Решения | Община Балчик

Заседания на ОС / 2019 г.

Решение 571 Протокол 39 от 09.05.2019 г.

По двадесет и трета точка от дневния ред: Приемане на Вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на община Балчик

Вносител: Николай Ангелов - кмет на община Балчик

РЕШЕНИЕ № 571: На основание чл. 21, ал. 1, т. 19 и т. 23 от ЗМСМА, във връзка с чл. 101 от Закона за мерките срещу изпирането на пари и § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките срещу финансирането на тероризма, общински съвет Балчик приема вътрешни правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма на община Балчик.

ПОИМЕННО ГЛАСУВАНЕ, в залата присъстват - 17 общински съветници

Гласували със „За" - 17; „Против" - 0; „Въздържали се" - 0

ВЪТРЕШНИ ПРАВИЛА

ЗА

КОНТРОЛ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ

ИЗПИРАНЕТО НА ПАРИ

И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗМА

НА

ОБЩИНА БАЛЧИК,

ОБЛАСТ ДОБРИЧ, БЪЛГАРИЯ

ГЛАВА ПЪРВА

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Настоящите вътрешни правила приети от Общински съвет-Балчик за изпълнение от Община Балчик с ЕИК 000852544 - задължено лице (наричано по-долу в текста "задължено/то лице") във връзка с чл. 4, т. 22, т. 23, т. 24 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), обнародван в Държавен вестник бр. 27/27.03.2018 г, като имат за задача да спомогнат създаването и прилагането на общ стандарт по отношение на прецизирането и унифицирането на формите и съдържанието на текущата документация за идентифицирането на клиентите, събирането, съхраняването, контрола и докладването на информацията за съмнителни сделки и операции и са основата, върху която се осигурява и регламентира дейността по стриктно спазване на ЗМИП и ЗМФТ (Закон за мерките срещу финансирането на тероризма, последно изменен и допълнен в Държавен вестник бр. 27/2018 г), по отношение следните активности:

1. Общински съвет, като орган по приватизацията (т.22, чл.4 ЗМИП), съгласно разпоредбите на чл. 3, ал. 3, т. 2 от Закон за приватизация и следприватизационен контрол (ДВ бр. 28/2002), при:

1.1. Продажба на дялове и акции, собственост на общините в търговски дружества;

1.2. Обособени части от имущество на търговски дружества с повече от 50 процента общинско участие в капитала;

1.3. Общински нежилищни имоти, невключени в имуществото на общински търговски дружества, които се използват за търговски цели, както и незавършени строителни обекти, невключени в имуществото на общински търговски дружества.

2. Община Балчик, като лице, организиращо възлагането на обществени поръчки (т. 23, чл. 4 ЗМИП, и във връзка чл. 5, ал. 2, т. 9 Закон за обществените поръчки (ДВ бр. 13/2016);

3. Община Балчик (като лице) - при сключване на концесионни договори (т. 24, чл. 4 ЗМИП, вр. чл. 17, ал. 3 Закон за концесиите);

4. Като разпоредител с общинско имущество при условията и по реда на Наредба за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Община Балчик;

5. Община Балчик, като лице, приемащо дарения.

Чл. 2. Нормативното основание за приемането на настоящите вътрешни правила е чл. 101 от ЗМИП и Правилник за прилагане на Закона за мерките срещу изпирането на пари - ППЗМИП.

Чл. 3. Вътрешните правила съдържат:

1. Ясни критерии за разпознаване на съмнителните операции или сделки и клиенти;

2. Система за вътрешен контрол върху изпълнението на задълженията, установени в ЗМИП и в актовете по прилагането му;

3. Вътрешна система за оценка на риска и определяне на рисковия профил на клиентите;

4. Пропорционални на размера и естеството на стопанската дейност политики, механизми за контрол и процедури за ограничаване и ефективно управление на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма, установени на равнището на Европейския съюз, на национално равнище, както и на равнище задължен субект;

5. Правила и организация за изпълнение на задълженията за изясняване произхода на средствата и източника на имущественото състояние;

6. Условията и реда за събиране, съхраняване и разкриване на информация;

7. Времевите интервали, през които се преглеждат и актуализират поддържаните бази от данни и клиентските досиета в изпълнение на чл. 15 и чл. 16, при съобразяване на установеното и документирано по реда на чл. 98 от ЗМИП ниво на риска на клиентите и деловите взаимоотношения;

8. Правилата за обучение на служителите на задълженото лице;

9. Разпределението на отговорността на представителите и служителите на задълженото лице за изпълнението на задълженията, установени в този закон и в актовете по прилагането му, както и данни за контакт със задълженото лице и с отговорните му представители и служители, за целите на ЗМИП;

10. Пропорционална на размера и естеството на стопанската дейност на задълженото лице процедура за анонимно и независимо подаване на вътрешни сигнали от служители за нарушения на ЗМИП и актовете по прилагането му;

11. Оценката по чл. 98, ал. 4 на ЗМИП;

12. Правила и процедури, съобразно особеностите на задълженото лице;

13. Критерии за разпознаване на съмнителни операции, сделки и клиенти, насочени към финансиране на тероризъм.

Чл. 4. (1) За целите на настоящите вътрешни правила, "изпиране на пари" е умишленото:

1. Преобразуване или прехвърляне на имущество със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност, за да бъде укрит или прикрит незаконният произход на имуществото или за да се подпомогне лице, което участва в извършването на такова действие с цел да се избегнат правните последици от деянието на това лице;

2. Укриване или прикриване на естеството, източника, местонахождението, разположението, движението, правата по отношение на или собствеността върху имущество, със знанието, че това имущество е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

3. Придобиване, владение, държане или използване на имущество със знание към момента на получаването, че е придобито от престъпна дейност или от акт на участие в такава дейност;

4. Участие в което и да е от действията по т. 1-3, сдружаването с цел извършване на такова действие, опитът за извършване на такова действие, както и подпомагането, подбуждането, улесняването или даването на съвети при извършването на такова действие или неговото прикриване;

5. Придобиване на имуществото по т. 1-4, когато е извършено в друга държава членка, или в трета държава и не попада под юрисдикцията на Република България.

(2) Процесът на изпиране на пари се състои от три етапа:

1. Пласиране: реализация чрез първоначално влагане във финансовата система или чрез първоначална трансформация на придобитото посредством или по повод на престъпление с цел да се затрудни неговата идентификация;

2. Разслояване: процес на отделяне на финансовите средства, получени в резултат на престъпно поведение от незаконни източник чрез финансови операции с цел прикриване на престъпната следа;

3. Интеграция/свързване: поставяне на "изпраните пари" обратно в икономиката, така че те да изглеждат легитимни; извършва се инвестиране в легалната икономика.

Чл. 5. (1) За целите на настоящите вътрешни правила "финансиране на тероризъм" е: прякото или косвеното, незаконното и умишленото предоставяне и/или събиране на парични средства, финансови активи или друго имущество и/или предоставяне на финансови услуги с намерение те да бъдат използвани или със съзнанието, че ще бъдат използвани, изцяло или частично, за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс.

(2) Средствата, изисквани от терористите за извършване на терористични актове, се придобиват от финансиране на тероризма. Източниците на финансиране за тероризъм могат да бъдат законни (приходи от стопански операции, принадлежащи на терористични организации) или незаконни (извлечени от престъпни дейности).

Чл. 6. (1) Функциите по контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма ще бъдат изпълнявани от:

1. Изрично оправомощените лица (група) със заповед на Кмета на Община Балчик;

2. Началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство" - Главен счетоводител на Община Балчик.

(2) Оправомощените от кмета на общината лица имат следните функции:

1. Определя и утвърждава мерките за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;

2. Разработва вътрешни принципи и конкретни процедури за предотвратяване изпирането на пари и финансирането на тероризма;

3. Събира и обработва информация за конкретни сделки, при които е извършено идентифициране на клиенти или техни представители;

4. Изисква сведения за произхода на паричните средства на клиенти и по операции;

5. Поддържа точна и подробна документация за операциите с парични предства и ценности, предизвикващи съмнение или подлежащи на регистрация;

6. Упражнява непосредствен и общ контрол върху служителите за прилагане на мерките срещу изпиране на пари и финансирането на тероризма;

7. Организира обучението на служителите с цел повишаване тяхната квалификация при прилагане мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма;

8. Идентифицира юридическите лица, с които се установяват взаимоотношения;

9. Оперативно взема решения по всякакви въпроси, възникващи при или по повод прилагането на мерките срещу изпиране на пари и финансирането на тероризма;

10. Присъства и оказва съдействие при проверка от страна на контролните органи;

11. Осъществява непосредствена връзка с контролните органи по приложението на ЗМИП и ЗМФТ.

(3) Началник отдел „Бюджет, финанси и счетоводство" - Главен счетоводител на Община Балчик, има следните функции:

1. Събира и обработва информацията за конкретните сделки и операции;

2. идентифицира клиентите, когато са налице изисквания за това;

3. Изисква сведения за произхода на средствата;

4. Незабавно уведомява Кмета на Общината при съмнителни сделки, операции, източници и клиенти, както и предприема мерки за забавяне осъществяването на съответните сделки в рамките на допустимия срок, съгласно нормативните актове.

Чл. 7. (1) За целите на настоящите вътрешни правила "превенция" са предварителните правоохранителни мерки, насочени към предотвратяване извършването на престъпления и/или правонарушения; тя включва всички предприемани качествени и количествени мерки, които целят да намалят или да допринесат за намаляване на престъпността както чрез пряко предотвратяване на криминалните действия, така и с помощта на политики и на действия, насочени към ограничаване на криминогенните фактори и на причините за престъпността.

(2) Превенцията обхваща два етапа:

1. Дейност по изучаване и разкриване на криминогенните фактори;

2. Дейност по отстраняване, неутрализиране или ликвидиране на криминогенните фактори.

Чл. 8. Основните рискове за задълженото лице, свързани с изпирането на пари и финансирането на тероризъм, са:

1. Репутационен риск - загуба на публично доверие в почтеността на работата в следствие на негативни публикации за практики и обвързаности;

2. Оперативен риск - неадекватни вътрешни процедури, служителско поведение или системи, които довеждат до възможност престъпни лица да използват активностите на задълженото лице за пране на пари;

3. Правен риск - регулаторни и наказателни санкции във връзка с неизпълнение на задълженията по прилагане на мерките срещу изпирането на пари и финансирането на тероризъм.

Чл. 9. Мерките за предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризъм са:

1. Идентифициране на клиенти и проверка на тяхната идентификация;

2. Идентифициране на действителния собственик на клиента - юридическо лице, и предприемане на съответни действия за проверка на неговата идентификация по начин, който дава достатъчно основание да се приеме за установен действителния собственик. При невъзможност за достоверна идентификация на собствениците и законните представители на клиента не се установяват взаимоотношения и контактите с клиента се прекратяват;

3. Текущо наблюдение върху установените търговски или професионални отношения и проверка на сделките и операциите, извършвани в рамките на тези отношения, доколко те съответстват на наличната информация за клиента, за неговата търговска дейност и рисков профил, в т. ч. изясняване на произхода на средствата в посочените от закона случаи;

4. Разкриване на информация относно съмнителни операции и сделки на клиента - от всеки един от служителите на задълженото лице.

ГЛАВА ВТОРА

КРИТЕРИИ ЗА РАЗПОЗНАВАНЕ НА СЪМНИТЕЛНИ ОПЕРАЦИИ, СДЕЛКИ И КЛИЕНТИ, СВЪРЗАНИ С ПРАНЕТО НА ПАРИ И ФИНАНСИРАНЕТО НА ТЕРОРИЗЪМ

Чл. 10. Характеристиките, които класифицират една операция като съмнителна, са:

1. Необичайни условия и сложност на операцията;

2. Липса на икономическа и законова обоснованост;

3. Трансфер от или за държава от списъка на рисковите държави;

4. Наредител на операцията е гражданин на държава от списъка на рисковите държави;

5. Други фактори, пораждащи съмнения.

Чл. 11. Операции, способстващи изпирането на пари и/или последващо евентуално финансиране на тероризъм, са:

1. Операции в брой;

2. Операции с ценни книжа;

3. Задгранични, офшорни дружества;

4. Участие в приватизационни процедури;

5. Въвличане на служители от самата организация.

Чл. 12. Съмнение за изпиране на пари чрез операции в брой възниква, когато:

1. Се касае за чести операции, които не са свързани с основната дейност на клиента, голям обем на прехвърлянията и заплащането им в брой;

2. Случаи на транзакции на голяма стойност;

3. Продажба за големи суми в брой.

Чл. 13. Съмнение за изпиране на пари чрез задгранични, офшорни дружества може да възникне поради:

1. Относително краткото време за създаване на компания;

2. Липсата на изискване за лично присъствие при регистрация;

3. Липсата на данък върху печалбата;

4. Липсата на счетоводна отчетност и годишен одит;

5. Липсата на публичност на собствениците на компаниите.

Чл. 14. Съмнение за изпиране на пари чрез участие в приватизационни процедури могат да възникнат при следните случаи:

1. Превод на средствата за участие от офшорна зона;

2. Преводи за участие с последващо връщане на превода в други банки, различни от първоначалните, в случаите, когато инвестицията не е осъществена;

3. Интерес от закупуване на предприятия чрез задгранични дружества или филиали.

Чл. 15. Съмнения за изпиране на пари чрез въвличане на служители на организацията се наблюдават при встъпване в нерегламентирани от закона взаимоотношения с определени лица, когато служителите извършват услуги или действия за лица, невлизащи в техните преки служебни задължения.

Чл. 16. Съмнителни източници на парични средства (имуществото, собствеността) са:

1. Офшорните зони;

2. От страни, неприлагащи препоръките на FATF (Група за финансови действия);

3. Страни-убежища на банковата тайна.

Чл. 17. Съмнителни клиенти могат да бъдат^{^[1]}:

1. Представители или пълномощници на физически или юридически лица, представящи документи за идентификация, чиято автентичност поражда съмнения;

2. Клиенти, за които е обществено достояние, че са криминално проявени;

3. Всички физически и юридически лица, групи и организации, фигуриращи в списъка на Министерски съвет:

3.1. Физически лица, юридически лица, групи и организации, посочени от Съвета за сигурност на ООН като свързани с тероризъм или спрямо които са наложени санкции за тероризъм с резолюция на Съвета за сигурност на ООН;

3.2. Лица, групи или организации, посочени от компетентните органи на друга държава или на ЕС;

3.3. Лица, срещу които е образувано наказателно производство за тероризъм, финансиране на тероризъм, образуване, ръководене или членуване в организирана престъпна група, която си поставя за цел да извършва тероризъм или финансиране на тероризъм, приготовление към извършване на тероризъм, явно подбуждане към извършване на тероризъм или закана за извършване на тероризъм по смисъла на Наказателния кодекс;

4. Лице, посочващо като собствен адрес, адреса на трето лице;

5. Лица, чиито адрес за кореспонденция е пощенска кутия;

6. Лице, извършващо операции и сделки чрез клон на банка, без седалището или дейността му да са на територията на този клон.

Чл. 18. Съмнителни сделки могат да бъдат:

1. Сделки или управление на парични средства и ценности с неясен или недоказан произход;

2. Сделки за прехвърляне на предприятие, акции или дялове на търговец, целящи прикриването на действителния собственик;

3. Учредяване, организиране на дейността или управление на офшорна компания, компания, предоставена за доверително управление, или друга подобна структура, когато се пораждат съмнения, че се цели прикриване на изпиране на пари или финансиране на тероризъм;

4. Дарения, когато характерът или мащабите на дарението не съответстват на реалните му цели;

5. Когато се извършват повече от едно дарение в един и същи ден за суми, близки до прага за извършване на идентификацията, от няколко различни лица, за които задълженото лице знае, че са свързани помежду си;

6. Извършване на разплащания в брой при сделки, за които в закона и практиката е прието да се плаща по банков път;

7. Непредставяне в срок на първични счетоводни документи във връзка с плащания по сделки или операции;

8. Непредставяне на документи за представителна власт или представяне на съмнителни такива;

9. Представяне на документи, чиято автентичност поражда съмнения, или представяне на документи с противоречиво съдържание;

10. Извършване от един клиент или от няколко свързани лица на няколко сделки в рамките на един ден, за суми, близки до прага за извършване на идентификация.

Чл. 19. В зависимост от субективната страна на типовете поведение, целящо изпирането на пари и финансиране на тероризъм, се идентифицират три варианта на цели и поведение:

1. Преобразуване и/или прехвърляне на собственост, което е предназначено да предаде законов вид за права на собственост, различен от този до момента на операцията, с последващи действия по разпореждане, нос