Решения

По седемнадесета точка от дневния ред: Приемане на Стратегия на Община Балчик за социално включване на етническите малцинства в изпълнение на Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация област Добрич (2012-2020).

Вносител: Николай Ангелов - кмет на общината

РЕШЕНИЕ 72: На основание чл. 21, ал. 1, т. 12 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, и във връзка с Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация област Добрич (2012-2020), Общински съвет Балчик

Р Е Ш И:

1. Приема Стратегия на Община Балчик за социално включване на етническите малцинства за периода 2016-2020 в изпълнение на Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация област Добрич (2012-2020).

Присъстващи в залата - 21 общински съветници, гласували

21 „ЗА", 0 „ПРОТИВ", 0 „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ"  

О Б Щ И Н А   Б А Л Ч И К

 

 

 

СТРАТЕГИЯ ЗА  СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ НА ЕТНИЧЕСКИТЕ МАЛЦИНСТВА

НА ОБЩИНА БАЛЧИК

 

ЗА ПЕРИОДА 2016 -2020 ГОДИНА

приета с Решение № 72 по Протокол № 7 от 25.02.2016 г. на Общински съвет Балчик

 

I. Въведение ..........................................................................................стр. 3

II. Актуално състояние на ромската общност ..................................................стр. 3

1.    Анализ на състоянието на ромската общност по сектори:

1.1.   Жилищни условия ............................................................................стр. 5

1.2.   Заетост ...........................................................................................стр. 5

1.3.   Образование ....................................................................................стр. 6

1.4.   Здравеопазване ................................................................................стр. 7

III. Визия ................................................................................................стр. 8

IV. Стратегическа цел ..............................................................................стр. 8

V. Водещи принципи и хоризонтални аспекти при изпълнението .......................стр. 8

VI. Приоритети: образование, здравеопазване, жилищни условия, заетост, върховенство на закона и недискриминация, култура и медии ............................................стр. 10

1.Образование ......................................................................................стр. 11

2. Здравеопазване ...................................................................................стр. 13

3. Жилищни условия ...............................................................................стр. 15

4. Заетост .............................................................................................стр. 16

5. Върховенство на закона и недискриминация ..............................................стр. 17

6. Култура и медии ................................................................................стр. 19

VII. Мониторинг на изпълнението, индикатори за резултат и въздействие. ..........стр. 20

VIII. План за действие .......................................................................... стр.

IХ. Заключение .....................................................................................стр. 25

І. ВЪВЕДЕНИЕ

Настоящата Общинска стратегия е документ, задаващ насоките за изпълнение на политиката за социална интеграция на ромите на общинско ниво и е разработена в изпълнение на Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020), приета с Решение на Народното събрание на 01.03.2012 г и Областна стратегия за интегриране на българските граждани от ромски произход и други граждани в уязвимо социално положение, живеещи в сходна на ромите ситуация на Област Добрич (2012-2020), утвърдена през 2013 г.

Стратегията прилага целенасочен интегриран подход към гражданите в уязвимо положение от ромски произход, който се прилага в рамките на по-общата стратегия за борба с бедността и изключването, и не изключва предоставянето на подкрепа и за лица в неравностойно положение от други етнически групи.

Стратегията кореспондира с международни стандарти в областта на правата на човека и правата на лица, принадлежащи към малцинствата: Международни инструменти на ООН, ЕС, СЕ и др., отнасящи се до зачитане на правата на човека, към които Република България се е присъединила: Международен пакт за граждански и политически права 1966 г.(в сила за Република България от 1970 г.); Международен пакт за икономически, социални и културни права 1966 г.(в сила за Република България от 1970 г.); Международна конвенция за премахване на всички форми на расова дискриминация 1966 г.(в сила за Република България от 1992 г.); Конвенция за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените 1979 г. (в сила за Република България от 1982 г.); Конвенция за правата на детето 1989 г.(в сила за Република България от 1991 г.), Рамковата конвенция за защита на националните малцинства на Съвета на Европа и др.

Настоящият документ се приема за период до 2020 г. включително. След 2020 г., Стратегията ще може да бъде продължена, допълнена или изменена, в зависимост от постигнатите резултати и евентуалните промени, които биха могли да настъпят в Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

II. АКТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ

По данни на Националния статистически институт (НСИ) от последното преброяване на населението и жилищния фонд в Република България (окончателни данни от 2011 г.), ромите са третата по големина етническа група в България. Като роми са се самоопределили 325 343 души или 4.9% от българските граждани.

Населението на Добричка област наброява 189 677 души, като ромския етнос е третия по численост след българския, който наброява 131 114 души и турския, наброяващ 23 484 души. Към 01.02.2011 г. като роми се самоопределят 15 323 души, с относителен дял 8.8%, който е намалял в сравнение с 2001 година, когато са били 18 649 души.

В Община Балчик  общият брой на населението е 20 317 (2011 г.), а самоопределилите се като роми са 2 194 жители (11,7%). Част от хората, които околното население назовава като „роми" или „цигани" се самоопределят като българи, турци, румънци и др., което произтича от правото на преброяваното лице само да определи етническата си принадлежност или да не посочи такава.

Лица от ромската етническа група в област Добрич:

Разпределение на населението	Общо	Лица, отговорили на доброволния въпрос за етническа принадлежност	Българска етническа група - бр.	Ромска етническа група - бр.	Дял на ромското население в общината спрямо общия брой на жителите в нея
Общо за страната	7 364 576	6 680 980	5 664 624	325 343	4.9 %
Област Добрич	189 077	173 899	131 114	15 323	8.8 %
Община Балчик	20 317	18 717	12 690	2 194	11.7 %

Данни за етническото самоопределяне на живеещите в Община Балчик

Характерно за Община Балчик е обособяването на ромски квартали в по-големите населени места. В град Балчик те са 2, а в с. Оброчище - 1.

            Ромите в общината имат уседнал начин на живот. Голяма част от тях не притежават собствени земя и жилище, нямат постоянни доходи и икономическа стабилност. Тези и други причини водят до трайна бедност сред ромите и влошаване на условията, при които живеят, а оттам и до по-ниския им стандарт на живот. Вследствие на това произтича и друг общественозначим проблем - невъзможността да плащат здравните си осигуровки, което затруднява достъпа им до здравни грижи.

От данните от последното преброяване (2011 г.) прави впечатление, че преобладава броят на ромите във възрастовата група от 20 до 29 години (18.1 % от общия брой отговорили на въпросите, касаещи възрастта).

След 29 години започва постепенно намаление на броя на ромите по възрастови групи, което показва ниска продължителност на живота.

Ромите над 70 години са едва 2.3 % от всички представители на тази етническа група. Най-многобройни са ромите във възрастовата група 20-29 г., следвана от: 0-9 г., 10-19 г., 30-39 г., 40-49 г., 50-59 г., от 60-69 г.

В община Балчик за ромската етническа група преобладава четиричленното домакинство. Голям е броят на  петчленните семейства и на едночленните домакинства. Най-малък е броят на осемчленните домакинства.

1.      АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА РОМСКАТА ОБЩНОСТ ПО СЕКТОРИ:

1.1.            ЖИЛИЩНИ УСЛОВИЯ

Статистиката сочи, че ромите, живеещи в град Балчик са  954, а в селата - 1 237,  или 15,4 % от цялото селско население на общината.

По данни на НСИ от последното преброяване на населението и жилищния фонд от 2011 г., на национално равнище етническите българи разполагат средно с 23.2 кв.м. жилищна площ на едно лице, при ромите тя е едва 10.6 кв.м. Данните за Община Балчик не прави изключение от установеното за страната. Жилищната площ средно за едно лице от българския етнос е значително повече от тази за едно лице от ромски произход. В същото време качествените характеристики на сградите и помещенията, в които преобладаващата част от ромското население живее, не отговарят на строителните стандарти.

Общите проблеми за ромското население в общината са свързани с недостатъчно добре изградената инфраструктура - липса на канализация, нерегламентирани сметища, хаотично строителство върху парцели с неизяснена собственост, неспазване на градските регулационни планове.

Има случаи на обособени ромски квартали, в които домовете са незаконно построени върху парцели общинска или неизяснена собственост, без нужните строителни книжа. Така изградените постройки, са обикновено полумасивни, примитивни и паянтови, като полезната им площ е под 20.0 квадратни метра и се обитават предимно от многодетни семейства, болни стари хора и самотни майки.

Основен проблем в общинските центрове се явява недостигът на общински жилища.

1.2.             ЗАЕТОСТ

Профилът на безработицата на територията на общината показва тенденция за постоянна регистрирана безработица на ниско квалифицираните и неквалифицираните жители на общината. Забелязва се тенденция за увеличаване времето на престой на безработните на трудовия пазар.

Забавяне на икономическия растеж в страната води до спад в заетостта и нарастване на безработицата.

Съгласно данните от последното преброяване, икономически активното население на Добричка област възлиза на 79 873 души, а общия брой на заетите лица е 63 957.

На територията на община Балчик се наблюдава увеличаване на броя на безработните. Средното равнище на безработица в Община Балчик за 2015 г. е 10,9%. От всички регистрирани в Дирекция „Бюро по труда" 43% са продължително безработни лица.  Най-силно засегнати са ромите, като процентът на незаетите е най-висок, именно сред представителите на тази етническа група (53.3 %). Като сравняваме квалификацията и образованието им тази група е по-неконкурентноспособна от останалите малцинствени групи. Най-често единствената възможност за работа на представителите на ромския етнос се явяват програмите за заетост и предимно Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост" и Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". По-голямата част от прилаганите от Агенцията по заетостта програми и мерки за заетост и обучение, са насочени именно към безработните с основно и по-ниско образование, лицата без квалификация и специалност, с цел подобряване на тяхната пригодност за заетост.

Икономическото положение на ромския етнос се утежнява допълнително и от големия брой икономически неактивни лица, възлизащи на  63.2 %.

Високият процент на безработица сред ромското население обуславя зависимостта от социални помощи на значителен брой от тях. Получаването на трудово възнаграждение, а не на социална помощ ще допринесе за преодоляването на социалната изолация на общностите.

1.3.             ОБРАЗОВАНИЕ

На въпросите, свързани с образователното равнище на населението според етническите групи в област Добрич, от общо 15 323 роми отговор са дали 13 370 души. От тях завършено висше образование имат 26 души или 0,29 %. Средно образование са завършили 675 души или 5 % от ромите. С основно образование са 4 694 души, което е 35.1 % от отговорилите на въпросите, касаещи степента на образование. Делът на ромите с начално и по-ниско образование е 49.1 % или 6 568 роми. Броят на тези, които не са посещавали училище е 1 349 или 10 % от отговорилите

Данните за Община Балчик сочат запазване на тенденцията много млади роми да остават без подходящо образование, рано да напускат училище или да не тръгват на училище, което поставя редица бариери пред включването им в пазара на труда.

Факторите, обуславящи случващото се са следните: голям брой безпричинни отсъствия от учебни занятия; по-слаба начална подготовка и ниска успеваемост в провеждания образователно-възпитателен процес; недостатъчно владеене на български език; неангажираност на родителите, които не оказват необходимата подкрепа и стимулиране на подрастващите, и не подпомагат ориентирането им към по-добро образование, което е необходима предпоставка към по-добра бъдеща социална и трудова реализация; липса на финансови средства; висока заболеваемост. През последните години голяма час от напусналите училище заминават в чужбина с родители и близки, където вместо да учат, децата най-често си стоят вкъщи, за да не попадат в полезрението на полицията и социалните служби.

 

1.4.             ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ

Основните фактори, влияещи рисково върху  здравето на малцинствените общности в България са: масово и дълбоко обедняване, висока безработица, влошена структура на доходите и потреблението, неблагоприятна околна и жилищна среда, бит, генетични заболявания и други.

Здравните проблеми на ромската общност в община Балчик не са нещо строго специфично, различно и отделно от здравните проблеми на останалото население. Факт е, че неблагоприятните за здравето характеристики са по-силно изразени сред хората от ромската общност, поради социално-битови традиции и по-силно изразено въздействие на отрицателните социално-икономически фактори. Поради бедност и социално изключване голяма част от ромите са най-уязвимата група по отношение здравеопазване. Ромите рядко прибягват до превантивно медицинско обслужване и разчитат твърде много на спешната медицинска помощ.

Въпреки че няма точна статистика, в община Балчик  съществува и проблема с ранните раждания. Тези случаи се наблюдават при млади момичета между 14 и 17 годишна възраст, предимно от малките населени места.

Недоизградената или лоша инфраструктура в обособените ромски квартали води до по-чести случаи на заболявания от хепатит, стомашно-чревни инфекции, различни болести, причинявани от паразити. Високият процент на хронични заболявания също представлява тревожна тенденция.

Население от ромски произход над 16 години, живущи на територията на Община Балчик с признат от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена работоспособност

	Област Добрич	Община Балчик
Общо отговорили	11014	1597
Напълно работоспособни	7996	1072
До 50%	58	9
От 50 до 70% (III група)	153	19
От 71% до 89% (II група)	160	31
Над 90%  (I група)	100	15
Непоказано	2547	451

Сред представителите на ромската етническа група се наблюдава запазване на високия брой лица с призната от ТЕЛК/НЕЛК трайно намалена степен на работоспособност. От живеещите на територията на община Балчик роми на въпросите, касаещи наличие на степен на инвалидизация, са отговорили 1597 души. От тях 1072  са посочили, че нямат трайно намалена работоспособност (67.13 %). Най-голям е броят на представителите на ромския етнос със 71 % до 89 % инвалидизация - 31 души или 1,94%. След тях се подреждат ромите с инвалидизация  от 51 % до 70 % - 19 души или 1,19 %. С първа група на трайно намалена работоспособност  над 90 % са 15 души  (0,94 %). Не посочили конкретно степента си на инвалидизация са 451 представители на ромския етнос.

 Друг основен проблем представлява липсата на здравно осигуряване при по-голямата част от ромското население.

Върху здравното състояние на лицата от ромски и турски произход косвено влияние оказва и по-ниското им образователно равнище. Те по-трудно могат да дадат обективна оценка на здравното си състояние и да обяснят от какво страдат. От обслужваното население около 40% е с ромски произход, висок е процента на групата социално слаби /безработни, инвалиди-деца и пенсионери/.

Според проучване на община Балчик от 2014 г.:

- 48% от анкетираните не са здравно осигурени, което ги лишава от навременна медицинска и болнична помощ;

- 41% заявяват, че причината за неплащане на здравните осигуровки е липсата на средства.

Затруднения достъп на ромската общност до пазара на труда и незаконното наемане често пъти е основна причина и за затрудненият им достъп до здравеопазване.

 

 

III. ВИЗИЯ

ОБЩИНА БАЛЧИК - европейска община, с устойчиво развитие при интегрирането на българските граждани от етническите малцинства в обществения и икономически живот и осигуряване на равни възможности и достъп до права, блага, стоки и услуги в обществените сфери, и подобряване на качеството на живот, при спазване на върховенството на закона.

 

IV. СТРАТЕГИЧЕСКА  ЦЕЛ.

 До 2020 година да се създадат условия за успешно интегриране на българските граждани от етническите малцинства на територията на Община Балчик, чрез подобряване на образованието, равнопоставено участие на пазара на труда, повишаване на доходите, добра жилищна осигуреност, достъпно здравеопазване и култура, чрез провеждане на активна социална, демографска, културна и образователна политики, при спазване на принципите на равнопоставеност и недискриминация.

 

V. ВОДЕЩИ ПРИНЦИПИ И ХОРИЗОНТАЛНИ АСПЕКТИ ПРИ ИЗПЪЛНЕНИЕТО

Връзките на Стратегията със стратегическите планови и програмни документи на областно, регионално, национално и европейско ниво са разгледани в два аспекта: нормативни (регламентирани от действащата законова база) и технологични (продиктувани от самата технология на тяхното разработване).

1. ПРИНЦИПИ:

Общинската стратегия за социално включване на етническит