с. Оброчище
Оброчище е село в Североизточна България, разположено между Варна и Балчик и само на няколко километра от курорта Албена, на дъното на някогашен дълбок залив, който днес образува живописната долина на река Батова. Бреговата му граница е била очертана от скалното било, на което в днешни дни е разположено село Ляхово.
Старото име на Оброчище е Текето, което в превод от турски означава - "мохамедански молитвен дом със стаи за дервиши (странстващи мюсюлмански монаси)". Всъщност, селото продължило да носи още дълги години старото си име и едва през 1942 г. получава името „Оброчище“, поради множеството оброци и курбани правени тук.
За първи път селото се споменава в един турски летопис от 1676 година под името Текеджик. Вероятно е основано доста по-рано - още в началото на XVI век.
В Оброчище се намира едно от няколкото запазени алевийски тюрбета от 16 век в България.
Смята се, че в него се намира гробът на бекташкия водач Ак Язълъ баба.
То представлява седмоъгълна сграда с правоъгълно преддверие, изградена от квадрова зидария от местния варовик. Отвътре е украсено със стенописи, рисувани вероятно в края на 19-ти век и началото на 20-ти век, които през 1972 година са обявени за паметник на културата от местно значение.
Текето "Ак Язълъ баба" е най-прочутата мюсюлманска и християнска светиня по българските земи в миналото.
Предполага се, че тюрбето е построено в средата на 16 век, като с времето около него се образува дервишко теке, останалите части от което днес са разрушени.
Сега от обширния някога религиозен комплекс са запазени само две, изолирани една от друга монументални сгради с еднакво планово решение и градеж, но с различна големина - тюрбето, или гробницата на светеца, и имаретът - мястото, където дервишите извършвали своите обреди и посрещали гостите на текето.
В средата на тюрбето е гробът на Акязълъ баба, ориентиран на североизток–югозапад и покрит със зелено сукно.
Някога до него били сложени вещите на Ак Язълъ баба, за които се вярвало, че притежават неговата необикновена сила.
На Атанасовден ден, в православния храм се извършвали обреди за здраве и след това се отивало в манастира на Ак Язълъ баба, където заедно - вярващите християни и мюсюлмани, оставяли своя вещ или преспивали в района на гробницата на светеца.
Те вярвали, че този оброк ще запази здравето на здравите и ще изцери болките на болните.
И до днес най-впечатляват изографисванията по стените и таваните на тюрбето, които представляват стилизирани растителни и геометрични орнаменти в източен стил.
Причините за развитието на двуобредност в манастира са все още неясни, но най-многолюдни стават събиранията на 2 май - Атанасовден, приет и за ден на Ак Язълъ баба, когато и българи, и турци празнуват заедно.
След Освобождението от турско робство, преобладаващото черкезко население в района е започнало да се изселва и на негово място взели да прииждат българи, предимно изселници от Беломорска Тракия.
Непосредствено след заселването на християните в Оброчище, се появила горещата нужда за построяването на църква, в която вярващите да изпълняват религиозните си тайнства. Поради тази причина, през 1880 г. започнал строежът на църквата от местните християни, който приключил три години по-късно (през 1883 г.), като главен строител бил майстор Божко от град Трявна.
В същата тази година се извършило освещаването на храма от тогавашния Варненско-Преславски митрополит Симеон, като църквата приела името „Свето Успение Богородично“ на едноименния си храм в село Вайсал.
В днешни дни е извършен основен ремонт на църквата, добре подържана е, има двор, градина, беседка, камбани и чешма. Иконостасните икони, както и тези на проскенитарийте и купола са дело на Козма и Марко Блаженови от село Галчник – Дебър, Македония. Стенописите (от дясно и ляво в централната част на храма, както и част от олтара и притвора) са от наше време. Те са от зографите Галин и Деница Ганчеви (брат и сестра) и са нарисувани през 2005 г., по време на председателствата на: свещеник Стратия Иванов от гр. Балчик и свещеник Велико Великов, отраснал в село Оброчище.
Сегашен предстоятел на храма е йеромонах Филип.
Думата "оброчище" означава религиозно светилище или място, където се извършват религиозни оброци и обреди.
Новите преселници дълго време запазили някои от обредите за здраве и късмет в териториите на манастира на Ак Язълъ Баба, като част от тях пренесли в новопостроената християнска църква.
През 1898 година пък е построена сградата на кметството.
Не след дълго било издигнато и училище. В него първи като учител влязъл даскал Никола Златев. Били направени три чешми, било заградено и място за гробища.
По този начин поселището започнало да придобива типичния за времето си облик на християнско село.
Днес село Оброчище разполага с училище, в което учат деца от съседните села и градове, читалище, ЦДГ, пощенски клон, кметство, стадион, множество магазини, лекарски и зъболекарски кабинети, аптека.
В близост има мина, в която се добива манган.
В околностите има зарибен охраняван язовир, където се организират състезания по спортен риболов.
Голяма част от хората в селото работят в близките черноморски курорти.
В с. Оброчище живеят 2120 души.
Кмет на селото: Стоил Илиев Николов
Тел: 0579/ 6 70 94 ; 0895 554 167
e-mail: obrochishte@balchik.bg
с.Оброчище ул."Комсомолска" №22