ПРИРОДНИ РЕСУРСИ:
Водни ресурси
Община Балчик е бедна на повърхностни течащи води. Хидрографската й мрежа се формира от долните течения на реките Батова и Краневска. Територията на общината е набраздена от множество суходолия, които се пълнят с вода само при обилни дъждове и снеготопене.
Речният максимум е през пролетта, а минимумът е в средата на лятото и през есента.
Морските води са ценно природно богатство. В сравнение с водите на световния океан, черноморските се отнасят към слабо солените. Рекреационните качества на морската вода се определят от благоприятния термичен режим, също позволяващ удължаване на курортния сезон.
Освен рекреативно, морската вода има и стопанско значение за общината.
Елемент на хидрографията и много специфичен ресурс е калното езеро с лечебна морска кал- Балчишката „Тузла“. Запасите му от лечебна кал са от 38 000 тона и се оценяват като достатъчни за бъдещото развитие на едноименния калолечебен курорт.
Тузленската лечебна кал е от типа утаечни лиманни калища. За образуването й благоприятства липсата на вълни в лимана, наличието на глинесто-пелоиден материал, органична среда и богат комплекс от разтворими соли.
Тузлата е лиман, образуван върху свлачище, в който се просмуква солена морска вода.
Интересен факт е, че солеността му е близка до солеността на Мъртво море - най-соленият воден басейн в света.
Уникалният състав на образувалата се по дъното кал има доказани лечебни свойства за редица заболявания на нервната и опорно-двигателната система.
Лечебната кал спада към високо минерализираните с над 35 г/кг – сулфиди, хлориди, сулфати и магнезий.
Тя е с едрозърнести частици, а минерализацията й зависи от оводняването на езерото.
Притежава сложен физико-химичен състав, като заради него и заради специфичните си електро-топлинни свойства, оказва благотворно влияние върху здравето.
Подземни води
Подземните води се отнасят към Мизийския хидрогеоложки район. Той се характеризира с етажно разположение на водоносните хоризонти в мезозойско-кайнозойската покривка, вертикална хидрохимична зоналност на подземните води, хидравлична връзка между водоносните хоризонти по линиите на тектонските разседи и разломи, значително площно разпространение на докватернерните водоносни хоризонти.
Широкото разпространение на карбонатните скали и разнообразните тектонски структури създават условия за образуване на значителни количества карстови води.
Подземните води са основният водоизточник за питейно водоснабдяване на община Балчик. Те се отнасят към Варненския артезиански басейн. Според минерализацията си те са най-често пресни и слабо минерализирани.
Източниците на минерални води са съсредоточени в крайбрежната зона.
Най-значимо е находището в Албена, но и тези в Балчик, Кранево и Балчишка Тузла, макар и с по-малки добиви, са също от съществено значение.
Минералните води, освен че са ценно природно богатство, имат както рекреационни качества, така и допълнително стопанско значение за общината.
Геотермална енергия
На територията на община Балчик има няколко термални извора, но с ниски температури – до 32 ̊С.
Вятър
Североизточният регион е с най-добри условия за усвояване на ветровата енергия и тук са изградени най-много от ветрогенераторите в страната.
На територията на България са обособени четири зони с различен ветрови потенциал, но само две от тях представляват интерес за индустриално преобразуване на вятърната енергия в електроенергия: 5-7 м/с и >7 м/с.
Община Балчик попада в Зона B: голям ветрови потенциал – обхваща високопланинските райони, поречието на р. Дунав, Добруджа и Черноморието.
Климат
Територията на общината попада в умерено-континенталната климатична подобласт - Източен климатичен район на Дунавската равнина и Черноморската климатична подобласт - Климатичен район на Северното Черноморие.
Характеризира се със сравнително по-високи средногодишни и сезонни температури, по-кратки периоди на заснежаване, по-ниски средногодишни суми на валежите.
Районът се отличава с недостатъчни по количество валежи (424 мм годишно), по-слаби от средните за страната, разпределени сравнително равномерно през годината. През лятото и есента падат по около 26% от годишните валежи, а през пролетта – около 23%.
Средната годишна температура е 12ºС. Зимата е мека, лятото е слънчево и топло.
Настъпването на пролетта малко закъснява поради охлаждащото влияние на морето.
Есента е по-топла от пролетта с около 2 до 5º.
Почви
Общинската територия не се отличава с голямо почвено разнообразие. Най-добре представени са черноземните почви (типични, карбонатни, излужени). Слабо проявление има и на рендзини (хумусно-карбонатни почви).
Основният почвен тип на територията на общината са богати, слабо излужени и излужени черноземи, позволяващи отглеждането на много земеделски култури при високи и стабилни добиви.
В долината на река Батова са разпространени плодородните алувиални и алувиално-ливадни почви, най-подходящи за отглеждане на зеленчукови и фуражни култури.
Хумусно-карбонатните почви (рендзините) са ситуирани основно по крайбрежието и на отделни петна във вътрешността. Те са предимно тежко песъчливо глинести. Най-подходящи са за пасища и за отглеждане на лозя.
Полезни изкопаеми
На територията на общината са разположени мангановото находище при Оброчище-Църква, оценявано като най-голямото в Европа и Добруджанското въглищно находище.
Мангановото находище се разпростира между черноморския бряг и землището на село Храброво.
Залежите са на дълбочина от 280 до 440 м, съдържанието им на манган е високо, а балансовите запаси възлизат на 111 млн. тона.
Добруджанското въглищно находище обхваща площ от 49 кв.км и е разположено непосредствено на север от Черно море между Балчик и Каварна. Неговите запаси възлизат на 1,2 млрд. тона висококачествени каменни въглища.
Част от подземното богатство на общината са варовиците в района на гр. Балчик с добри декоративни качества.
Варовикови скали
Варовикът е бяла седиментна скала, съставена предимно от калциев карбонат. По своя произход варовиците могат да бъдат хемогенни (утаени по химичен път) – такива варовици има в Североизточна България. Съществуват и биогенни, изградени предимно от останки на организми – фито- и зоопланктон, черупки, скелетни частици и други. Такова е находището в град Балчик. Трети вариант са кластични – изградени от преотложени парчета варовик.
Характеристика на морския бряг
Шелфът е различно широка, слабо наклонена на изток подводна платформа.
Подводният релеф обхваща морски тераси на различни дълбочини, върху които са оформени различни по големина валове. По-младите, разположени в прибрежната част, формират сравнително широка зона на водоползване на морето (от 70 до 200m).
Крайбрежната зона има много голямо стопанско значение (воден транспорт, туризъм, отдих, марикултури и т.н.). Това я прави обект на различни инвестиционни намерения.
Растителност и животински свят
Фауната, обитаваща територията на общината се характеризира с присъствието на специфични степни елементи. Най-многобройната група бозайници е представена от хищниците, следвана от чифтокопитните и гризачите. Особено богато е разнообразието на птици – както прелетни, така и зимуващи.
По състав горите в общината са широколистни, с малки изключения в противоерозионните залесявания (с черен бор и кедър). Представени са от естествено растящи видове, полезащитни пояси и площни залесявания.
Преобладават нискостеблените гори. Тревните партери на горите и тревните площи представят богато разнообразие.
Рекреационни ресурси
Основен ресурс на морския ваканционен туризъм е крайбрежната плажна ивица с прилежащата морска акватория.
В югозападната част на общината е разположен обширният Краневско-Батовски плаж с неговия горист „тил”.
На североизток и изток крайбрежната ивица се отличава с богато релефно разнообразие от ерозирали скални стени и „уютни” плажни тераси.
Общата площ на крайбрежната плажна ивица по кадастралната карта на общината е 457 279 кв.м.
Защитени територии
В общината са обособени следните защитени обекти и територии по смисъла на Закона за защитените територии:
- поддържан резерват „Балтата”
- част от природния парк „Златни пясъци”
- защитена местност „Долината на дроплите”
- защитена местност „Находище на обикновен божур”
- защитена зона „Балчик”
- част от защитена зона „Белите скали”
- част от защитена зона „Долината на река Батова”
- част от защитена зона „Комплекс Калиакра”
- част от защитена зона „Крайморска Добруджа”
- част от защитена зона „Батова”
Намира се в землището на с.Оброчище.
Обновеният резерват Балтата примамва природолюбителите със завършения туристически еко маршрут между Албена и Кранево.
В националният парк има две еко пътеки до две кули за наблюдение на птици и животни.
Резерватът е уникален в световен мащаб - 16 вида от растенията в него и буферната зона са с природозащитна стойност. В горите с такъв характер преобладават два дървесни вида – полски бряст и остролист ясен.
В Червената книга са включени 7 вида, като три от тях са защитени, а останалите са редки видове.
В резервата растат 116 лечебни растения, живеят 140 вида птици, от които 44 са включени в Червената книга.
Малка част от Природния парк „Златни пясъци” – (26,2 ха) попада в територията на общината, в землището на с. Кранево. Цялата му площ е 1320,7 ха. Паркът е обявен за защитена територия през 1943 г. с цел запазване на растителни и животински съобщества, както и характерни земни образувания и пейзажи, имащи висока научна и културна стойност.
Защитената местност „Долината на дроплите” обхваща части от землищата на селата Дропла, Змеево и Кремена.
Защитената местност „Находище на обикновен божур” се намира в землището на с. Църква.
Значителна част от територията на общината, предимно в крайбрежния район, е обхваната от защитени зони от Европейската екологична мрежа - Натура 2000.
Изводи
Най-важните елементи на природното богатство на община Балчик са морето, неговото крайбрежие и високопродуктивните обработваеми земи.
Съчетанието на традиционни дейности, свързани със земеделието и курортния туризъм предопределя различията в преобладаващия начин на земеползване.
Въздействието на посочените фактори е довело до обособяването на две различаващи се по характер и развитие части на територията - крайбрежна и вътрешна.
Обобщеният списък от природни и антропогенни фактори, поставящи условия към териториалното развитие на общината, включва още:
- наличието на крупни находища на полезни изкопаеми;
- преминаването през територията на пътна инфраструктура, осигуряваща транспортни връзки с международно значение;
- наличие на инфраструктура на водния и на въздушния транспорт;
- засилената инвестиционна активност за изграждане на инфраструктура на енергопроизводството от алтернативни източници;
- ветрогенератори, вкл. косвеното им въздействие върху земеползването, опазването на околната среда и на местообитанията.
Природните условия в община Балчик са изключително благоприятни за развитието на селско стопанство.
Подходящите климат и почви са предпоставки за отглеждане на редица култури.
По-голямата част от обработваемите земи са заети от пшеница, слънчоглед и царевица, следвани от бобовите култури. Добивите от овощни видове, лозя и зеленчуци, са значително редуцирани. Добивите на растителната продукция са със сравнително високо качество.
Преобладават кооперациите, следват арендаторите и минимална част от стопанските субекти, които обработват земеделските земи, а останалата част са частни стопани.
Основните направления на животновъдството, които се развиват в общината са говедовъдство, овцевъдство и свиневъдство. По-рядко се отглеждат зайци, кози, птици, пчели и т.н.