В старата част на град Балчик, недалеч от пристанището, е разкрит храм на Великата майка на боговете Кибела, наричана още Понтийска майка.
Като една от най-интересните и значими културно–исторически находки и забележителности в гр. Балчик, храмът на Кибела е открит случайно при започването на строителни дейности на хотел през 2007 г.
Това е единственият храм на Богинята Майка в източната част на Балканския полуостров и най-добре запазеният елинистичен храм в България, като находките се сравняват по значимост с тези от древния комплекс в Помпей.
Намерените надписи и мраморни пластики са изключително важни археологически паметници, отразяващи религиозния и обществения живот в Дионисополис.
Като брой и разнообразие, това е най-голямата група движими паметници, свързани с култа към Кибела, откривани досега в неин храм. Предполага се, че е построен през 280-260 г. преди Христа и е функционирал до края на IV век.
На 8.05.2007 г., под ръководството на д-р Игор Лазаренко и Елина Мирчева от Регионален исторически музей - Варна и Радостина Енчева от Исторически Музей - Балчик, започват проучването на антична сграда.
Всички артефакти, които биват намерени, са почти непокътнати и този факт превръща археологическата находка в най-добре запазения храм на богинята Кибела, откриван до момента.
Храмът в Балчик е разположен на 250 м. от морето.
Изграден е през III в. пр. Хр. и функционира до IV в. сл. Хр.
Светилището има правоъгълна форма, а фасадата е обърната към морето, с вход от юг. Стените са изградени от каменни плочи и суха зидария и завършват с два красиво оформени йонийски фриза и корниз.
В сградата се влиза през четири стъпала към пронаос (преддверие), където се натъкваме на „есхара“ (ритуално огнище). Дървена врата ни отвежда до наоса (основната част на храма), в дъното на който се намира едикула (ниша), украсена с колони, капители и фронтон с релефно изображение на бог Хелиос.
В едикулата е стояла основната храмова статуя на Великата богиня майка, облечена в дълъг хитон и химатион, седнала на трон, държаща тимпан в лявата ръка.
При четири от намерените статуетки, в скута на богинята е легнал лъв.
Покрай източната и западната стена на храма са стояли каменни пейки, а в средата е бил разположен мраморен лутерион (каменен леген) пред подиума на едикулата в средата на храма.
Втори, по-малък подиум, вероятно жертвеник, се намира южно от лутериона.
Това са над 200 монети, 27 мраморни епиграфски паметници (надписи), над 20 мраморни скулптурни изображения на Кибела, Афродита, Посейдон, Дионис и Пан.
Откритите материали при разкопките – и най-вече надписите, показват, че храмът е функционирал без прекъсване повече от 700 години. Намерените мраморни релефи имат разнообразни сюжети.
Особено интересен е правоъгълен мраморен фриз с десет танцуващи жени, облечени в дълги дрехи, както и две оброчни плочки на тракийски конник, една от които с посветителен надпис.
Всички текстове, с изключение на един, са на гръцки език. Най-ранните надписи са от III век пр.Хр., а най-късният текст е и единственият на латински, датиран в първата четвърт на IV в.
Някои от посветителните надписи са върху архитектурни детайли, бази на статуи, пейки и олтари, намерени са и отчети за дарения и служене на богинята. На храма били дарявани имоти, лозя, работилници и сгради, които се отдавали под наем и с получените приходи се организирали празниците на Кибела.
Най-дългият декрет е посветен на тракиеца Мокапорис, назначен от цар Реметалк I за стратег, който подпомагал Дионисополис в мирно време и във войната „срещу общите отвъддунавски врагове“. От писмените документи научаваме и за наличието на храмови роби, има списъци на жреци и служители на Кибела.
Религиозното сдружение празнувало нейния култ на първо число от всеки месец.
Основният празник на Кибела бил честван от полиса през месец тавреон (през пролетта).
От надпис научаваме и за друг неин празник, в който участвали само жени. Те събирали цветя, организирали шествие и извършвали жертвоприношения.
Храмът бил разрушаван неколкократно. Опожарен е през 378 г., заедно с десетки други селища в Мизия и Скития от готите. Потвърждават го и най-късните монети, открити под пласт въглени и начупени керемиди в наоса – върху тях са ликовете на императорите Валентиниан I (364-375) и Валенс (364-378). След този погром храмът не е възстановяван. През 544-545 г. е засипан от земна маса, която се свлякла от североизток. Природното бедствие е запечатало плътно храма и, подобно на древния Помпей, го съхранило до наши дни.
Коя е всъщност Кибела?
Тя е трако-фригийска богиня, олицетворяваща природата и нейното плодородие.
Почитали я в големи части на Мала Азия (около планината Ида, в Лидия, Витиния, Галатия), както и в Тракия.
Кибела е наричана още Великата майка, Майка на боговете и на всичко живо на Земята, покровителка е на планините, горите и зверовете.
Богинята обединява в себе си двата пола.
Почитайки всемогъщата ѝ сила, хората започват да изработват статуи с нейния образ и да ѝ отдават почит, като извършват ритуални жертвоприношения на животни. Изграждат и храмове, посветени на нея, където се молят за плодородие и благодат.
Статуите я изобразяват облечена в дълъг хитон и химатион, седнала на трон с тимпан и жезъл в ръце, а в скута или до нея е легнал лъв.
Култът към богинята възниква в Мала Азия, като по-късно е пренесен в Гърция и Рим.
На светилищата са дарявани пари, имоти, сгради, лозя, дори работилници.
Към средата на I хилядолетие преди Христа, чрез гръцките колонии в Мала Азия, култът към нея прониква и в Елада, където била отъждествявана с богинята на Земята – Рея.
През 191 пр.Хр., в периода на Републиката, в нейна чест са въведени празниците Мегалезии.
Всички археологически находки, открити през 2007 г. в гр. Балчик, се намират в трета експозиционна зала на Исторически музей - Балчик – реставрирани са статуи на Богинята Майка, храмовият фронтон с изображение на бог Хелиос, както и много други пластики и епиграфски документи.
Откритието на храма е едно от най-значимите събития не само за Балчик, но и за България, тъй като обогатява неизмеримо културното наследство на страната ни.
Опазването и популяризирането на културната ценност е основна задача, за да заеме храмът на Кибела достойно място в туристическата листа на света.
Днес храмът на Кибела е обявен за национален паметник на културата, който предстои да бъде укрепен и представен като културно-историческа дестинация в България.