• Размер на текста:
  • Намали размера на текста
  • Увеличи размера на текста

Р Е Ш Е Н И Е

 

123 /02.04.2019 г., град Добрич

В    И  М  Е Т  О    Н  А    Н  А Р  О  Д  А

       Административен съд - Добрич, в публично заседание на дванадесети март, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КРАСИМИРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:  ТЕОДОРА МИЛЕВА

                      СИЛВИЯ САНДЕВА

         при участието на секретаря, ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и прокурора при Окръжна прокуратура гр.Добрич, МИЛЕНА ЛЮБЕНОВА, разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм.д.№ 738 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.185-196 от Административно-процесуалния кодекс (АПК) и е образувано  по протест, подаден по реда на чл.186, ал.2 във вр. с чл.185 от АПК, от прокурор Милена Любенова при Окръжна прокуратура гр.Добрич срещу чл.5, ал.1, т.4, изр. последно, чл.18, ал.1, т.1, чл.43, ал.1 т.1  и чл.44, ал.6 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик, приета с Решение №543  по Протокол №38 от 27.03.2014 г.  на Общински съвет Балчик.

В протеста се сочи, че разпоредбите от общинската наредба в оспорените им части са незаконосъобразни, тъй като противоречат на нормативен акт от по-висок ранг, а именно на чл.7, ал.1 и чл.8, ал.1 от Закона за местните данъци и такси. По съображения, подробно изложени в протеста, се предлага отмяна на израза „...гражданите заплащат режийни разноски в размер на 2 на сто от стойността на имота ", съдържащ се в последното изречение на чл.5, ал.1, т.4 от Наредба за установяване на жилищни нужди, на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик. Предлага се да бъде отменена думата „...български...", съдържаща се в чл.18, ал.1 и чл.43, ал.1 т.1 от същата наредба, тъй като с нея се въвежда ограничение, с каквато компетентност общинските съвети не разполагат.  Предлага се да бъде отменена и разпоредбата на чл.44, ал.6 от Наредбата, тъй като е в противоречи с Конституцията на Република България и АПК.

Ответникът, Общински съвет Балчик, не изразя становище по протеста.

Съдът, като обсъди становищата на страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, и като направи проверка по реда на чл.168 във връзка с чл. 196 от АПК, приема за установено следното:

Протестът е процесуално допустим, като подаден в срок, срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол. Наредбата, предмет на оспорване, по дефиницията на чл. 75, ал. 1 от АПК, чл. 7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, както и чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА съставлява подзаконов нормативен акт. Съобразно разпоредбите на чл. 185, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 от АПК подзаконовият нормативен акт подлежи на безсрочно оспорване пред съда, като с оглед текста на чл. 186, ал. 2 от АПК това важи и за прокурора, който може да подаде протест срещу акта.

Разгледан по същество, протестът е основателен по следните съображения:

Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване и управление е приета с решение №543 по протокол №38 от 27.03.2014 г. на Общински съвет  Балчик. По делото са приложени доказателства, от които се установява, че е спазена процедурата по приемане на Наредбата. Изготвен е бил доклад по чл. 26 от ЗНА. Представени са и становища от заинтересовани лица. Оспорените разпоредби като част от Наредбата  са приети от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за кворум и начин на гласуване, регламентирани в чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗМСМА.  С оглед на това съдът намира, че оспорените разпоредби са част от валиден нормативен административен акт, действащ към момента на оспорването.

При преценката за съответствието обаче на оспорените разпоредби с материалния закон съдът счита, че те противоречат на нормативен акт от по - висока степен, в какъвто смисъл протестът се явява основателен. Това е така, защото:

Последното изречение на чл.5, ал.1, т.4 от Наредба за установяване на жилищни нужди, настаняване под наем в общински жилища, ползване и управление гласи следното: "Оценката на притежаваното имущество се извършва от лицензиран оценител, за което гражданите заплащат режийни разноски в размер 2 на сто от стойността на имота."

Общински съвет Балчик без законно правно основание е въвел изискване гражданите, закупуващи общински жилища да заплащат режийни разноски. Съгласно чл. 111 от Закона за местните данъци и такси, по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти се заплаща такса. Тази такса включва и режийните разходи, които общината извършва в изпълнение на услугата, тъй като това е изрично указано в чл. 8, ал. 1, т. 1 ЗМДТ. Съгласно цитираната норма, общинският съвет определя размера на таксите при спазване на  принципа за възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата. Според легалната дефиниция на "пълни разходи" по § 1, т. 15 ЗМДТ, "Пълните разходи" включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. Определянето, че пълните разходи включват всички разходи означава, че в пълните разходи се включват и режийни разноски. От изложеното следва извод, че общинският съвет трябва да определи размера на таксата по чл. 111 от Закона за местните данъци и такси по такъв начин, че в нея да се включат и така наречените режийни разноски, а не да ги събира отделно от този вид такса. От друга страна, в представената по делото административна преписка липсват конкретни мотиви за приемането на оспорения текст, поради което не става ясно на какво основание е прието да се събират "режийни разноски", какви разходи се включват в тези разноски, как е определен техният размер. Няма данни за материално - техническите и административните разходи по предоставяне на услугите. Няма и финансова обосновка на стойността на услугите, въз основа на която да се установи какво включват предоставените услуги и дали определеният размер на режийните съответства на необходимите и действителни разходи на общината по предоставяне на услугите по управление и разпореждане с общинско имущество.

По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че протестът в тази част е основателен и следва да бъде уважен.

Протестът е основателен и в частта, с която се оспорва изискването заповедта за настаняване в общинско жилище да се издава само на името на член от семейството - български гражданин, съдържащо се в чл.18, ал.1 от Наредба и че само български гражданин може да закупи общински жилище, съдържащо се в разпоредбата на чл.43, ал.1 т.1 от Наредбата. Цитираната разпоредба на чл.18, ал.1 от Наредбата гласи следното: „Заповедта за настаняване се издава на името на член от семейството - български гражданин и се отнася за всички членове на семейството.", разпоредбата на чл.43, ал.1 т.1 гласи: „Наемател на общинско жилище, който е настанен в него по административен ред, може да го закупи, ако отговаря на следните условия: да е български гражданин...".

Настоящият състав на съда споделя изцяло становището на прокурора, че общинските съвети не разполагат с компетентност да въвеждат ограничения за чуждите граждани, каквито ограничения не се съдържат в законите.

Съгласно чл.3, ал.1 от Закона за чужденците в Република България, чужденците в Република България имат всички права и задължения според българските закони и ратифицираните международни договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство. Нещо повече, правата на чуждите граждани са защитени на конституционно ниво. Според чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република на България, чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права и задължения по тази Конституция с изключение на правата и задълженията, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство.

За настаняването под наем в общинско жилище българско гражданство не се изисква. Законът за общинската собственост също не въвежда ограничение общината да сключва договори за наем на общинско жилище с чуждите граждани, щом същите са законно пребиваващи в страната и отговарят на изискванията за настаняване в общински жилища. При липсата на конституционна или изрична законова норма, която да обвързва правото на наемане на общинско жилище или с продажбата му  с българско гражданство, то въведеното в чл.18, ал.1 и в чл.43, ал.1, т.1 от общинската наредба условие заповедта за настаняване да се издава само на името на български гражданин и да се закупува само от български гражданин противоречи на посочените конституционни и законови норми.

Съгласно чл.8 от Закона за нормативните актове всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Наредбата като нормативен акт се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, но с нея не може да се преуреждат уредени със закон отношения, да се въвеждат ограничения или да се възлагат задължения, каквито няма предвидени в закона.

           Протестът е основателен и в частта, с която се оспорва ал.6 от чл.44 от Наредбата, който гласи, че „Ако в посочения в заповедта по ал.4 срок за плащане, купувачът не приведе дължимите суми, се счита че се е отказъл от закупуването и преписката се прекратява със заповед на кмета на общината, с която се отменя и заповедта по ал.4".  Разпоредбата е създадена в изпълнение на нормата на чл. 47, ал. 1 от ЗОбС, даващ възможност на ОбС с решение да продават общински жилища, предназначени за продажба на конкретно определени лица, като условията и реда се определят от ОбС с наредба, издадена по реда на чл. 47, ал. 3 от ЗОбС във вр. с чл. 45а от ЗОбС. Съдът приема, че протестираната разпоредба противоречи на принципа за законност, визиран в чл. 4, ал. 1 от АПК. Съгласно чл. 4, ал. 1 АПК, административните органи действат в рамките на правомощията си, установени от закона. Компетентността на органите се определя съобразно материалния закон. Разпоредбите, които ги визират не могат да се тълкуват разширително, тъй като са императивни, поради което е недопустимо допълването и с подзаконов нормативен акт. С оглед общите разпоредби на АПК компетентността на един орган да издава административни актове следва да е установена със закон. За да може компетентният административен орган да предостави временно и частично част от своите правомощия на друго длъжностно лице или орган, това предоставяне трябва също да е допуснато от закона. По-нисък по степен и юридическа сила нормативен акт, като издаден не от законодателния орган, а от друг такъв, съобразно общия принцип на законността и нормите на § 1 АПК не може да предостави възможност за делегиране на правомощия.

Нормата на чл. 75, ал. 2 от АПК сочи, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт, а наредбата съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗНА е нормативен акт, който се издава по прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Поради това е недопустимо такава компетентност да бъде изведена от подзаконов нормативен акт - протестираната наредба, извън рамките на законово препращане.

В този смисъл съдът счита, че ОбС не може да предостави правомощия на кмета  на общината да издава заповеди за разваляне на договор, прехвърлящ право на собственост върху общински имот върху правоимащ гражданин и да прекратява процедурата по продажбата, поради неплащане на цената на имота, без преди това да е налице решение по въпроса от ОбС. Този извод се подкрепя от нормата на чл. 44, ал. 1 т. 7, предл. 1 от ЗМСМА, по силата на която кметът организира изпълнението на актовете на ОбС.

               Отделно от горното, индивидуален административен акт, какъвто е безспорно характерът на въпросната заповед по ал.4, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен само при положение на извънредния способ по чл.99 и следващи от АПК.

  По изложените съображения оспорените изрази и думи, съдържащи се  в чл.5, ал.1, т.4, чл.18, ал.1, чл.43, ал.1 т.1 и чл.44, ал.6 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик, следва да бъдат отменени като незаконосъобразни.

  При този изход на спора и доколкото протестът е основателен протестиращият има право на поисканите разноски, които е направил за заплащане на публикуване в Държавен вестник на обявлението за образуваното дело в размер на 20 лв.

  По изложените съображения и на основание чл.193, ал.1 от АПК,  Административен съд гр.Добрич, в троен състав:

                            Р   Е   Ш   И  :

 ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура - Добрич израза „...гражданите заплащат режийни разноски в размер на 2 на сто от стойността на имота...", съдържащ се в последното изречение на чл.5, ал.1, т.4 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик, приета с Решение №543  по Протокол №38 от 27.03.2014 г.  на Общински съвет Балчик.

   ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура гр.Добрич думата  „...български...", съдържаща се в чл.18, ал.1 и т.1 от чл.43, ал.1  от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик, приета с Решение №543  по Протокол №38 от 27.03.2014 г.  на Общински съвет Балчик.

ОТМЕНЯ по протест на Окръжна прокуратура гр.Добрич чл.44, ал.6 от Наредба за реда и условията за установяване на жилищни нужди на граждани, за настаняване в общински жилища, ползване управление на община Балчик, приета с Решение №543  по Протокол №38 от 27.03.2014 г.  на Общински съвет Балчик.

ОСЪЖДА Общински съвет Балчик да заплати на Окръжна прокуратура - Добрич направените по делото разноски - държавна такса в размер на 20 /двадесет/ лева за публикация на обявлението за образуваното дело в Държавен вестник.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд с касационна жалба в четиринадесетдневен срок, считано от съобщението за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт на страните.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационни жалба или протест или ако те са отхвърлени.





ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: