• Размер на текста:
  • Намали размера на текста
  • Увеличи размера на текста

През турското робство селото носи името Гяур коюсу. Според една от версиите това име означава "кладенецът на християните" и свидетелства за наличието на християнско /българско/ население по тия места още преди 3-4 века.

Легендата за създаването на селото гласи, че турският конен офицер Скендербег бил награден от султана със земя. Той избрал една поляна сред вековните гори, които по онова време са покривали плодородната добруджанска равнина. Чифликът на турския големец бил на 3 км. от днешните граници на селото. Местността и до днес се нарича Скендерли. Според историци е възможно Скендербег да е бил потурчен християнин /Скендер е турска форма на Александър/. През 1828-1829 г. край чифлика се заселват българи, завръщащи се от Бесарабия и Влашко. Те били родом от Ямболско, Разградско, Търновско, Сливенско, Провадийско, Елховско, Старозагорско. Съхранени са родовите имена на част от първите български заселници - Разгратлийски, Банови, Яламови, Кръчмарови, Моралийски. Около 1830 г. в нея било открито килийно училище на даскал Курти. В началото на 40-те години на 19-и век селото на два пъти е било опожарявано от черкези. Около 1900 г. селото е преименувано в чест на руския генерал Гурко.
Началото на класното училище в Гурково е поставено през 1878 г. Преподавало се е на гръцки. На следващата година започва изучаване на "Рибния буквар" на Петър Берон.

Празникът на селото е на 8 ноември, Архангеловден.

Читалищната дейност в селото започва през 1932-1933 г. Днес към читалището функционират състав за автентичен фолклор, битов хор, група за стари градски песни, театрална и коледарска трупа.
Много жители на Гурково взимат участие във войните през миналия век. В сраженията през Балканската война загиват Панайот Стоянов, Христаки Радев, Иван Христов, Димитър Стоянов, Димитър Карачевийски и Съби Николов.

През 1930 г. в Гурково са докарани 30 семейства на колонисти от македонските планини, които подпомагали репресиите срещу българското население. След възвръщането на Южна Добруджа към България цинцарите били заменени от преселци -основно от тулчанските села. Тук се заселват семейства от Караманкъой, Сарагьол, Потур,Истрия, Нунтаж, Синоя, Бештепе, Каталой, Касапкьой. В началото на 40-те години на миналия век най-заможните чифликчии са били Добри Станков и Панчо Джилянов. През 1943 г. в селото се появява първият трактор "Болдок"- собственост на едрия земеделец Стою Димитров, който произвеждал влакнодаен лен. В заключителната фаза на Втората световна война участват 50 гурковчани. През 1952 г. към Гурково е присъединено съседното село Поляна. В годините на комунизма, в изпълнение на постановлението за закриване на селата със затихващи функции, е прекратено съществуването на още едно населено място - Македонка. Жителите му се преместват в Гурково. Днес към кметството в Гурково е присъединено и село Брястово. Там в момента са останали 6 къщи.

Има проект за изграждане на ваканционно селище в Брястово. Там ще имат възможност да почиват 60 семейства.
Днес в Гурково живеят 820 души. Прави впечатление, че населеното място не е засегнато от демографския срив и обезлюдяване /през 1987 г. жителите му са били 900/. Етническият състав на населението продължава да бъде основно български. В Гурково живеят около 50 роми.
Инфраструктурата в селото е на добро ниво. Основно ремонтирани са стадионът, спортната зала, столът, читалището, почистени са отводнителните канали.
Основният поминък на хората тук е свързан със земеделието и туризма. Безработица няма, забелязва се дори недостиг на работна ръка.
Землището на Гурково е 58 000 дка плодороден чернозем.

Тук е роден, живял, творил и погребан българският поет Йордан Кръчмаров. Художниците Никола Даскалов и Кирил Добрев, олимпийската шампионка по гребане Марияна Атанасова също са от село Гурково.


Кмет на селото: Тодор Иванов Георгиев

Тел.: 05723/5266; 05723/5228
0895/554044

e-mail:gurkovo@balchik.bg