Р Е Ш Е Н И Е
№244
Добрич, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година, І състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВИЧЕВ изслуша докладваното от съдия Т. Милева административно дело № 160/2019 год.
Производството е по чл. 185 - 196 от АПК.
Образувано е по протест, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, Веселин Вичев, срещу Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Балчик, приета с Решение №520 от Протокол №44 от 26.02.2010 г. на Общински съвет - Балчик, в частта на чл. 20, ал. 1, чл. 54, ал.2 и чл. 54, ал. 3 от Наредбата. С протеста се настоява, че тези разпоредби са в колизия с разпоредби от по - висок ранг. Иска се да бъдат отменени като незаконосъобразни и да бъдат присъдени сторените от Окръжна прокуратура - Добрич разноски за обнародване на оспорването чрез Държавен вестник.
В съдебно заседание, протестиращият, редовно призован, явява се прокурор Вичев, който поддържа протеста по изложените в него основания.
Ответникът - Общински съвет - Балчик, редовно призован, не се представлява. Не изразява становище по протеста.
Съдът, като обсъди доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:
Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.
Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:
Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Балчик, приета с Решение №520 от Протокол №44 от 26.02.2010 г. на Общински съвет - Балчик. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Същата се явява валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.
При преценката за съответствието на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по - висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:
С текста на чл. 8 от Закона за нормативните актове законодателят е разписал възможността всеки общински съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение, като същевременно и съгласно чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. При така изложените изисквания и разписани за общинските съвети възможности се налага изводът за незаконосъобразност на оспорените текстове.
Оспорения чл.20, ал.1 от Наредбата гласи: „В незастроени имоти, предвидени по ОУП или ПУП за зелени площи по чл.61, ал.4 от ЗУТ, които не са реализирани, могат да се изграждат само обекти по чл.55 от ЗУТ, представляващи открити обекти за спортни дейности и площадки за игра и други подобни открити обекти /летни естради, атракциони, открити изложбени площи и др./, съвместими с парковите функции, които заемат до 40% от имотите с площ до 1 000 кв.м. и 20% от имотите с площ над 1000-2000 кв.м.".
Възможност за застрояване в паркове и градини в озеленени площи - публична собственост и в поземлени имоти - частна собственост, е регламентирана законово в чл.62, ал.7 от ЗУТ. Според визираната разпоредба, с ПУП за паркове и градини в озеленени площи - публична собственост и в ПИ - частна собственост, без промяна на предназначението им, може да се предвижда само застрояване, необходимо за: 1. мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, обслужващи озеленените площи; 2. поддържане на зелената система; 3. открити обекти за спортни и културни дейности; 4. площадки за игра; 5. преместваеми обекти по чл. 56, които не могат да заемат повече от 10 на сто от площта на имота; 6. монументално-декоративни, информационни и рекламни елементи по чл. 57; 7. мемориални места и обекти. Правната норма на ЗУТ е императивна и обектите, допустими за изграждане в озеленените площи са изброени лимитативно. Следователно чл.62, ал.7 от ЗУТ имплицитно съдържа забрана за застрояване на озеленените площи с обекти извън посочените в закона. С оспорения текст на чл. 20, ал. 1 от Наредбата, е разширена възможността за застрояване на озеленените площи. При съпоставка на разпоредбата от Наредбата в оспорената й част със законовата регламентация, е видно, че с подзаконовия нормативен акт е разширен кръгът на обектите, с които се допуска застрояване на озеленените площи. Описаните в Наредбата обекти, квалифицирани като обекти по чл. 55 от ЗУТ - открити обекти за спортни дейности и площадки за игра и други подобни обекти - летни естради, атракциони, открити изложбени площи, нямат характеристиката по вид и предназначение, на обектите изрично изброени в чл.62, ал.7, т.1-7 от ЗУТ. Налице е противоречие със законова норма, т. е. с нормативен акт от по-висока степен, което сочи на материалноправна незаконосъобразност на оспорения текст.
По отношение следващите оспорени разпоредби:
С чл. 54 от Наредбата са предвидени санкции при неспазване на разписани с Наредбата задължения.
Така, чл. 54, ал. 2 от Наредбата предвижда глоба от 100 до 500 лв. за лице, което пуска на свобода кучета, домашни животни или други в зелени площи, поляни, цветни фигури и детски площадки. Конкретното деяние „пускане на свобода кучета или други домашни животни" с място на изпълнение - зелени площи, се открива като забрана в Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), чл. 177, ал. 1, т. 4, съгласно който разхождането на кучета на детски площадки и на места, обозначени от общините със забранителни знаци е забранено, като нарушението на тази забрана се наказва с глоба от 100 лв., съобразно нормата на чл. 428 от ЗВМД.
С чл. 54, ал. 3 от Наредбата е предвидена същата санкция - глоба в размер от 100 лв. до 500 лв. за този, който развежда кучета или други домашни животни в зелени площи и не събира техните екскременти. Този състав на нарушение се открива в нормата на чл. 426, във връзка с чл. 172, т. 1 от ЗВМД, съгласно който собствениците на домашни любимци са длъжни да вземат мерки животните да не замърсяват обществени места, като почистват мястото след дефекация и при неизпълнение на това задължение се наказват с глоба от 100 лв.
Така разписаните задължения и санкции в Наредбата противоречат на уреденото в ЗВМД. С текстовете на последния са предвидени наказания, които са фиксирани по размер, като с оглед изложеното се налага изводът, че от Общинския съвет с оспорените текстове на чл. 54, ал. 2 и ал.3 от Наредбата е преуреден въпрос, разрешен вече със закон и процедирането е в нарушение на предвидената компетентност. В този смисъл в тези разпоредби също следва да бъдат отменени.
Настоящият състав счита, че следва да отбележи, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА и чл. 5, ал. 1 от АПК при противоречие между два акта от различна степен се прилага този с по - висок ранг, но в случая се налага изрична отмяна на незаконосъобразните текстове, за да не съществуват в правния мир разпоредби, които противоречат на закон и поради това нарушават правата на гражданите. С отмяната и приемането на съответни на закона норми ще се осигури яснота и прозрачност по отношение изискванията към гражданите, по отношение правата и задълженията им във всеки един конкретен случай. Само по този начин ще бъдат спазени принципите на достъпност, публичност и прозрачност, съответно последователност и предвидимост, уредени с текстовете на чл. 12 и 13 от АПК, като ще се допринесе за правна сигурност в обществото. В този смисъл посочените по - горе оспорени текстове от Наредбата следва да бъдат отменени като противоречащи на материалния закон. Установената материална незаконосъобразност на същите е основание за отмяната им по смисъла на чл. 146, т. 4 във връзка с чл. 196 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК ответникът по оспорването следва да възстанови на Окръжна прокуратура - Добрич направените съдебни разноски в размер на 20.00 лв. /двадесет лева/, представляващи заплатена такса за обнародване на оспорването в „Държавен вестник".
Мотивиран така и на основание чл. 193, ал. 1 от АПК, Административен съд - Добрич, І състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по протест, подаден от прокурор в Окръжна прокуратура гр. Добрич, Веселин Вичев, Наредба за изграждане, стопанисване, контрол и опазване на зелената система на територията на Община Балчик, приета с Решение №520 от Протокол №44 от 26.02.2010 г. на Общински съвет - Балчик, в частта на чл. 20, ал. 1, чл. 54, ал.2 и чл. 54, ал. 3 от Наредбата.
ОСЪЖДА Общински съвет - Балчик да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски в размер на 20.00 лв. (двадесет лева).
Решението може да се обжалва пред Върховния Административен съд с касационна жалба/ протест в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.
След влизането му в сила решението да се обнародва по реда на чл. 194 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: