно трасе за колектора, между горната част на „Ботаническата градина" и брега.

 

(2)               Възстановяване на определни части от второстепенната канализационна мрежа в долната част  на града.

ИСПА средства са определени само за възстановяването на около 4.5 км от съществуващата канализационна мрежа в Балчик. Ясно е, обаче, че и други участъци от канализационната мрежа трябва да се заменят, особено, ако трябва напълно да се раздели отпадната от дъждовната вода в долната част на града, както ще бъде в кв. „Левски".

Състоянието на връзките на тръбопроводите и шахтите трябва да се проучва допълнително и възстановяването да е адекватно, най - вече изграждането на кюнета в съществуващите шахти.

Препоръчва се отделянето на допълнителни средства за възстановяването на допълнителни части от съществуващата мрежа.

1.26          ПО ПРОЕКТА ИСПА ОСИГУРЯВА СРЕДСТВА ЗА ПОСТРОЯВАНЕТО НА НОВА ПСОВ

Нова ПСОВ ще бъде проектирана и построена в рамките на ЛОТ 3 на този финансиран от ИСПА проект, в съответствие с условията на Договора по Жълтата книга на FIDIC.

Отвоювана от морето земя е подготвена за място за новата ПСОВ преди няколко години. Започнало е изграждането на входящи решетъчни съоръжения и няколко сгради, но те така и не са завършени напълно. 

Новата ПСОВ, ще бъде построена за пълна вторична обработка, с биологична нитрификация/де-нитрификация, включени в процеса, в който утайката се рециркулира непрекъснато.

Според условията на Договора, ПОСВ ще работи до пълно вторично пречистване на отпадните води, включително намаляване на нитрати и за период не по-малък от три години след това.

След този период, ако е необходимо, ще бъде въведена пълна третична обработка (биологично редуциране на фосфати) и ако ВиК Балчик прояви достатъчно технически и финансови възможности.

Новата ПСОВ е проектирана за три линии, от които ще бъдат построени само две линии, с оразмерителни параметри, отнасящи се до капацитет на пречистване от 22 200 еквивалент жители. Тя ще се състои от следните основни елементи:

• Груби и финни решетки и сепаратор за пясък
• Аераторни резервоари, които ще включват денитрафикационни басейни и миксери
• Аерационна система с дифузори
• Радиални утаители
• Помпена станция за рециклирана утайка
• Помпена станция изход
• Резервоар за утайка
• Инсталация за стабилизация на утайката и обезводнителна инсталация
• 250 м отвеждащ зауствател

След като новата ПСОВ бъде пусната в експлоатация, качеството на заустваната в морето отпадна вода, ще се подобри неимоверно, в сравнение с лошото качество на зауствания в момента поток.

Проектните параметри за ПСОВ Бачлик са определени в Таблица 12 долу:

Таблица 12: Проектни параметри за ПСОВ Балчик

Параметри	Единица	Ситуацията без ISPA мярка 2022 (входни параметри)	Ситуацията без ISPA мярка 2022 (изходни параметри)
Общ проектен капацитет	m3/d	5 935
Еквивалент жители	p.e.	22 200
BoD	mg/l	79	25
CoD	mg/l	185	125
Очаквани твърди отпадъци (SS)	mg/l	92	35
Общо Нитроген	mg/l	41.5	15
Общо Фосфори	mg/l	3	2*

* Забележка: Нивата на фосфор ще се достигнат само в бъдеще, когато се разшири станцията, но въпреки това ще бъде проектирана за пълно третично разширение (но няма да бъде построено) в рамките на текущата мярка.

Възлагане на договор за новата ПСОВ.

Договора бе връчен на Словенската изпълнителна компания „Приморие д.д" на 27^ми Юли 2006 за сумата от 3,868,601.09 Евро. Тази сума е с около 1,400,000 Евро по-ниска от предвидената в ЗиП на проекта.

Изпълнителя планира да започне работа на място през Февруари 2007г и да завърши до 26ти Юли 2008г. Това ще бъде последвано от 12 месечен период на действие и поддръжка от страна на ВиК Балчик под надзора на Изпълнителя, през който период гаранциите за изопълнение на ПСОВ ще бъдат преразгледани.

Българските власти, ще финансират всички проучвания за защита на бреговата ивица, ако са необходими, както и спирането от експлоатация на съществуващата ПСОВ.

 

ПРЕГЛЕД НА ПРЕДВАРИТЕЛНИТЕ ИЗЧИСЛЕНИЯ ЗА ПРОЕКТНА ФАЗА 2 И ПОДРЕЖДАНЕ НА КОМПОНЕНТИТЕ НА РАБОТА

1.27          ВЪВЕДЕНИЕ

Предварителните изчисления за Обхвата на работа за Фаза 2 , също бяха актуализирани и преработени за включване във един разширен Обхват на работа..

Таблица 13 от точка 8.4 по-горе показва, че предварителните изчисления включени в ЗиП са с около 84,000 Евро по-високи, отколкото Pöyry Environment GmbH/Ewan очакват да бъдат, дори и при разширения обхват на работа предложен за Фаза 1.

Това до голяма степен е заради единичните цени, първоначално предоставени от Ramboll в техния Предпроектен доклад от 2002г., които бяха занчително по-високи, отколкото може логично да се очаква за ИСПА проект в Балчик.

1.28          ПРЕДЛОЖЕНА ПРОЕКТНА ФАЗА 2 ЗА ВОДОСНАБДИТЕЛНА МРЕЖА

Всяка една от следните точки е счетена за важна от Pöyry Environment за включване в бъдеща Фаза 2 на проекта, която да се финансира от Българските власти.

(3)                    Инсталиране на нов изходен гравитачен водопровод с диаметър 500/400 мм от обслужващ резервоар Царичино, дължина - 2.82км /0.44 км. съответно

(4)                    Изграждане на нов резервоар на ниско ниво с обем 1,200 м³ и най - високо водно ниво 110 м.н.м.р. (т.е. 27 м по-високо от съществуващия резервоар)

(5)                    Напускане на съществуващата помпена станция 2.

(6)                    Инсталиране на нов тласкателен водопровод с диаметър 200мм, и дължина прибл. 1км, от ПС1 към новия обслужващ резервоар ниско ниво. (виж т. (b) по-горе).

(7)                    Инсталиране на нов гравитачен разпределителен водопровод с диаметър 300мм надолу от новия резервоар ниско ниво, с приблизителна дължина 0.5км.

(8)                    Презониране на съществуващата водна разпределителна система след завършване на построяването на новия резервоар ниско ниво.

(9)                    Възстановяване на водопроводите в областта на изворите „Акбунар", които подават вода към ПС1.

(10)                Осигуряване на защита на съществуващите сондажи (надземни съоръжения).

(11)                Възстановяване на 3км от съществуващата водопроводна мрежа в кв. „Изток" в Балчик.

1.29          ПРЕДЛОЖЕНА ПРОЕКТНА ФАЗА 2 ЗА КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА

Всяка една от следните точки е счетена за важна от Pöyry Environment за включване в бъдеща Фаза 2 на проекта, която да се финансира от Българските власти: 

(12)                Подробно проучване на свлачищната област, за определяне на стабилно трасе за колектора между горната част на „Ботаническата градина" и морския бряг.

(13)                Възстановяване на допълнителна дължина от Главен Колектор VIa.

(14)                Възстановяване на допълнителни части от второстепенната канализационна мрежа в долната част на града.

1.30          ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО КЛАСИФИКАЦИРАНЕ ПО ВАЖНОСТ НА ПРОЕКТИТЕ ПО ФАЗА 2 ОПРЕДЕЛЕНИ В ТОЧКИ 9.2 И 9.3 ПО- ГОРЕ

1.30.1         Въведение

В съответствие с Заданието за Проектиране Pöyry Environment определиха допълнителни Компоненти за работа, които препоръчахме да бъдат включени в евентуален втори Проект, като Фаза 2, който да се финансира от Българските власти, т.е. тази работа няма да бъде включена в настоящия ИСПА Проект „Интегриран Воден Проект Балчик.

Както бе определено в точка 9 от Идейния доклад, изглежда изчисленията за разходите определени в ЗиП за Обхвата на работа за ИСПА проекта са били първоначално „завишени".

1.30.2         Препоръчителни работни компоненти за водоснабдителна и канализационна система подредени по приоритетност

Следните работни компоненти бяха подредени по приоритетност:

(15)                Подробно проучване на свлачищната област за определяне на алтернативно стабилно трасе за колектора между горната част на „Ботаническата градина" и брега.

Евро 10,000

(16)                Възстановяване на допълнителна дължина от ГК VIa.

         Евро 356,000

(17)                Възстановяване на допълнителни части от второстепенната канализационна мрежа в долната част на града.

         Евро 100,000

(18)                Инсталиране на нов изходен гравитачен водопровод с диаметър 500/400 мм от обслужващ резервоар Царичино дължина - 2.82км /0.44 км. съответно.

                                                                         Евро 490,000

(19)                Изграждане на нов резервоар на ниско ниво  с обем 1 200м³ и най - високо водно ниво 110 м.н.м.р. (т.е. 27 м по-високо от съществуващия резервоар).

                   Евро 150,000

(20)                Инсталиране на нов тласкателен водопровод с диаметър 200мм, и дължина прибл. 1км, от ПС1 към новия обслужващ резервоар ниско ниво. (виж т. (5) по-горе).

Евро 50,000

(21)                Инсталиране на нов гравитачен разпределителен водопровод с диаметър 300мм надолу от новия резервоар ниско ниво, с приблизителна дължина 0.5км.

Евро 48,000

(22)                Презониране на съществуващата водна разпределителна система след завършване на построяването на новия резервоар ниско ниво.

Евро 20,000

(23)                Възстановяване на водопроводите в областта на изворите „Акбунар".

Евро 100,000

(24)                Защита на надземните съоръжения на сондажите.

Евро 9,000

(25)                Възстановяване на 3 км от съществуващата водоснабдителна мрежа в кв. „Изток" в Балчик.

Евро 300,000

Изчислени допълнителни разходи общо за бъдеща Фаза 2 в Евро 1,633,000

 

1.30.3         Заключения

Горния работен списък, бе сметнат за най - важен за осигуряване на завършеност на двете мрежи в Балчик. Ако има излишни средства след оценяване на офертите за работите по Фаза 1, някои работи от горепосочените по Фаза 2, биха могли да се изпълнят, при условие че ЕО даде своето съгласие за използване на тези средства, за увеличаване обхвата на работа за точки 6 и 7 от този доклад.

В такъв случай е необходимо подписването на Адендум към ТА договора на Pöyry Environment за увеличаване обхвата на работа на ТА Договора, т.е. за проект и надзор върху изграждането на всякакви допълнителни работи.

ИЗСЛЕДВАНИЯ НА СПЕЦИАЛИСТИ И ПРОВЕДЕНИ ПРОУЧВАНИЯ

 

Въведение

Целите на изследванията на специалисти, са да се определят възможните проблеми, да се оцени риска, който те поставят за успешното изпълнение на Проекта и, и определяне на съответни действия за свеждане на тези проблеми до минимум. Има преди всичко две основни области, които са предмет на безпокойство и те са:

• Свлачищата: това е растящ проблем, причинил много вреди в миналото на подземната инфраструктура на Балчик, с големи щети върху водоснабдителната и канализационната мрежи.
• Замърсяването на основните водоизточници в долината на „Чатал чешма": това произлиза от няколко потенциални източника: единия е сметището за битови отпадъци на върха на долината и другия е застроената вилна зона в областта на изворите.

За определяне на възможните проблеми бяха проведени няколко изследвания от специалисти:

• Геоложки изследвания - виж раздел 7.1 за повече подробности.
• Гео-хидроложки изследвания - виж раздел 7.2 за повече подробности.

 

1.31          ГЕОЛОЖКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1.31.1         Съществуващо положение

Основният проблем за инфраструктурата и развитието на собствеността на град Балчик, е опасността от свлачища. Град Балчик е разположен върху територия, обхващаща три коренно различни форми на релефа. Това са (а) Добруджанското плато, (б) склоновете на дълбоко врязаното в платото „Източно дере" и (в) склоновете на платото, моделирани от стари и съвременни свлачища.

Геоложкият строеж, хидрогеоложките условия и физико-геоложки явление и процеси по склоновете, определят различни по сложност условия на фундиране. Пряко отражение от тези сложни условия са неудачите в строителството, както при значително по-тежките условия в пределите на древното и локалните свлачища, така и в по-простите условия на платото.

Освен това Балчик е зона с редки земетресения с нисък магнитуд.

1.31.2         Проблемни области

Целта на геотехническите проучвания бе да анализира геотехническото състояние, за да позволи да се определят трасетата на новата канализационна система в Балчик, да се проектира и изгради по начин, така че да се намали до минимум риска от повреда на системата, в следствие на геоложка нестабилност, като свлачища.

За тази цел, геоложкото състояние на критични части от предложените трасета на ГК1, бяха изследвани т.е, три места в източната част на Балчик.

Площадка 1 се намира на източната част на ул. „Черно море", в началото на „Източното дере". Площадка 2 е разположена на левия склон на „Източното дере" и е линеен сегмент от трасето на предложената канализационен тръбопровод, разположен на улица със стръмен напречен наклон на запад. В този участък каналната тръба, ще бъде положена на дълбочина от 3,5 до 4,5 м под повъхността. Площадка 3 е сегмент от предложеното трасе, който пресича главния път от Балчик към Тузлата.

Бе проучена и геоложката стабилизация на Балчишкото плато.

1.31.3         Подробни резултати и данни

Следните предварителни резултати, засягащи стабилността на земните пластове в изследваните площадки, се базират на геотехническия доклад, който бе предаден от „Евротест Контрол" АД на Pöyry Environment през Май 2006г.

В геоложко отношение, площадка 1 се състои от три пласта, представени от кафяви кватермерни глини с отделни чакъли, бели до сиво-бели глини и неравномерна алтернация от сиво-синя, сиво-бежова на места с варовикови пластове. От направените изследвания на отделните пластове, е видно, че пласт 2 е с течно-пластична консистенция, което при преовлажняването му би довело до протичане на същия.

От изчисленията за стабилитета извършени за профили I-I и III-III (виж чертеж 10.1.6.1) на това място е видно, че състоянието на склона е стабилно. Бяха направени и изчисления за стабилитета, в следствие на сеизмично влияние. Те показаха, че склонът по протежение на трасето на новия главен колектор (профил I-I) ще бъде стабилен дори при сеизмично влияние.

За преодоляване на преовлажняването на пласт 2, се препоръчва изграждането на отводнителни канавки, които да възпрепястват достигането на повърхностни валежи води към ската. Едната от канавките трябва да бъде изградена в края на десния банкет на пътя Балчик - Добрич (ул. „Черно море"), а другата по средата на ската. Тези мерки, ще бъдат финансирани от община Балчик.

В геоложко отношение, площадка 2 е изградена от четири пласта, представени от насип от чакъли и строителни материали с глинесто-песъчлив запълнител, кафяви кватернерни глини с отделни чакъли, бетон от фундамент на съществуваща подпорна стена и синьо-зелени глини.

От изчисленията на стабилитета е видно, че моментното състояние на масива е стабилно, но при изпълнение на изкопните работи, се очаква дестабилизиране на откоса на масива в горната част на ската, в непосредствена близост до изкопа.

За подсигуряване устойчивостта на ската в участъка на жилищните сгради, преди изпълнение на изкопните работи за полагане на БФК, е необходимо да се изпълни съответното укрепване.

В геоложко отношение площадка 3 е изградена от четири пласта, представени от насип от чакъли с глинесто-песъчлив запълнител, кафяви кватернерни глини, сиво-синя глина, прахова и мергелни глини.

В момента на проучването, участъкът е стабилен - не се наблюдават физикогеоложки явления и процеси.

Повече подробности и допълнителна информация за състоянието на почвата са представени в Предпроектното проучване за геотехническата стабилизация, което бе представено от Pöyry Environment през Август 2006.

1.32          ГЕО - ХИДРОЛОЖКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

1.32.1         Съществуващо положение

Както е обяснено в раздел 5.2, водоснабдяването на Балчик разчита на различни извори в западното дере „Чатал чешма", т.е долината „Акбунар".

Според Анекс 14 на препроектното проучване на Ramböll от 2002г, водата извираща от изворите „Акбунар" идва от Сарматска система, която е неограничена повърхностна водоносна система. Това представлява потенциална опасност от замърсяване в резултат на инфилтрацията на дъждовни и повърхностни води които трябва да се процеждат през замърсени почви и заразени източници.

Поради риска от замърсяване, през 1990г са определени „защитни зони" за подпочвените води. Определени са два основни потенциални източника на заразяване в защитна зона 2 - сметището за битови отпадъци, което се намира на приблизително 1 200 м нагоре от долината „Акбунар" и вилна зона „Кулака", която е в пряка близост до изворите „Акбунар" и има около 500 вили, които не са свързани към канализационна мрежа, а разчитат на септични ями.

По тази причина ще се проведе проучване за замърсяване на подпочвените води. То ще установи възможния риск от заразяване на източниците на питейна вода. Нашето предпроектно проучване, ще определи възможните мерки за защита на водовземане „Рачеви", срещу заразяване от намиращото се в съседство сметище.

Това стана необходимо в съответствие с първоначалното задание за проектиране, отнасящо се до Предпроектното проучване на Рамбол за водоснабдяването на гр. Балчик от 2002г, със средства на DANCEE - ИСПА. Предпроектното проучване подчертава риска от заразяване на подпочвените водоизточници на Балчик, поради зле стопанисваното сметище, намиращо се нагоре от точките на водовземане за водоснабдяване.

Проучването е основавано на изследвания на място в Балчик, проведени от гео-хидролог на Pöyry Environment GmbH от 17ти до 24ти Октомври 2005 г.По това време са събрани и всички налични данни от ВиК Балчик, Общината и др. доклади. Информацията е анализирана и допълнена с информация получена от изследванията на място. Проучването на Pöyry Environment GmbH имаше за цел оценяване на потенциалния риск за заразяване на водоизточниците от сметището и да разработи препоръки за по-нататъщно вземане на проби и анализи, така че да се прецени настоящата и бъдеща заплаха за водните източници.

1.32.2         Проблемни области

Мониторинговата програма на изворите, ще включва характерно вземане на проби от следните четири извора:

• „Акбунар"
• „Добруджанка"
• „Рачеви"
• „Чатал чешма"

Ако са необходими още точки за анализ, проектното предложение включва, възможното монтиране на 4 мониторингови сондажа.

Обхвата на мониторинговата програма, ще бъде 6 месечен период от Юли 2006 г. до Декември 2006 г., чиято цел е наблюдаването на възможно най - много от следните показателни елементи от изворните водоизточници, тъй като именно те се считат за пряко свързани с този тип проучване:

• Показателни елементи за битово сметище, т.е. АOX (Абсорбиращи органични халогени), SO4 (Сулфати), Boron (Борон).
• Нитрати и Колиформни бактерии, които ще покажат евентуално заразяване от септичните ями на имотите във вилна зона „Кулака".
• Също температура, електропроводимост, pH, възможност за оксидация-редукция и концетрация на разтворен кислород в изворните води.

ЗАКЛЮЧЕНИЯ И ПРЕПОРЪКИ

1.33          ВЪВЕДЕНИЕ

За поддържане сигурността в бъдеще на водоснабдителната система и извършването на огромно подобрение в системата за събиране и пречистване на отпадни води.

Значително инвестиране в системите на водоснабдяването и канализацията е отдавна закъсняло. Основните проблеми, от които страда системата сега са:

• Лошо качество на обслужване, което се дължи на незадоволителна и недостатъчна поддръжка и занемарено оборудване.
• Недостиг на средства за сектора.
• Неадекватни механизми на финасиране от общинските служби и инфраструктури.
• Преразход. Има значителен преразход на вода поради липса на нужното управление.
• Неефикасност и ниска производителност на водните съоръжения.

Заключенията и препоръките, за справяне с тези проблеми, са представени по- подробно в следващите раздели.

Има също нужда от актуализиране на устройствените планове на града, за покриване на всички области от Балчик. Понастоящем, някои области на града нямат устройствени планове, а те са изключително важни за бъдещото разрастване на водоснабдителната и канализационната мрежи, особено в бързо разрастващата се вилна зона, на югозапад от града.

1.34          ВОДОСНАБДИТЕЛНА МРЕЖА

1.34.1         Настоящи проблеми

Както е отбелязано по-горе, водоснабдителния сектор страда от хронична липса на средства, през последните деситилетия и в резултат на това системата е близо до разпадане. Това се отразява на мрежата със средна степен на аварии от около 8 на седмица и средно неотчетена вода от около 73% от общо произведената. Високото налягане в някои части на мрежата има драматичен ефект върху коефициента на неотчетената вода. В някои части на системата са отчетени налягания над 10 бара.

Един от най - съществените проблеми на мрежата е големия брой азбесто циментови тръби, които са в много лошо състояние. Също и повечето от тръбите от ковък чугун, стомана и галванизираните тръби са в много лошо състояние и имат течове.

Защитата на водните източници, също е въпрос с първостепенно значение, за да се осигури безопасно и благонадеждно водоснабдяване за града в бъдеще.

1.34.2         Обхват на проекта за водоснабдяване

Установения обхват на работа за проекта за водоснабдителната система се базира на необходимостта от замяна с нови на голяма част от водопроводите в разпределителната мрежа (около 38км), с цел намаляване размера на неотчетената вода.

Заедно със замяната на водопроводите, ще бъдат заменяни и домовите отклонения и водомери, замяната на крановете за разделяне на зоните, прекъсвателните камери, пожарните кранове и монтирането на разходомерите, както и подобряването на зоните на налягане, чрез инсталиране на нови редуцир-вентили и хидрофор за жилищните блокове.

Също в обхвата на работа, ще бъде завършването на резервоар Царичино и възстановяването на контрола на главната помпена станция и хлориращата система.

1.34.3         Действие на водоснабдителната система

Мрежата на град Балчик е трудна за управление, тъй като нивата варират значително. (морско ниво до около 180 м. над. м.р.)

За да се осигури ефективното действие на системата, ще е необходимо да се оптимизират зоните на налягане в града. Необходимо е налягането да се поддържа около 4-5 бара максимум. Това означава ефективното разделяне на петте зони на налягане, които понастоящем действат в мрежата. Това ще осигури голямо намаляване на броя на повредите в мрежата, следователно намалена поддръжка и оперативни разходи. Това би могло да включва изграждането на гравитачен изходен водопровод от резервоар Царичино и нов резервоар на 110 м.над м.р. плюс съответната мрежа.

Освен това трябва да бъде осигурена адекватната защита на водните източници от замърсяване и да е сигурно, че ВиК имат средствата за разширяване и трайна поддръжка на системата в бъдеще.

Най - важния фактор за осигуряване на оптималното ниво на действие, вероятно е, обучението на изпълнителния състав и наличието на средства от събрани постъпления, за извършване на нужните превантивни действия по поддръжката. Въпроса за финансирането е подробно разгледан в раздел 14.4.

1.35          КАНАЛИЗАЦИОННА МРЕЖА

1.35.1         Настоящи проблеми

Както и при водоснабдителната мрежа, канализационната мрежа също страда от постоянна липса на финансиране през последните 20 години. Mрежата, която в много области е проектирана, като система за отпадни води, е имало свързани към нея тръбопроводи за подпочвени и дъждовни води и сега те действат като смесена система. Резултата от това е, преливане на тръбите, след обилни валежи със заустване на смесени потоци в Черно море.

Друг проблем е общото състояние на голяма част от съществуващата канализационна инфраструктура. От подробното проучване на шахтите, което бе проведено, като част от този проект, може да бъде видяно, че голяма част от нея, е лошо изградена и лошо поддържана. Съществуващата помпена станция също е в лошо състояние и се нуждае от пълно възстановяване. Помпите са стари и електрическите системи и системите за контрол са разрушени.

Голяма част от съществуващата мрежа, е концентрирана в старата част на Балчик и зоната на пристанището. Горната част на града, кв. „Левски", има много малко изградена канализационна система и все оче разчита на септични ями и отводнителни ями за изхвърляне на отпадните води.

Трябва да се отбележи, че разделянето на системата за отпадни води от сегашната смесена система, ще доведе до допълнителни проблеми, освен ако не се изгради нова канализационна система, която да се справи с тези потоци. Очевидно е, че това трябва да се направи скоро, със средства от Българските власти.

Нещо повече, би могъл да се появи проблем, от това че увеличените потоци, в следствие на разширяването на мрежата, биха могли да причинят увеличаване на протичането на отпадни води в почвата. Затова, е препоръчително да се възстанови в бъдеще съществуващата канализационна система.

1.35.2         Обхват на проекта за канализация

Обхвата на работи, определен за проекта на канализационната система има определени цели: т.е. увеличаване на броя на жителите свързани към системата и разделянето на канализационната система от системата за дъждовни води. С постигане на тези цели, ще се осигури защита на водите на Черно море в близост до Балчик.

Затова, за постигане на горните цели, се предвижда, изграждането на тръбопровод от около 25 км и 3,0 км главен колектор. Трябва да се подчертае, че оразмеряването на тръбите, бе съобразено с Наредба № 2, която сочи, че всички главни канализационни тръбопроводи, трябва да са с минимален диаметър от 300 мм. По време на моделирането, бе отбелязано, че в много участъци, по-малкия диаметър на тръбите би бил достатъчен, за приемане на проектираните потоци.

Основната важна точка, която не е включена в обхвата на работа за този проект, е възстановяването на главен колектор VIa и особено рзарушената шахта, където отпадните води се заустват в дерето. Предвижданото удължаване на ГК VIa, не може да бъде препоръчано, без възстановяването на поне части от главния колектор.

1.35.3         Действие на канализационната мрежа

Както при водоснабдителната мрежа, действието на канализационната мрежа, ще бъде трудно, ако няма необходимите механизми, които да осигурят добре обучен екип, поддържане на системата в състояние на пълно действие, чрез редовна поддръжка, с налични средства.

Бъдещото разрастване на канализационната мрежа, трябва да предвиди бързо разрастващите се туристически центрове на запад и югозапад от града. Очевидно е, че броя на туристите посещаващи региона, ще се увеличи чувствително през следващите 10-15 години.

1.36          БЪДЕЩА ПОДДРЪЖКА НА ВОДОСНАБДИТЕЛНАТА И КАНАЛИЗАЦИОННАТА СТРУКТУРИ В БАЛЧИК    

Както в повечето градове в България, основната причина за лошото качество на обслужване, е поради недостатъчна поддръжка и недостатъчно и амортизирала техника

Като се има предвид високото ниво на инвестиране на ИСПА за водоснабдителната и канализационна инфраструктури в Балчик по мнение на Pöyry Environment GmbH/Ewan решение трябва да бъде намерено, което трябва да осигури гарантирано минимално ниво на разходи за поддръжка на оборудването. Такава мерки, ще обезпечат нужната подръжка на съоръженията, а не просто да се допусне разрушаването им през следващите 25 години.

Едно такова решение може би законно обвързващо Споразумение, обхващащо периода от 2009г. до 2034г., между Община Балчик и ВиК Добрич, което ще включва откриването на "Депозитна сметка" в която, всеки месец, определен процент от приходите от таксите за вода и канализация в Балчик трябва да се плати. Тези средства ще се използват само за поддръжка на водоснабдителната и канализационна система в Балчик (никъде другаде).

Също заверени сметки трябва да се правят всяка година, които ще показват минималното ниво на разходи годишно за водоснабдителната и канализационната инфраструктури в Балчик (никъде другаде). Разходите от тази сметка, ще бъдат по лична преценка на съответното лице, назначавано всяка година, в Общината и ВиК Балчик.