• Размер на текста:
  • Намали размера на текста
  • Увеличи размера на текста

ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ

Понтийската богиня майка КИБЕЛАПриемник на първия музей в Южна Добруджа

Съхранява находки, илюстриращи материалната култура на населението от Балчик и околностите от възникването на града през VІ в.пр.Хр. до 1940г. 

Eкспозицията включва и мраморни статуи и епиграфски паметници от открития в Балчик - Храм на Понтийската богиня майка КИБЕЛА - “откритието на века”, според наши и чужди археолози. Граден 280-260 г. пр.  хр. и съществувал до IV в. сл. Хр. Като брой и разнообразие на изображенията, това е най-голямата група движими паметници свързани с култа към Кибела, откривани до сега на едно място. Проученият античен храм е единственият открит досега храм на Кибела в източната част на Балканския полуостров, най-добре запазеният елинистически храм в България и единственият в света толкова добре съхранен храм на богинята.


Адрес: гр. Балчик, ул. “Димитър Желев” № 2, п.к. 9600
Директор: Радостина Енчева
Уредник: Дарин Канавров
Тел.: 0579/7 21 77; 0895/554037
e-mail: museum_balchik@abv.bg

ЕТНОГРАФСКИ МУЗЕЙ

Етнографски музей, БалчикЕтнографският музей се помещава в красива реставрирана къща на балчишки търговец - житар и съхранява уюта на селски и градски тип гостни стаи от края на ХІХ в. На два етажа, чрез автентични предмети, са показани: занаятите - коларство, ковачество, дърводелство, бъчварство; поминъка и бита на балчиклии / работни и празнични костюми, рибарски мрежи, стан и жетварски инструменти, накити / и др.

Адрес: гр. Балчик, п.к. 9600
Уредник: Димитрина Станчева
Тел.: 0579/7 21 77



ВЪЗРОЖДЕНСКИ КОМПЛЕКС

Възрожденски комплекс, БалчикСпоред историческите извори през втората половина на XVI в. градът носи името Балчик. По сведението на дубровнишкия търговец Павел Джорджич към 1595 г. той е населен само с българи. През следващите две столетия обаче той е турцизиран.

Още през XVI в. градът се развива като търговски център на обширен селскостопански район. Важен отрасъл в икономиката му очевидно е търговията с овце. Икономическото развитие на Балчик довежда до оформянето му като административен център. В документ от 1676 г. той е определен като кааза, околийски център. През XVII в. градът е посетен от турския пътешественик Евлия Челеби. По това време Балчик има 500 хубави къщи и се дели на пет махали, като във всяка има по една джамия.

Побългаряването на града се извършва след Руско-турската война от 1828-1829 г. и особено след Кримската война (1853-1856 г.). Български семейства от Котел, Градец, Жеравна, Медвен, Сливен, Трявна, Търново и Ямбол, както и някои изселници за Бесарабия се настаняват в горната махала (дн. кв. “Хоризонт”) и почти удвояват броя на градските жители. През 1872 г. Балчик достига до 7000 души.

Националното самоорганизиране на българите в Балчик, както и навсякъде в смесените градове, се проявява най-напред на просветното поприще. Откриването на първото българско училище в града през 1845 г., е свързано с името и делото на балчишкия първенец Кольо Райчев. С помощта на  българското население заедно с  училището  се построява и черквата “Св. Никола”, в която поп Иван започва да служи на църковнославянски език.  Отваряйки врати то предизвиква гнева на гръцката духовна власт. През 1848 г. то е затворено от протосингела на Варненската митрополия. Тогава Кольо Райчев подарява една своя къща за училище и довежда Параскев Николов от Сливен за учител. В трудната борба за опазване на българската просвета Балчик успява първи в Добруджа да построи самостоятелна училищна сграда през 1851 г. Скоро училището се превръща в център на българщината в града.

Адрес: гр. Балчик, ул. “Възраждане” № 3, п.к. 9600
Уредник: Венцислав Чаков
Тел.: 0579/7 21 77, 7 24 41